Китай, Индия и хунтата на генералите в Мианма (Бирма)

Вече няколко дни будистки монаси протестират срещу военната хунта в Мианма. Без помощта на Индия и Китай обаче, както и на цялата международна общност, проблемът едва ли ще се реши. Снимка: Ройтерс

Само с улични протести трудно ще бъде свалена безмилостната военна хунта на Мианма (бивша Бирма). Подобен опит имаше през 1988 година, а при потушаването му загинаха близо 3000 цивилни. Заплахите от страна на Гордън Браун и другите западни лидери също няма да дадат кой знае какъв резултат, особено ако не са подкрепени от конкретни наказателни мерки, както е ставало в миналото.

Също толкова неспособна да постигне практически цели е Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Тази регионална организация не предприе твърди действия срещу Мианма, въпреки че тя й създаваше неприятности. Призивите на АСЕАН за демократични реформи и за освобождаване на политическите затворници, повторени многократно от Индонезия и Филипините през този месец, се приемат в Янгон със зле прикрито презрение. А и след миналогодишния преврат южната съседка на Мианма – Тайланд – също има военната хунта.

Регионалните експерти смятат, че във „века на Азия“, Китай и Индия, а не колониалните и имперски сили от недалечното минало, държат ключа към бъдещето на Мианма. Съединените щати, приемник на Великобритания като световен полицай, не желаят да признаят този факт. Само Пекин и Делхи имат достатъчно политическо и икономическо влияние, за да извиват ръцете на хунтата. Генералите ще паднат, само ако тези две страни им окажат натиск и издърпат чергата изпод краката им.

„Промяна в Мианма може да бъде постигната само ако се съчетаят протестите вътре в страната с международен натиск“, каза Марк Фарманър от британската реформистка организация Burma Campaign UK. “Позициите на Китай и Индия обаче са решаващи,” заяви той. И двете страни продължават да правят големи инвестиции в газови и петролни проекти в Мианма. Заедно с Русия, те са водещи доставчици на оръжие за страната, въпреки ембаргото, наложено от ЕС.

„Погрешно е да се смята, че в Китай са доволни от хунтата”, заяви Фарманър. “Китайските управници гледат на Мианма като на нестабилен и второразряден режим, който създава на Китай все повече проблеми с трафик на наркотици и пренасяне на СПИН през границата, в момент, в който Пекин има много по-важни задачи”.

Китайски служители неофициално заявяват, че желаят промяна, но за момента Пекин остава най-големият политически поддръжник на хунтата. Това привидно противоречие получи донякъде обяснение по-рано тази година, когато Китай, заради нуждите си от доставки на енергия, спечели голяма газова сделка на търг, въпреки че предложи 2,5 милиарда долара по-малко от Индия.

Що се отнася до Индия, съревновавайки се с Китай за влияние, тя поставя икономическите си интереси и притесненията от презграничната бунтовническа дейност в североизточна Индия пред човешките права и демокрацията. „Най-голямата световна демокрация изостави демократите в Мианма. Индия трябва да се срамува от стореното, от това, че снабдява с пари и оръжие един от най-бруталните режими в света”, заяви Зоя Фан в доклад на Burma Campaign.

Частите за борба с безредиците в Мианма вече започнаха да разгонват протестиращите, а властите са решени да потушат демонстрациите преди да се превърнат във всенародно движение. Снимка: Ройтерс

Въпреки че засега запазват мълчание, нито Китай, нито Индия са защитени от критиките на международната общност. Това показват последните обрати в китайската политика спрямо Судан и Зимбабве. А и през последните седмици се увеличава политическата и дипломатическа подкрепа за продемократичното движение в Мианма, погрешно наречено Шафранова революция.

Великобритания изигра важна роля, като миналата седмица отново повдигна в Съвета за сигурност на ООН въпроса и подкрепи мисията на ООН и на помощник-генералния секретар на ООН Ибрахим Гамбари в страната следващия месец.
Говорителят на британската Консервативна партия по въпросите на международното развитие Андрю Мичъл, който лично лобира за режима в Мианма по-рано тази година, нарече протеста „ключов момент“, в който „отправяме поглед към международната общност и главно Китай и Индия, за да сме сигурни най-малкото, че има съществен напредък.” „Британското правителство непрекъснато оказва натиск върху режима в Мианма, за да спре потисничеството и заплахите, и призовава към енергичен международен отговор“, заяви британският министър на външните работи Дейвид Милибанд след срещата на ООН. След критичния доклад за Мианма през юли, представен от Комисията по международно развитие в Камарата на Общините, се очаква Великобритания да увеличи хуманитарната помощ.

Допълнителен натиск оказват и САЩ, Европейският парламент и Общото събрание на ООН. Френският президент Никола Саркози, който все още обира лаврите заради триумфа си в Либия (и е подложен на политически удари в страната си), също се включи в кампанията, като планира среща тази седмица с правителството в изгнание на Мианма.

Въпреки досегашните неуспехи, може би растящият външен натиск ще помогне везните да се наклонят в полза на демонстрантите. В самата Мианма положението изглежда различно, заради съюза на широка основа, оформящ се между опозицията на поколението от 1988 година, лоялна на Аун Сан Су Чжи, влиятелни будистки лидери и монаси, студенти, служители на правителството, медийни звезди и обикновени граждани.

Това, което изглежда плашещо познато, са съобщенията, че генералите се готвят да внедрят свои хора и да потушат демонстрациите преди да са се превърнали във всенародно въстание. Това ни кара да зададем на г-н Браун и другите заинтересовани лидери следния въпрос: „Ако в Мианма започнат масови убийства, какво ще сторим „ние“?“

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.