През Македония пеш или с колело – маршрутът на нелегалните на път към ЕС

Франс прес

Нелегални имигранти, задържани в Гърция. Снимка: елласнау

Те са вървели пеш и са прекосили морета с кораби, за да избягат от техните страни, обхванати от война, и да достигнат до Западна Европа. В Македония нелегалните имигранти се придвижват с колела към Сърбия – последен етап към спасението, което се надяват да намерят в ЕС.

В Демир капия, на няколко десетки километра от границата с Гърция, 60-годишният Уалид Амуд от Сирия точно е договорил покупката на велосипед, полезен, за да се избегне бдителността на македонските власти, които иначе са безсилни пред вълните от нелегални имигранти, прииждащи към тази бивша югославска република.

В това селище с 3 500 жители цената на един велосипед варира от 120 до 200 евро. Търговията върви, защото един велосипед улеснява малко или повече пътуването на нелегалните имигранти.

„Дадох за моя 125 евро. Пътувам с четирите си дъщери, с моя син и с петмесечно бебе“, обяснява Уалид, бивш преподавател по география в Дамаск.

Както за огромното мнозинство от тези нещастници, пристигнали основно от Сирия, но също и от Афганистан и Африка, целта на Уалид е да стигне до Германия, където той смята, че има най-добри шансове да изгради отново живота си.

В Македония властите забраняват на нелегалните имигранти да използват обществен транспорт, но те проявяват търпимост към ходенето пеш – абсурдно положение, което произтича от пропуски в македонското законодателство. Нов закон по този въпрос се очаква да бъде приет в скоро време.

„Задържат се стотици хора на ден и се връщат обратно към Гърция, но те са твърде много“, признава говорителят на полицията Иво Котевски.

Близо до старата гара група имигранти, дошли пеш от Солун, си почиват на сянка. Икономическата криза, засегнала Гърция, ги е тласнала да опитат късмета си другаде и ето ги в Македония, без да обръщат внимание, че сериозна политическа криза и етнически напрежения разтърсват тази страна, където живее славянско православно мнозинство и силно албанско малцинство.

„Ние избягахме от смъртта и рискуваме да намерим смъртта по пътя. Нашето положение се влошава от ден на ден“, казва със съжаление 37-годишната Бара, преподавателка по английски от град Хомс /Западна Сирия/. Тя пътува с четирите си дъщери, най-малката от които е петгодишна, с къдрава кестенява коса и големи сини очи и страда от аутизъм.

Нейният разказ свидетелства за пасивност на властите в страните, през които са преминали – пеш през Турция, после с кораб през Егейско море до Атина, с влак до Солун и накрая пеш до Демир капия.

„Всичко ни е забранено, но все пак ни оставят да продължим пътя си“, казва тя през сълзи.

Недалеч местен търговец, който не желае да разкрие самоличността си, споделя, че цената на велосипедите „е нараснала двойно в рамките на една седмица“. „Все пак трябва да се живее“, казва той.

По основната ос юг-север групи от няколко десетки имигранти на велосипеди с раници на гърба , в които се намират оскъдните им вещи, се придвижват по долината на река Вардар. Те имат да изминат път от 200 километра от Демир капия до границата със Сърбия, после други 400 километра до границата с Унгария.

Пътят е дълъг и опасен. В края на април 14 нелегални имигранти загинаха, смазани от влак на железопътна линия близо до Велес /Централна Сърбия/.

В Куманово, на северната граница, те препродават велосипедите си за най-много 50 евро. Тъй като става дума за ненужен товар, когато трябва да се премине тайно граница със Сърбия – операция, която е договорена с каналджии.

В едно село от района в четвъртък полицията арестува четирима каналджии и задържа 128 нелегални имигранти, подготвяли се да преминат нелегално в Сърбия, която не е член на ЕС, но предоставя сухопътен достъп към три страни членки – Румъния, Унгария и Хърватия.

Броят на бежанците, влизащи в Унгария, е скочил от 2000 през 2012 г. на 54 000 от януари тази година досега. Според Будапеща 95 процента влизат през границата със Сърбия.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.