Мадрид на Мануела – столица на контрастите

Франс прес

Мануела Кармена. Снимка: от тв екрана

Жителите на Мадрид се гордеят със своя град. Но широките му зелени булеварди, кафенетата на открито, препълнени дори посред нощ, и великолепните музеи прикриват много пукнатини в общата картина.

Новият кмет Мануела Кармена, която тази седмица поема длъжността, обеща да направи испанската столица по-чиста, по-справедлива и не толкова корумпирана като през четвъртвековното управление на десницата.

Избирането й обаче буди опасения сред част от местните хора – тревожат ги изгледите за скок на данъците, аматьорството на нейния екип, който няма опит в общинската администрация, и възможността кметицата да спре големи градоустройствени проекти, понеже са твърде скъпи.

С население от 3,1 милиона души, главно между 25 и 59 години, Мадрид е най-богатият град в Испания, но и най-силно затъналият в дългове. И най-разединеният.

„Неравенствата са огромни“, изтъква Паскуал Бероне, преподавател от „IESE Business School“ и съавтор на изследването „Cities in Motion“, обединило данни за 148 столици в цял свят.

В Мадрид 250 хил. души са без работа или 16 на сто от активното население. Безработицата е по-малка от средното за страната (23,78 процента), но прекалено висока за град, в който средният годишен доход на един жител достига 36 800 евро. „В някои квартали безработица почти няма, другаде обаче е обезпокоително висока, над 20 на сто“, посочва Бероне.

След края на „Мовида“ – артистичното явление и културно движение, призовало за забавления след диктатурата на Франко (1939-1975 г.), в голяма част от градския център се възцарява буржоазна атмосфера.

Четирийсет и петгодишната Тереса Санчес още от младини продава вестници в Чуека – столичен квартал с гей клубове и увеселителни заведения.

„Районът беше наркоманско свърталище, малцина идваха да живеят тук“, спомня си тя. „Сега всичко е по-богато, по-красиво, по-модерно.“ Вместо предишните заведения с травеститски шоута и хард рок кафенета наоколо гъмжи от модни коктейлни барове и художествени галерии – едва на няколкостотин метра от големите национални музеи като Прадо или музея за модерно изкуство „Кралица София“.

Мерките за драстични икономии нанасят смазващ удар по културния свят – но при все това в Мадрид процъфтяват алтернативните театри, увеселения и изложби.

Драмата на изселените Банкери с костюми се въртят около елегантните дами, събиращи тен в кафенетата на улица „Серано“ – но само на половин час път с метрото, в южни квартали като Валекас или Карабанчел, изхвърлят на улицата цели семейства, неуспели да си платят наема.

Мануела Кармена повтаря, че „няма и минута за губене“, и смята да се противопостави на това. Решила е да създаде бюро за посредничество между хората, застрашени от изселване, и техните кредитори; кани се и да построи нови социални жилища. И ще отпуска годишно по 79 милиона евро, за да осигури храна на нуждаещи се ученици от Мадрид.

Новата кметица обеща освен това да проучи подробно финансите на града, изнемогващ под тежестта на огромни дългове – следствие от титанични градоустройствени проекти. Предстоящият одит поражда страхове у някои инвеститори в недвижими имоти.

Редица проекти впрочем коренно са подобрили бита на хората в работническите квартали. Жителите на Карабанчел, чиито прозорци гледаха към околовръстното, от 2011 г. вече имат изглед към огромния парк Мадрид Рио, ширнал се като зелена долина по бреговете на р. Мансанарес, покрила някогашното шосе. Други – част от тях изоставени поради кризата, пораждат повече спорове.

Предишният кмет Ана Ботеля успя да свие дълга от 7 милиарда през 2013 на 6 милиарда година по-късно. За целта обаче се наложи да приватизира някои общински служби. Градският транспорт – гордостта на мадридчани, поскъпна много (с 4,6 процента само през 2013 г.), а качеството му се влоши.

Мнозина жители на Мадрид критикуват и жестокото орязване на средствата за обществено здравеопазване – вземат нещата присърце и посрещат плановете за приватизация на болниците с бурни демонстрации.

Новата кметица твърди, че има желание да върне на общината някои служби, дадени на концесия. Трудна задача, коментира Хосе Рамон Пин, експерт по управление на бизнеса в IESE. И пояснява: „Ще трябва за начало да спаси от фалит подизпълнителите, а това струва пари“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.