Дегустаторката Керълайн Гилби обясни, че у нас не знаем какво правим с вината си

Имаме хубави вина, но в малки серии. За голям износ не може да се говори

Керълайн Гилби по време на дегустацията в Пловдив опитва много внимателно и си води подробни бележки. Снимка: Регионална лозаро-винарска камара

Известната британска дегустаторка на вина Каролайн Гилби деликатно обясни през журналисти в Пловдив, че българските производители на вино не знаят какво искат, в какво се целят със своите вина и как да го постигнат.

Каролайн Гилби е била в България много пъти и познава българските вина. Тя има престижната титла Master of Wine от 1992 г. От 1995 е независим консултант и винен автор. Тя консултира за качеството на виното, техники при дегустации, развитие на марките, проучвания в областта на конкуренцията, селекции на вина, и пише за различни  списания и уеб сайтове като Decanter, Harpers, Wine Report и др. Член е на Circle of Wine Writers (Кръгът на пишещите за вино) и често е сред журито на международни дегустации. Била е четири години директор на Британските  Wine Standards (държавен орган за стандарти във виното), избрана на тази позиция от Министерството на земеделието във Великобритания.

Гилби беше отново в България, този път по покана на Регионалната лозар-винарска камара „Тракия“ в Пловдив. Камарата работи по европейски проект за представяне на български вина в Германия, Италия и Великобритания. За ден и половина Гилби обиколи 6 изби около Пловдив, а на винена дегустация тества над 22 български вина.
За съжаление повечето от тези вина са от малки изби с ограничено производство в серии между 2-3 хил. до 10 хил. бутилки. Не може да става дума за голям износ.

Масовите български вина са с по-ниско качество и поради структурата на лозята – повечето винпроми изкупуват грозде с различно качество, от частни стопани от разпръснати в съответния регион лозя. Няма как да поддържаш постоянно качество в разпръснати лозя на различни собственици. Само няколко са избите в България, които имат собствени лозя над няколко хиляди декара и може да се говори за по-голямо производство и износ.

В повечето случаи има прекрасни български вина, каквито експерти като Керълайн Гилби опитват и оценяват положително, но те не стават за масов износ, а за продажби във вериги от по 5-6 ресторанта, защото се произвеждат в серии по няколко хиляди бутилки годишно. И затова струват по-скъпо.
За вина в малки серии от малки изби в България няма достатъчно пазар. Сегментът на потребителите, които си купуват бутилки вино над 10-15 лв. бутилката е незначителен. България е деиндустриализирана страна и няма голям процент от населението с доходи, достатъчни за да създадат пазар за такива вина. Те могат само да се ориентират към износ. Но малките изби у нас (с малки изключения) нямат представа в какво се целят (ако трябва да разтълкуваме казаното от Гилби).

На въпроси на журналисти в Пловдив за съотношението цена-качество на българските вина, Гилби каза, че „винопроизводителите в България, трябва много ясно да осъзнаят къде се намират на световния пазар“. Преведено това означава, че по света българските вина се смятат за евтини и никой не трябва да очаква, че ще може да продава скъпи български вина.

Керълайн Гилби по време на дегустацията в Пловдив опитва много внимателно и си води подробни бележки. Снимка: Регионална лозаро-винарска камара

„Най-важен е крайният потребител, когато си купи бутилка вино, например във Великобритания или Скандинавия (където заради високите такси, алкохолът  е доста скъп),  да е наясно  какво получава. Да знае, че когато вечерта си отвори бутилка българско вино, ще се чувства удовлетворен от това, което ще пие и няма да съжалява за парите, които е платил“, обяснява Гилби. За да разбереш смисъла на тези нейни думи, трябва да си наясно какви вина най-много се продават в тези страни, колко струват, кое потребителят приема за честна цена. У нас няма познание по въпроса.

Иначе Гилби обясни любезно, че българските вина и сортове имат собствен характер и има място за тях  в света на виното.
„Харесвам доста от българските вина, но истината е, че българските винопроизводители трябва да мислят какви вина да произведат и защо” , заяви Гилби.

Тя е оптимист за развитието на винения туризъм у нас, според нея има голям потенциал. Но не е нужно да дойде някой от Запад да го каже – все пак България е сред красива природа и малките изби могат да привличат туристи на винени турове със своите вина в малки серии.
Гилби и по този въпрос подчерта, че трябва да има връзка между избите и клиентите, винарните да са наясно какъв тип туризъм искат точно. Очевидно, че повечето изби не са наясно къде се целят и какво точно искат да постигнат – и във винения туризъм, и в продажбите.

В България в момента има само няколко големи винарски производители, които могат да постигнат високо и постоянно качество в големи количества и да се борят за западния пазар. Това са „Домейн Бойар“, „Винпром Пещера“ (с няколко изби, включително една нова в Съединение), „Винзавод „Карнобат“ („Братя Минкови“), изба „Телиш“ („Кастра Рубра“) и малко други като „Винекс Славянци“, „Логодаж“.
Към тях може да се добавят и среден размер изби със собствени лозя като „Беса вали“ край с. Огняново, Пазарджик. Тя има около 3000 дка собствени лозя и капацитет за около 1 млн. бутилки годишно, но вино от среден клас и нагоре (и е собственост на чужденци, ръководи я екип с международен опит във винопроизводството).

С 20 хил. дка собствени лозя „Винпром Карнобат“ („Братя Минкови“) разви в последните години вина в различни ценови категории, от най-евтините, до най-скъпите и има успехи на винарски конкурси в чужбина.

В пълна гама вина, от масови до висок клас, на нашия пазар скоро ще изпъкне „Винпром Пещера“. Те едва сега започват да разработват бутилирани вина в различни ценови категории, но освен 20-те хил. дка собствени лозя, които имат, отскоро при тях работи и един от най-добрите енолози у нас – Владимир Влъчков.

„Домейн Бойар“ по традиция поддържа вина в различни ценови класове и постоянство в качеството. Затова е и най-големият износител на български вина на Запад.

Изба „Телиш“ („Кастра Рубра“) направи едни от най-добрите български вина за последните години и също поддържа постоянно качество и количество. Консултант на избата е Мишел Ролан, един от най-влиятелните хора в света на виното, който консултира над 100 изби по цял свят.

Потенциал за българското вино на западния пазар има и той ще дойде именно от такива изби. Множеството малки изби из България правят много добри вина, но могат да се борят само за продажби в специализирани магазини и ресторанти, само сред ценители.

БългарияВиното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.