Няколко часа в кардиологията – как лекарите се месят в работата на Господ

Екипът се е заел с бебето Таня. Снимка: Йоана Малинова

„Лили, детето дойде за диагностика!” – съобщават на една от сестрите.
Може би някой си представя дете на 10-12 години, което е седнало на кушетка докато доктор преглежда гърдите му със стетоскоп.
В залата обаче лежи упоено бебе. Мъничко, розово и по памперс, спи на операционната маса. „Като ангелче” – добавя анестезиологът, синеок млад мъж на не повече от 30 години. Представя се като Игнат.

На картона на бебето пише името – Таня С. Детето е македонче, родено преди месец. Висока е 51 см и тежи едва 3, 600 кг. Възрастта и размерите й са стряскащи, но лекарите са спокойни. Процедурата не била толкова страшна. Даже наскоро правили такава диагностика на друго бебе, което било само на един ден.

За шестте седмици, през които е била на бял свят, Таня не е успяла да порасне много, защото в сърчицето и липсва преградата, която да отделя окислената кръв  от неокислената. В резултат на това кръвта и се смесва и до органите не стигат достатъчно кислород и хранителни вещества. Състоянието на момиченцето се нарича вроден порок на сърцето и от него страдат 1% от новородените българчета. Националната кардиологична болница (НКБ) в София обаче е централна болница за сърдечни заболявания за Балканите. Затова поема и много хора от съседните страни. Следващото дете със записан час за диагностика през този ден също било от Македония.

Сестрата, която нарекоха Лили, изхвърля памперса на Таня и закача електроди по ръцете и краката й. След това намазва сгъвката между коремчето и крачетата с кафяв разтвор за дезинфекция, който наричат „Браунол”. Д-р Димитров и д-р Левунлиева, които ще извършат диагностиката, обясняват, че под намазаните с „Браунол” места се намират артериите, които стигат до сърцето. Ще прободат една от тях с абокат и от там ще ще прокарат до сърцето тънък катетър. Процедурата се наричала сърдечна катетеризация. Няма кръв, а и ме уверяват, че е почти безболезнено, но за всеки случай за бебето се грижи анестезиологът Игнат.

Лекарите наблюдават кръвоносните съдове на екрана на компютъра (вдясно). Снимка: Йоана Малинова

Таня съвсем изчезва под голям син стерилен чаршаф, в който са оставени само дупки за катетъра. От там впръскват специален разтвор, който позволява на органите да се визуализират. Наричат го „контраст”. На мониторите, които висят над операционната маса и в помещението пред залата, се появява сърчицето, увеличено 20 пъти.

Всички с изключение на бебето са облечени с лъскави тежки оловни престилки и яки, които да ги пазят от опасните рентгенови лъчи. По време на процедурата то поема минимално количество радиация. Лекарите и сестрите обаче работят с рентгена по най-малко 8 часа всеки ден.

Една диагностика трае от 20 минути до 2 часа – на Таня е от най-дългите. През тръба и пускат упойка под формата на газ. По същия начин правят и обдишване. Докторите внимават да не вкарват прекалено много кислород във все още недоразвитите дробове, което забавя процедурата. На два пъти сестрата изнася от залата спринцовки, пълни с кръв – една с проба от белодробната артерия, (където трябва да е окислената кръв) и една от аортата (за неокислената).

През това време друга сестра следи мониторите с показателите на детето извън операционната зала и подава различните маркучи, тръбички и разтвори на докторите.
Вписва в „Разходен протокол” всеки от използваните консумативи, тъй като някои от тях са поети от Здравната каса, но други трябва да се доплащат от пациента (или в случая от родителите му). Сестрата пише красиво и все пак от писанията й не се разбира нищо:

1. Пиктейл катетър – 5 френча – 1 бр;
2. берман катетър – 5 френча – 1 бр.;
3. стандартен J водач – 0,35/175 – 1 бр,
4. дезиле – 5 френча 1 бр,
5. мулти пърпъс с върхова дупка – 5 френча – 1 бр…  „

Коридорът на кардиологията. Снимка: Йоана Малинова

Компютърът автоматично разпечатва всяко изображение, което излиза на мониторите пред залата. Заедно с резултатите от кръвните изследвания, тези документи ще послужат за същинската операция на детето след като му бъде направена диагностиката.

„Сваляйте, сваляйте! Всичко съблечете!” – чува се женски глас от съседната зала. Сестрите около мониторите със сърцето на Таня се засмиват. За тях голотата на хората на операционните маси е ежедневие, но пациентите се смущават.

Там на масата вече се е настанил Петър Б. – 69-годишен мургав мъж. Дълго време имал високо кръвно, но не му обръщал внимание. Обаче напоследък започнало да му прилошава. Започнал и да се уморява прекалено бързо и да се задъхва и от най-малкото усилие. Тогава вече се притеснил и все пак отишъл на лекар.

Сега е покрит с чаршаф, също както момиченцето оттатък. Дясната му ръка е намазана със същия кафяв разтвор, а Катя, една от сестрите, му слага абоката. Дали са му малко лидокаин, но тъй като процедурата не е тежка, мъжът си е в съзнание през цялото време. Замижал е с болезнена гримаса и от време на време шава неспокойно.

„Отпусни се, няма да ми подскачаш тука! Знаеш ли каква е мижава иглата? Като на комар жилото!” – вкарва в радиалната му артерия (в дясната му ръка) тръбичка, която, по която доктор Александров ще стигне с катетър до сърцето. Там ще впръска контраст и ще направи коронарография – т.е. ще разгледа кръвоносните съдове в сърцето.

„Мъж, та дрънка!”, смее се сестрата. „То не беше скачане, не беше рипане!” Сега от още едно лекарство може да пощипе малко и повече няма!”
Това явно поуспокоява пациента, защото и той се усмихва.
Лекарството, което щяло да щипе, всъщност се нарича “Изокор” и е още един от чудотворните разтвори в кардиологията. От него се впръсква, за да се разширят кръвоносните съдове и да не се получават спазми по време на процедурата.

Техниката в манипулационната изглежда страховито. Снимка: Йоана Малинова

На мониторите пред залата се показва сърцето на Петър. В същото време на стола до мен се настанява доктор Хазан. Той е най-възрастният член на екипа.
„О-о, тука имаме стеснена артерия! Александров сигурно ще сложи стент…”
Няколко минути по-късно доктор Александров наистина поисква от сестрата стент.
Това е малка метална мрежичка, подобна на пружинка от химикалка. Най-напред докторът вкарва малко балонче в артерията, което разширява стеснението и позволява там да се постави стентът. Неговата работа е да държи артерията отворена, за да може кръвта да циркулира свободно. Ако Петър беше изчакал още няколко седмици, най-вероятно щеше да получи инфаркт.

„Ами това е, приключихме!” – Петър още е стиснал очи, докато докторът вече си сваля ръкавиците. За разлика от дългата диагностика на Таня в съседната зала, неговата процедура трае не повече от 40 минути.

Момиченцето обаче също вече е готово. Все още спи, но сега е прехвърлено на креватчето на колела, с което е дошло, а една от сестрите го връща в отделението по детска реанимация. Там Таня ще дочака резултатите от изследванията и операцията на преградата в сърцето, след която ще има възможност да расте и живее пълноценно.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.