Случаят Близнашки – ябълката на разбора

Иво Инджев

Георги Близнашки, както ще го наричам за краткост в текста (да се чете „бившият конституционен съдия”, „бившият евродепутат от БСП”, „бившият служебен премиер”, „бившият протестиращ срещу ДПС”) се превърна тези дни в ябълката на разбора – на разбирането за това що е то преходът. Дали и за този случай е валидна максимата на дебелокожите циници, според които нямало лоша реклама- т.е. , че стига да се говори за теб, все е от полза?

Става дума за прехода от едно състояние в друго, често противоположно, какъвто извършиха и извършват известни лица в нашата най-нова история. Това е „противоречива тема”, свързана с „противоречивите личности”- термин, който обикновено се използва като любезна форма на оплюване на хора с позиция, противоречаща на статуквото, но в случая противоречието между различните лица на Близнашки е безспорен факт.

От правото на всеки да се променя се възползват мнозина, дори и когато явно става дума за елементарно обръщане на палачинката, а не за някакъв катарзис. Но самото понятие за катарзиса беше оцапано например от хора като Георги Първанов. В изключително редките случаи в изключително многобройните му интервюта, когато му задават въпроса как от вожда на антинатовските протести в Българя и от автора на сълзливото писмо до другаря му Милошевич се прероди толкова светкавично в пронатовски шеф на партията си и я убеди да преглътне през сълзи присъединяването на страна към НАТО, той с немигащ поглед отговаря: всеки има право да се променя.

Макар да съм призовавал многократно, така и никой не му задава изясняващия генезиса на неговия „катарзис” въпрос за „случката” в кабинета на президента Петър Стоянов, за чиято автентичност съм се подписал с името си в една книга и в многобройни статии. Това упорито това не се случва, а би било изтрезняващо за излъганите да научат, че Първанов е бил нахокан от депутата Гернот Ерлер, пратеник на германските социалдемократи в София, който му е поставил в присъствието на българския президент ултиматум да промени курса на БСП или да германските другари ще спрат субсидията на българските социалисти. Заради тази парична заплаха Първанов се превръща от антинатовец в проатлантик.

Годините обаче си минават и е видно, че антизападните и проруските нагласи са истинската същност на Първанов, застанал на страната на Путин в конфронтацията му с почти целия свят. С други думи, този ловец на вълци успешно е менил козината си, но не и нрава си на заклет противник на Запада и представител на Петата колона, описан с едно откровено до сълзи писмо на Шаренкова (също самотно публикувано в ivo.bg), като „лицето на отношенията с Русия”.

Така е и при Георги Близнашки. Той просто повтаря случая с Първанов, но с тази разлика, че никога не е криел колко приоритетно важна му е Русия. В книгата си за своя политически кумир Петко Каравелов професорът громи българските патриоти, защитили страната си от руската агресивна политика след Съединението. Г. Близнашки пише:

„Управляващата върхушка полога неимоверни усилия да демонстрира несъществуващо национално единство около провежданата от нея русофобска политика като се стреми да впримчи народа в механизма на една диктаторска власт” (стр. ХХХVII , „Петко Каравелов. Българската конституция и предлаганите в нея изменения от консервативната партия”. Г. Близнашки.

Близнашки е откровен и тъкмо в проруските си нагласи никога не е отстъпвал- както да речем от идеологическите си вярвания. За него българските патриоти, опълчили се на руския натиск след Съединението, са „кликата на Стамболов”. Същевременно Г. Близнашки пише с възторг за усилията на Каравелов да помирява България с Русия тъкмо когато русофилските военни метежи окървавяват България, а Русия открито я заплашва с окупация – пряко или с ръцете на турския султан (когото неуспешно подстрекава и след дипломатическия провал насъсква Сърбия срещу непокорните българи ).

Това е същият Петко Каравелов (наистина противоречива личност в нашата история, чийто несъмнен патриотизъм е заразен обаче тежко от русофилството), за когото старият опълченец с откъснатата ръка от боевете с турците, видният политик Димитър Петков пише в предговора от 1893 г. към изобличителния за руската окупационна политика в България сборник от документи от Окупационния фонд: „П.Каравелов, това животно в человечески образ, който се е родил само да докарва катастрофи на България…” стр. ХХVІІ („Окупационен фонд за създаване на руско-дунавска област”, София, българска народна печатница 1892 г.).

Припомням пак реакцията на премиера Близнашки срещу документа „Визия 2020”, публикувана в сайта на Министерството на отбраната в края на август 2014 г. малко след сформирането на служебния кабинет. Тогава той защити Русия от България с репликата, че за Русия не можело тук да се говори „така” (т.е. критично с посочване на руската хибридна информационна война срещу Петата колона. А причината да е забранено да се говори така, според него е, че Русия е велика (излиза, че България е жалка пред това „величие” и щом има такъв премиер, това се оказа факт).

Посочил съм го и в книгата си „Течна дружба 3. Хибридните войни на Русия срещу България и българите през вековете” . Не съм спирал месеци наред да призовавам някой любезен репортер или водещ на предаване да попита Г.Близнашки дали е вярно, че лично Борисов му е наредил в края на миналия август по телефона да защитава Русия от България. Автоцензурата обаче работи тук като отлично смазан с руски петродолари механизъм. Поради което сега настъпва едно всеобщо изумление от Близнашки, че си бил сменял и той козината. Нищо подобно, нравът му си е същият, що се отнася до главното- стои си на руска страна в големия разлом между българите по оста Изток-Запад.

Така че, не са прави онези, които твърдят, че Г.Близнашки се бил отметнал от всичко, в което се е клел. От всичко може, но не и от проруската си вярност.

И нищо ново не се случва на фронта на медийното премълчаване. Близнашки и Първанов никой не ги пита за общото между тях, а и с много други подобни (като Бойко Борисов). Може да се е извъртял срещу президента Плевнелиев и срещу себе си дори (в качеството на „бившия протестиращ срещу ДПС” през лятото на 2013 г.), но не и срещу Русия.

Писал съм това многократно и много преди днешния развой на събитията, поради което не смятам този текст за „компромат”. Колкото до учудените, нека сами се запитат, защо толкова дълго се чудеха и не задаваха въпросите, илюстрирани по-горе с цитираните от моя милост доказателства. Само телефонната заповед на Борисов към премира Близнашки не е документирана. В публичното пространство тя се базира на мое проверено многократно твърдение. Но и най-малкото усилие да бъде питан за този разговор един от двамата би доказало истината – дори отказът от отговор ще бъде показателен за гузната съвест на съзаклятници срещу прозападната ориентация на България. Те имат какво да крият и го правят с услужливото съучастие на медиите и политиците, които знаят какво не бива да питат публично, за да бъдат допуснати да участват в конформисткото получаване на порциите.

Впрочем, желаещите да проявят журналистическа храброст, на които обаче е забранено да се позовават на моето авторство, могат да преодолеят това неудобство, ако чувстват такова (анонимността им е гарантирана, готов съм да не ги излагам на опасност пред началниците им – ще отрека, че са разговаряли с мен). Могат да се свържат с автора на тези думи и имат думата ми, че ще им предоставя контактите, които вероятно биха потвърдили и пред тях за телефонното обаждане на Борисов до Близнашки. Не държа да цитират мен, някакъв си блогър, на когото „великите” медийни звезди много се боят да не направят „реклама” (милите, те навярно се опасяват, че в ivo.bg е като при тях- че популярността се търгува срещу финансови ползи).

Заради несвършената работа на медии и политици днес триумфира ехидството на всички, които се радват, че Близнашки не просто е бламирал доверието на Плевнелиев, но и е потвърдил злобата на бившата си другари, които го нарекоха ренегат, когато оглави назначеното от държавния глава служебно правителство.

„Цялата работа на Плевнелиев му е такава”, тържествуват сега атакуващите президента по проруска линия, „пропускайки” да си признаят, че товарищ Близнашки ни най-малко не е предавал най-свидното за тях – защита на Русия от европейска България и то по заповед на Гражданина за европейско развитие на България Бойко Борисов.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.