Оле, оле, шампиони сме!

Румен Белчев

Странно нещо са това чуждите езици – когато испанец рече “Оле!”, това означава, че се радва на матадора, прецакал бика на арената. Когато българин рече “Оле!”, това обикновено значи, че някой него го е прецакал.

Затова винаги ми е чудно, когато агитките запеят на чужд език – не ми е съвсем ясно дали се радват или се оплакват, че са шампиони.

Но че сме абсолютни шампиони, няма спор – другите страни и народи направо ни дишат прахта! Да се е сетил някой да отглежда зеленчуци по гробищата? Къде на евросмотаняците ще им дойде такова нещо наум! А у нас всичко цъфти  и връзва – “Домати до гроба на Васил Илиев” – пропагандира челния опит “ТРУД”. На гроба освен ред домати имало и ред чушки – “гардовете, които охраняват вечния дом на убития преди повече от 20 години бос, са засадили зеленчука за разнообразие и да убиват скуката”…

Оле-оле, шампиони сме! Ако не по друго, по глупост – със сигурност!

Шампиони сме и по странни статистики – МВР във Враца например си прави статистика, като отбелязва с чертички на стената всяка умишлено подпалена кола в града – и ето, само за пет месеца – “38-и палеж на коли във Враца” – радостно съобщава “ПРЕСА”. Бандюгите палят, пожарните гасят, полицията води статистика – ред има в държавата, каквото и да ми разправяте!

И по злопаметност сме шампиони – две години минаха, откакто собственикът на вестниците, на които не е собственик, за малко да стане и шеф на ДАНС, та изкара сума ти народ на улиците, и “ТЕЛЕГРАФ”, който не е собственост на този, който не му е собственик, отбелязва годишнината с “Първи развод заради протестите”.

Кофти работа – палавата съпруга “Започна да ходи по протести и дълго отсъстваше от дома” – жалва се нещастният съпруг и “Докато майката висяла по площадите, таткото трябвало да се грижи за децата заедно с бабата и дядото”… Пусто гражданско общество – развали доброто семейство!

А по владеене на родния си език водим даже на китайците с хилядолетия – къде китаец ще научи български до такова съвършенство като нас! Само в една дописка на “ТРУД” се натъкваме на две фигури от висшия езиков пилотаж на българската журналистика.

“Очите на цар Самуил ще светят само вечер” – осведомява ни дописката и доуточнява за будното гражданско общество в подзаглавие, че “Решението е взето без обществено обсъждане”. Ако имаше обсъждане – щяха да светят и денем сигурно, ако се съди по патриотичните призиви във форумите.

Уникално е движението на авторите на антрефилето във времето – свободно, независимо и фриволно – приключвайки темичката, те сръчно го обръщат наопаки като стар чорап и ни уведомяват, че: “От снощи очите на Самуил ще светят”… Ей така се вкарва бъдещето в миналото, а миналото – в крив макарон!

На човек му иде да се гръмне след прочита на повече от два вестника, сигурно заради това сме шампиони и в една друга класация – “Изпреварихме Сирия по смъртност” – рапортува “ТЕЛЕГРАФ”. В Сирия, да речем, се стрелят, щото си имат гражданска война, на нас гражданска война не ни трябва – ние си се трепем сами: “16 българи на ден посягат на живота си” – цитира официалната статистика изданието.

Няма да допринасям за увеличаване на бройката – спирам да чета вестници чак до следващия път!

От блога Разпечатосване

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.