Изборите – от София до Царево – кой за какво се бори?

Толкова кандидат-кметове за София, че чак ти става неудобно. В началото на седмицата документи бяха подали 44.
Избирателят се пита – що за лудост, какви са тия? Дори кандидати на големи партии предизвикват усмивки с очевидната си липса на най-малък шанс да спечелят.

Кой от по-известните фигури в колоната след фаворита о. р. генерал Борисов има шанс?

О. р. генерал Аспарухов?

Мартин Заимов (за когото постоянно изтъкват, че е внук на генерал)?

Антония Първанова – 100-процентовата жена от НДСВ?

Юлиана Дончева (вероятно поне 98-процентова жена) от Новото време?

Или екзотичният треньор Тити Папазов и не по-малко екзотичният професор Драгомир Драганов (който е социалдемократ, но се кандидатира от новата бизнес-партия “Лидер”, свързана с Христо Ковачки)?

И – върхът на екзотиката – евродепутатът от “Атака” Слави Бинев, който се заканва на Борисов да го пребори дори на тепиха.

В списъка остават още около 40 кандидати, никому неизвестни (да речем кандидатът на партията на Софиянски Миланов е известен, но без шансове). Защо въобще се явяват?

Има поне няколко скрити причини да издигнеш един кандидат за кмет.

В България вече има прослойка от 50-ина маргинални партии (общият им брой е над 200, много от които в постоянни съдебни разправии за регистрация и за това кой е лидер и чия е партията), които живеят само от избори до избори. Те се кандидатират, субсидирани от по-големите играчи в политиката, за да разсейват гласове. Върхът в тези политически хватки бяха изборите през 2001 г., когато срещу НДСВ бяха регистрирани 5 партии-ментета със подобни имена и те вземаха около 5% от гласовете, което лиши Симеон от шанс да направи сам правителство.

В много градове изборите за кмет се печелят с няколко десетки гласа. Ако няколко неизвестни партии успеят да вземат по 200 гласа, това може да реши изборите, да няма втори тур. На изборите за кмет на София в минали години се е явявал дори Петьо Блъсков (взе 1300 гласа).

Целта понякога е дори само да се стигне до втори тур, на който да продължи представянето на някой кандидат, за да му създава имидж. За малките партии изборите за кмет на София са златен шанс – регистрират кандидат, който в продължение на 2 месеца се явява в предавания по телевизията, по вестниците, представя партията си, себе си. Такъв е случаят с Юлиана Дончева, с проф. Драганов, който ще “промотира” новата бизнес-партия. И дори с Антония Първанова, която имаше някакви хипотетични шансове вдясно, ако в НДСВ не бяха настъпили караниците и процесите на разпад. Сега тя ще намали с малко гласовете на Мартин Заимов и ще увеличи шансовете на Бриго Аспарухов да иде на втори тур.

Преднината на Бойко Борисов в проучванията е голяма, но ще има втори тур, твърдят старите изборджии, социолозите. Атаките срещу сегашния кмет на София обаче, някои от които доста агресивни, постигат обратен ефект. Синдромът “Всички срещу Бойко” може да му вдигне шанса да спечели.

Така или иначе в София изборите ще бъдат спектакъл. София обаче не е България – в малките градове избори се решават с няколко автобуса хора. В Царево, примерно, избирателните списъци тази година са набъбнали тройно като брой регистрирани. Борбата е жестока – крайбрежната ивица, 2% от резервата “Странджа”. Смятайте го по 70-100 евро на кв. м. С такъв залог и марсианци могат да регистрират да гласуват в Царево.

Чудно дали някой ще разследва това безобразно набъбване на избирателните списъци?

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.