Руският ядрен шантаж – рискове и преструвки

Джошуа Мелвин
Франс прес

Ядрена ракета ЯРС. Снимка: известия

Щом напрежението скочи, президентът Владимир Путин всеки път размахва ядрената заплаха – добре обмислена стратегия за сплашване на Запада, която прикрива военното изоставане на Русия и всеки момент може да влоши нещата, ако истерията надвие разума.

Когато анексира Крим, господарят на Кремъл заяви, че е готов да посегне към ядреното оръжие. До края на годината той ще снабди руските стратегически сили с 40 нови междуконтинентални ракети. Редовно обещава и да разположи ракети с малък обсег „Искандер“ в Калининград до самите врати на Европейския съюз.

„Всеки тълкува превратно намеренията на другия и по-специално Москва. Има реална опасност Русия да отвърне на атака, съществуваща само в нейното въображение“, смята Кадри Киик, експерт от Европейския съвет за външни отношения във Вашингтон.

Едва-що разбулени в понеделник от „Ню Йорк таймс“, американските планове за базиране на танкове в Източна Европа предизвикаха на другия ден изявлението за 40-те ракети, което тутакси разтревожи Запада.

„Неоправдано и опасно“ нарече в отговор това решение ръководителят на НАТО Йенс Столтенберг. „Никой не иска да се върнем към Студената война“, добави шефът на американската дипломация Джон Кери. Пазете се от „ескалация на думи, а после и с действия“, предупреди Берлин.

Путин обаче не казва нищо ново с войнствената си поза – Русия вече 15 години модернизира своите ядрени сили, без изобщо да наруши договора СТАРТ за съкращаване на стратегическите въоръжения.

Федерацията се сдоби през 2014 г. с още 38 балистични междуконтинентални ракети, предвижда тази година да купи 40, но и да свали от въоръжение 72 твърде остарели. В крайна сметка това ще намали сухопътния й арсенал (близо 300 ракети), заявява Игор Сутягин, военен експерт по руските проблеми от Кралския институт на обединените въоръжени сили (RUSI) в Лондон.

Както сочат данни, разменени в рамките на новото споразумение СТАРТ от 2010 г., руската армия е разполагала в края на 2014 г. с 528 носители на ядрени заряди, монтирани в подземни шахти, на подводници или бомбардировачи, срещу 794 в САЩ. Следователно е твърде назад от целите, посочени в СТАРТ, който предвижда през 2018 таваните да се понижат до 700 броя.

Защо Москва размахва червен плащ пред Запада? Защо тогава Кремъл вдига толкова шум? За да сплаши възможно по-силно хората на Запад, да всее разцепление и да ги предпази от съблазънта да използват сила в момент, когато се трупа напрежение между двата лагера, смята експертът.

„Единствените властови инструменти, с които разполага Русия, са военни – това са „спецназът“ (специалните части) и ядрените сили. Но няма как да заплаши света със „спецназ“. Значи остават ядрените оръжия“, обяснява Сутягин.

Русия използва и положението си на единствена ядрена свръхдържава наред със САЩ, за да прикрие по-добре слабостта на своите обикновени въоръжени сили.

Посланието е предимно политическо – „имаме атомни оръжия, не го забравяйте“, но самата заплаха да бъдат употребени вече носи рискове, признава Сутягин.

Руски стратегически бомбардировачи и ядрени подводници изникват пак и пак до самите брегове на натовски държави и в Черно море, влизайки в допир с „противникови“ сили. Опасността от злополуки съответно нараства.

„В крайна сметка никой не го желае. И двата лагера са наясно, че ако стигнат до военна конфронтация и всеки притежава ядрена мощ, последиците ще са драматични за всички“, посочва Джефри Манкоф, експерт от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Размахвайки червения плащ, Владимир Путин доказва правотата на всички вашингтонски босове, нежелаещи да загърбят старите си рефлекси от времето на Студената война, с риск да засили оръжейната надпревара.

„Той осигурява доводи на онези в САЩ, които пледират за по-бърза и по-амбициозна модернизация на американския арсенал“, коментира Камий Гран, директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж.

Тревога сред експертите буди не толкова междуконтиненталната заплаха, доста слабо вероятна, колкото ракетите със среден и малък обсег (под 5500 км). Подозира се, че Москва е изпробвала крилата ракета в нарушение на договора от 1987 г., който забранява ядрените оръжия със среден обсег в Европа.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.