Обществен трибунал за Сталин: по-добре късно, отколкото никога

„Сталинбус“ в Санкт Петербург. Снимка: РИА/БТА

Проект за обществен трибунал, който да съди Йосиф Сталин, ще разгледа на 25 юни Конгрес на интелигенцията в Москва. Инициаторите на процеса срещу мъртвия диктатор са разтревожени от опитите на днешната власт в Русия да възроди култа към личността на Сталин – „политически престъпник, виновник за гибелта на милиони“.

„Духът на Сталин излезе от гроба и е жаден за кръв“, казва юристът Иля Шаблински, един от авторите на обръщението за създаване на трибунала.

Сталин създаде система за властов произвол и тирания чрез „отрицателна селекция“, чиито плодове берем до ден-днешен, коментира Сергей Ковальов, ветеран от дисидентското движение.

„Йосиф Висарионович не би възразил срещу обществен съд над себе си“, убеден е адвокатът Леонид Жура, автор на книгата „Ционистите против Сталин“.

По-добре късно, отколкото никога Сталин трябваше да бъде съден още преди 30 години, пишат авторите на обръщението. Но посочват, че „руското общество пак закъснява“.

Йосиф Сталин няма да бъде наказан по смисъла на криминалното право, а и няма как да съдиш мъртвец, уточни пред Би Би Си Шаблински, член на съвета по правата на човека към президента на Русия.

„Трябва да напомняме отново и отново каква цена плати обществото за чудовищните грешки на Сталин, за чудовищните авантюри и налудничавите проекти, градени от Сталин и помагачите му – от идеята за държавен социализъм до забраните за аборти“, добави той.

„Общественият трибунал може да сезира Следствения комитет, който да образува наказателно дело за извършено престъпление“ без давност, каза Шаблински. Трибуналът според него е „един от начините за въздействие върху общественото мнение“.

„Невъзможно е, разбира се, Сталин да бъде съден официално“, посочи пред Би Би Си дисидентът Ковальов – правозащитникът също е подписал това обръщение.

По думите му, този обществен трибунал ще е полезен „при някои трудно изпълними условия. Щом се разиграва нещо, наречено трибунал, трябва всичко да се организира и спазва по най-строг начин“.

Адвокатът Леонид Жура, представлявал потомци на Сталин на съдебни процеси, целящи да защитят честта и достойнството на покойния вожд, твърди, че също е предлагал подобен съд преди няколко години. Сталин според него не би възразил, както и всеки, около чието име „са се нароили слухове, клюки и легенди“.

„Идеята за трибунал над Сталин не ми е близка, при все че смятам Сталин и сталинизма за абсолютно зло“, заяви за Би Би Си Леонид Кацва, преподавател по история. Трибуналът не е невъзможен, но едва ли ще убеди някого, сподели съмнения той.

Обвиненията Авторите на идеята смятат, че трибунал над Сталин е необходим заради опитите на руското ръководство да върне страната към „архаични форми на управление“ и „да връчи цялата власт на един човек“, докато „повечето страни загърбват идеята за дитатура“.

Седемдесет години след кървавата война днес някои пак славят Сталин като организатор на победите, забравяйки, че победата е извоювана не благодарение на генералисимуса, а въпреки него, се казва в обръщението за създаване на трибунала.

Според Шаблински – професор по право, на предполагаемия процес трябва да се споменат по-специално останалите без правна оценка престъпления срещу селяните – най-масовите жертви на Сталин и неговия режим. „Това е серия от кампании, водели до физическо изтребване на хора и кодирани в историята с названия като „колективизация“, „разкулачване“, „акция по държавните зърнодоставки“, казва Шаблински.

Той смята, че Сталин заслужава присъда и за злоупотреба с власт при сключване на споразумението с Хитлер – „пакта Молотов-Рибентроп“. Пактът бе катастрофална грешка, но повечето хора в Русия виждат в него постижение на сталинската дипломация, изтъква Шаблински.

Леонид Жура твърди, че съветско-германският договор е бил „дипломатически подвиг“. Полша изобщо не е била нападната (на 16 септември 1939 г., бел. на Би Би Си), заявява той. Нито пък е имало гладомор.

Шаблински припомня, че през август 2009 г. като премиер на Русия, Владимир Путин нарече договора с нацистка Германия „аморален“. През май 2015 г. президентът Путин заяви, че споразумението е имало смисъл – „да гарантира сигурността на Съветския съюз“.

„На Путин му е по-лесно“ ГУЛаг, репресиите, разкулачването, катастрофалните военни несполуки – трудно е да разграничиш тези неща, казва Сергей Ковальов. Те са рожба на системата за властов произвол, създадена от Сталин.

Сталин, по думите на Ковальов, е селекционер. Чрез „селекция на фон от провокации“, чрез ГУЛаг и репресиите той е създал „една нова общност“ – съветския народ. „На Путин му е по-лесно. Сталинските успехи в селекцията са се запазили и до днес“, казва правозащитникът.

Според Леонид Жура не бива да се сравняват времената на Путин с тези на Сталин. Сталинската епоха – казва той – „е първият случай в историята всички да са равни пред закона без оглед на постове, чинове и длъжности“.

Правнукът на Сталин Яков Джугашвили твърди, че събитията от времето, когато е живял Сталин, и неговата роля в тези събития са различни неща. „В Съветския съюз никога не е имало еднолично управление, диктатура. Имаше диктатура на колектива – на ЦК. А това са почти 100 души“, казва Джугашвили. Сталин превърна в дело „ценностите и идеите, легнали в основата на съветския проект“, заявява неговият правнук.

Инициаторите на трибунала заявяват в обръщението си, че младите поколения „не познават сталинския терор и често свързват всички постижения на СССР с гениално ръководство от страна на Сталин“.

Леонид Кацва смята, че сталинизмът, тържествуващ от време на време в руското общество, съвсем не се дължи на незнание. За престъпленията на Сталин има обширна информация, дори и в школските учебници.

По думите му, „въпросът е в тежнението към „твърда ръка“, в реваншизма“. Много от нещата в днешна Русия според Кацва „са реваншизъм, стремеж да всяваме страх по принципа „щом се страхуват от нас, значи ни уважават“. Обръщението с искане за трибунал над Сталин е подписано от правозащитници, литератори, журналисти, юристи, обществени дейци.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.