Крайнодесни се надигат в Хърватия с разочарованието от ЕС

Дарко Бандич
Асошиейтед прес

Беше един от големите дни в хърватския спортен календар: мач с Италия от квалификациите за Европейското първенство по футбол. Секунди след началото на мача, излъчван в цял свят, гигантска свастика се появи на терена пред очите на шокираните представители на европейския футбол.

Свастиката, начертана от неизвестен вандал с химически спрей, оставащ невидим, преди прожекторите да го осветят в началото на мача, се превърна в най-мощния символ на надигането на ултранационалистическото чувство, което изглежда е в кръвта на повечето жители на най-младата членка на Европейския съюз.

Той обаче не е единствен. В градовете с етнически смесено население в източна Хърватия пътните знаци на сръбска кирилица бяха разбити и сръбските православни църкви бяха осквернени със знака U, символ на свързания с нацистите режим на усташите през Втората световна война. През уикендите усташки песни отекват на спортни срещи и рок концерти.

Появяването на такива символи може би не е изненадващо за страна, която по време на Втората световна война е изпратила десетки хиляди сърби, евреи и цигани в лагери на смъртта. Но сегашните лидери на страната призоваха за промяна след всеобщата врява, предизвикана от свастиката на терена.

„Този акт нанесе неизмерима щета на репутацията на хърватските граждани и тяхната родина в цял свят. Затова трябва окончателно да сложим край на подобни неща“, каза новият консервативен хърватски президент Колинда Грабар Китарович.

Надигането на десните сили в Хърватия бе подхранено от дълбоките икономически затруднения и нарастващото обществено недоволство от неспособността на лявото правителство да се справи с тях дори след като страната влезе в ЕС преди две години, пораждайки мечти за бързо забогатяване, които не се материализираха.

Малцинствата, особено сръбското, се оплакват от опасения за сигурността си, откакто Грабар-Китарович бе избрана за президент през декември. Антисръбски графити пробудиха спомени за кръвопролитията, обхванали региона по време на войните на Балканите през 90-те години, които доведоха до разпадането на бивша Югославия.

На една проява в Австрия миналия месец хърватският ултранационалист Ивица Шафарич гордо размахваше усташкия символ U на медальон на врата си. Неговите съмишленици в черни ризи вдигнаха десните си ръце в нацистки поздрав, надавайки страховит боен вик „За родината – готови!“, използван от хърватските фашистки сили по време на войната.

„Уважавам усташкото движение, защото то създаде независимата държава Хърватия“, каза Шафарич, който е воювал за хърватската независимост през 90-те години.

Събирането в Блайбург бе в памет на десетките хиляди пронацистки войници, техните семейства, деца и цивилни, убити от партизаните комунисти в края на войната през 1945 г.

Възпоменателни церемонии за жертвите на клането в Блайбург се организират всяка година през май, но миналия месец събирането бе далеч по-многобройно от преди с участието на около 40 000 души. И това стана в момент, когато Европа отбелязваше 70-годишнината от освобождението от нацизма, а пронацистките символи в Блайбург бяха посрещнати с мълчание от хърватските политици.

Грабар-Китарович подкрепи възпоменателните церемонии в Блайбург и отдаде почит на жертвите няколко дни преди главната проява, но не отиде там, когато се събра голямото множество. Тя направи и неофициално посещение на създадения от усташите лагер на смъртта в Ясеновац, но не присъства на официалните възпоменателни церемонии за 70-годишнината от освобождаването на концлагеристите.

Като илюстрация на идеологическото разделение в страната често подлаганият на критики ляв премиер Зоран Миланович участва в церемониите в Ясеновац, където са били избити най-малко 80 000 души, главно сърби. Той призова хърватите да признаят, че извършеното в лагера на смъртта е било част от нацистката геноцидна машина.

Анализаторите казват, че възходът на десните сили в Хърватия – по традиция дълбоко разединена между левите сили и консервативните традиции – е достигнал най-високата си точка, откакто страната извоюва независимост от доминираната от сърбите бивша Югославия след войната от 1991-1995 г. „За съжаление, десният екстремизъм е по-явен от когато и да било през последните 25 години в Хърватия“, казва историкът Хървое Класич.

Сръбското малцинство, което се бореше против независимостта на Хърватия по време на войните в Югославия през 90-те години, е подложено на нарастващ натиск от националистите.

Хърватските ветерани от войната започнаха кампания под мотото „100 процента Хърватия“ – предполагаща етнически чиста държава – и настояха сърбите да спрат да използват кирилицата в Хърватия, въпреки че това право им е гарантирано от хърватските закони.

Разтревожени от надигането на десните сили, хиляди гей активисти и техните либерални поддръжници демонстрираха в Загреб миналия уикенд под лозунга „По-силно и по-смело: Антифашизъм без компромис“.

„Избрахме лозунга, защото не ни харесва накъде върви Хърватия. Не искаме 100 процента чиста Хърватия, искаме Хърватия на многообразието“, заяви Марко Юрчич, един от организаторите на шествието.

Повечето хърватски официални представители омаловажават надигането на крайнодесните сили, като казват, че то е част от предизборната кампания.

„Хърватското общество не е по-добро или по-лошо от другите страни в ЕС. Ние сме в изборна година и някои теми бяха отворени от тези, които искат да привлекат симпатизанти“, каза председателят на парламента Йосип Леко.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.