Туристическият остров Лесбос в Гърция се задъхва от притока на имигранти

Франс прес

Бежанци на остров Лесбос. Снимка: от тв екрана

„Успокойте се, успокойте се“ – Спирос Галинос, кмет на Митилини, главния град на остров Лесбос, се обръща на пристанището към стотици отчаяни имигранти, които го обкръжават. Той се опитва да ги убеди, че техният случай ще бъде разгледан скоро, като в същото време осъзнава, че проблемът става неуправляем.

Под изгарящото слънце жени с деца на ръце, млади мъже с боси крака го преследват с въпроси за техните документи. Някои от тях живеят вече от четири дни на улиците близо до пристанището. Дрехите им съхнат по перилата на кея. Обществените тоалетни са рядкост, а достъпът до тези на съседните кафенета им е забранен.

„Автобусът на пристанищната полиция ще пристигне скоро, за да ви откара в приемния център и там в следващите дни ще ви дадат документите, за да отидете в Атина“, уверява кметът. Общински съветник превежда на английски. „Колко време още трябва да се чака?“, се оплаква 26-годишният Яшар, инженер от Дамаск.

Средно 300 имигранти, след които цели семейства, пристигат почти ежедневно на бреговете на Лесбос, разположен в североизточната част на Егейско море, само на осем морски мили от западните брегове на Турция.

Лесбос е първи етап за много имигранти по пътя към Европа, разглеждана като сигурно убежище.

„Ние се спасихме от смъртта, където и да е другаде е по-добре, ние искаме да живеем в безопасност, да имаме човешки живот“, обяснява Яшар. Преди два дни той е спасил 6-годишната си племенница, която паднала в морето, след като гумената им лодка се преобърнала на няколко метра от крайбрежието на Митилини – обичаен инцидент според представителите на гръцката брегова охрана, които са ги спасили.

На Лесбос е регистриран тази година най-голям брой пристигнали имигранти сред гръцките острови – 25 000 души между януари и началото на юни, което е пет пъти повече отколкото през 2014 г., според началника на пристанищната полиция Никос Вартис.

Островът разполага само с един официален център за настаняване, намиращ се на възвишенията, покрити с маслини, на 10 километра от пристанището. Финансиран от ЕС и опасан с 3-метрова ограда от бодлива тел, той претендира да е център със строга охрана, но капацитетът му от 600 души не може да отговори на повишените нужди.

Стотици семейства са принудени да спят на открито дни наред в полята пред сградата, без да получават храна, очаквайки да бъдат приети в лагера. Най-големите щастливци са сирийците, които се възползват от по-гъвкаво законодателство и имат приоритет. След това идват афганистанците, а процедурата е още по-дълга за пакистанците и сомалийците.

За да отговори на спешната ситуация, кметството наскоро трябваше да превърне свободно пространство във временен лагер за настаняване в Каратепе, на 3 километра от пристанището. Този лагер с капацитет от 300 души е приел 2000 имигранти, разказва кметът.

„Условията са много лоши, храната е ограничена и няма сигурност“, казва със съжаление 22-годишният афганистанец Али Бахши.

В този лагер сбиване между сирийци и афганистанци преди няколко дни накара 400 сирийци да организират шествие до пристанището, за да протестират срещу „неприемливите“ условия.

Тогава кметът беше принуден да отвори вратите на един изоставен басейн близо до пристанището и да ги настани временно, за да избегне имигрантите да останат на кея в разгара на турстическия сезон.

Да се запази достойният имидж на острова е приоритет на местните власти: „Боря се, за да няма проблеми, близо 80 000 туристи годишно пристигат тук и ние искаме да увеличим този брой“, споделя кметът, като подчертава липсата на координация между валстите и министрествата, отговарящи за имигрантите.

„Необходима е централна намеса и проблемът трябва да се реши от правителството“, смята Бенедета Маркачини, отговорна представителка на Върховния комисариат за бежанците, която е за три месеца на мисия на островите в района.

Но в разгара на финансовата криза Гърция е неспособна да контролира ситуацията. „Опитваме се да решим европейски проблем“, каза кметът. „Досега имахме финансовата бомба, преговорите с Европа, а сега в другата ръка държим миграционната бомба“, посочва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.