Носталгия по драхмата обзема Гърция

Ингрид Меландер
Ройтерс

В традиционно кафене в работнически квартал на Атина 55-годишният музикант Стелиос Марагакис казва, че има решение на гръцката дългова криза: премахване на еврото.

„Трябва да се върнем към драхмата. Единственият начин да спасим Гърция е драхмата,“ каза той, докато отпиваше алкохолно питие от малка чашка, а наоколо звучеше гръцка музика.

Това остава позиция на едно малцинство, но исканията на гръцките кредитори за по-строги реформи правят тази идея все по-привлекателна сред 11-те милиона жители.

Подкрепата за излизането от еврозоната се е увеличила до 30 процента в проучванията, направени през последните седмици, спрямо нивото от 20 процента, което поддържаше години наред, каза Костас Панагопулос, ръководител на института за социологически проучвания АЛКО (ALCO). „Все още е малцинство, но се разраства,“ заяви той.

Причините, според него, са не само мерките за икономии и изглеждащите безкрайни преговори с гръцките кредитори, но и публичното обсъждане от някои политици на вариант за възвръщане на контрола над икономическите въпроси на страната чрез напускане на еврото.

Драхмата, една от най-ранните валути в света, произхожда от думата „хващам“ и беше премахната и сменена от еврото през 2002 г.

Присъединяването към общата валута донесе енергичен растеж и силна подкрепа за Европа, но икономиката се сви с около 25 процента от началото на рецесията в края на 2008 г., над един на четирима души е безработен, а идеята за напускане на защитения клуб на 19-те от еврозоната вече не е табу.

Финансовите министри от еврозоната проведоха вчера поредната от серия кризисни срещи в опит да задържат Гърция в клуба. Атина предлага да увеличи данъците и пенсионните вноски и да ограничи ранното пенсиониране в предложенията си до Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка, от чиято подкрепа се нуждае, за да не потъне.

Идеята за още икономически мерки предизвиква гримаса на лицето на 65-годишният столичанин Костас Граменос.

„Ние сме банкрутирала държава, така че нека отидем там, където трябва – драхмата. Драхмата… и започваме наново“, каза той.

Макар че премиерът Алексис Ципрас казва, че Гърция трябва да остане в еврозоната и един „Грекзит“ не е вариант, някои опозиционери в неговата лява партия СИРИЗА задават въпроса няма ли да е по-добре Гърция извън общата валута.

Политици от еврозоната също обсъждат за първи път открито възможността – остър завой от заявяваната преди това необратимост на еврото.

Проучванията на други гръцки социологически агенции – Джи Пи О (GPO) и Пъблик ишу (Public Issue), също сочат очевиден спад в подкрепата на мнозинството за еврото, макар и още с голяма разлика.

Въпреки че 69,7 процента от гърците са отговорили с „да“ в проучване от 16 юни на Джи Пи О на въпроса дали искат страната им „да остане в еврото на всяка цена“, това е значително по-малко спрямо 80,3 процента през януари.

„Европа беше разглеждана като необходимост от едно огромно мнозинство, но сега, за част от обществото, тя е врагът“, казва Панагопулос. „Много усилия ще трябва да се вложат, за да се поправи това и не съм сигурен дали на някакъв етап в бъдеще ще се върнем към старото равнище на подкрепа за еврото“.

На опашка пред банкомат жител на Атина, който се представи като Василис, казва: „От какво повече може да се страхуваме? Бяхме разсипани през последните пет години, няма от какво още да се страхуваме. Според мен би било по-добре да се върнем към драхмата, да имаме своя валута“.

Още по темата: Вътрешната опозиция в СИРИЗА е разгневена от отстъпките на Ципрас

Дийпа Бабингтън
Ройтерс

Новината за отстъпките на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Брюксел едва бе стигнала до Атина в понеделник, когато един от депутатите от неговата партия – Янис Михелоянакис, вече ги бе заклеймил като „надгробен камък“ на Гърция.

„Как можеш да сключиш сделка, която ще увеличи самоубийствата и ще направи хората по-бедни?“, попита той пред гръцката телевизия късно в понеделник – часове, след като Ципрас представи новите предложения към кредиторите под заплахата от сриване на банките и обявяване в несъстоятелност.

Бившият социалист Михелоянакис е доктор, който влезе в новините, когато се присъедини към гладната стачка на сирийски бежанци. Той е само един от няколкото отцепници в управляващата партия на Ципрас СИРИЗА, който може да се противопостави на партийната линия и да гласува в парламента срещу болезненото споразумение, което има за цел да запази платежоспособността на Гърция и да остави страната в еврозоната.

СИРИЗА е гласовита смесица от левичари от всички категории – от бивши социалисти до комунисти и гласове срещу върхушката. Нейните 149 депутати в 300-местния парламент включват потенциални дисиденти – от независими, като Михелоянакис, до известната крайнолява фракция, наречена „Лява платформа“.

Като се вземе предвид обхвата на отстъпките, направени от Ципрас – обратен завой от обещанията да няма увеличение на данъците и да не се пипат пенсиите, силната врява на дисидентите може да се окаже също толкова голямо предизвикателство за Ципрас, колкото и кредиторите, с които се бори. Дали дисидентите могат да разрушат споразумението предстои да видим.

Представители на СИРИЗА в лични разговори казват, че независимо от тяхната реторика, ако Ципрас постигне споразумение с кредиторите, повечето депутати от неговата партия в крайна сметка ще го подкрепят, за да попречат на падането на първото правителство на радикалната левица в страната. Партийни представители казват, че членовете могат да изразяват свободно своите възгледи, но се очаква да гласуват в унисон с партийната линия или да подадат оставки от парламента и да позволят на партията да попълни техните места.

Но Костас Панагопулос от социологическата агенция АЛКО смята, че 5-10 независимо настроени личности от СИРИЗА, като Михелоянакис, може да гласуват срещу споразумението в парламента. Това би създало натиск върху по-големия лагер на крайната левица да последва примера. „Говорим за сериозен проблем тук“, каза Панагопулос. „Трудно е да прокараш споразумение в парламента без загуби. Ако премиерът усети, че тези загуби ще бъдат значителни, тогава има голяма възможност той да отстъпи“.

Една фигура, която може да създаде проблеми на Ципрас, е набиващата се на очи председателка на парламента Зои Констандопулу, която създаде комисия на „истината за дълга“.

Тази комисия обяви този месец, че дългът на Гърция е „незаконен, нелегитимен и омразен“. Адвокат и активист, тя сформира също парламентарна комисия, за да настоява за репарации от Германия за Втората световна война.

Фракцията на „Лявата платформа“ в СИРИЗА няма официален списък за членство, но се смята, че тя контролира около 20-30 депутати, които са достатъчно, за да разцепят партията, ако се разбунтуват. Лидер на фракцията е 63-годишният Панайотис Лафазанис, ветеран комунист, който вече посети Русия три пъти от януари насам, за да засили връзките с Москва, и който обича да нарича Гърция „колония“ на „безмилостни империалисти“.

Математик по образование, Лафазанис прави първите си стъпки в политиката като член на Комунистическата партия още като студент и взема участие в движението против хунтата през 70-те години на миналия век. Назначен за енергиен министър от Ципрас, Лафазанис бързо показа своя независим характер, обещавайки да изхвърли на боклука две големи приватизационни сделки в енергийния сектор, само дни след като Гърция обеща на кредиторите да не предприема едностранни стъпки.

Той казва, че излизане на Гърция от еврото не е табу и обвини кредиторите в използване на „най-макиавелската тактика, която историята на колониализма е създала“.

Близките до Лафазанис депутати включват Димитрис Стратулис – ветеран синдикалист, който сега е заместник министър на труда.

Той бе един от най-гръмогласните опоненти на съкращенията на пенсии, за които настояват кредиторите, като казва, че „те искат да подчинят, да смажат всяка съпротива на лявото правителство срещу тяхната политика на безкрайни мерки за икономии в Европа“.

Костас Лапавицас, 54-годишен преподавател по икономика и експерт по Япония, който се отказа от академична кариера в Берлин, за да се кандидатира за депутат от СИРИЗА, се включи на същата вълна, като обясни, че има цена, която е твърде висока, за да бъде платена от Гърция за запазване на еврото.

Той не е съгласен с описание на хората, споделящи неговите възгледи, като „наивници, скандиращи лозунги“. „Ние не сме това, което хората си представят – диви и луди левичари“, каза Лапавицас в интервю за Ройтерс този месец.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.