На Ватерло 2015 г. бирата се лееше като на малък Октобърфест. Що е шантонерка?
Адвокат от Франция влезе в ролята на Наполеон
При тържествата за 200-годишнината от победата над Наполеон при Ватерло белгийци и гости от цял свят се опитаха да засенчат бирената слава на Мюнхенския Октобърфест. С видове и качество бира успяха, но за изпитото количество и изядените вурстчета и печени пилета не можаха да надминат германците.
Но освен с бирата, при Ватерло впечатлиха с мащабна възстановка на битката отпреди 2 века, при която армията на Наполеон е разгромена от обединените европейски сили.
Ватерло, тогава в Холандия, днес е в Белгия, в областта Валония, на около 20 км от Брюксел. И това вече е достатъчен повод за белгийците ежегодно да осребряват туристически събитието, чрез внушителни възстановки с международно участие. И с обилно количество бира.
Популярната за Белгия бира „Ватерло”, тази година е с добавката „1815-2015” към етикета. Опитахме я в два варианта: Triple Blond и Strong Dark, и двата са тип ейл (ale). Иначе са означени съответно blond и bruin и са с „мощност” съответно от 7.5 % и 8.5%. Задоволяват и най-претенциозния вкус, стига да не е отчаяно предан на германските тип хелес.
Цената в магазин на четворка бутилки от 330 мл, тип шуменско буренце, познато още от времето на соца, е около 5.50 евро, което за Белгия си е направо добре.
В капанчетата на събитието обаче се плащаше със символична парична единица – един „уелингтън” (на името на фелдмаршал Уелингтън, победител при битката с Наполеон), равен на 2.50 € – за количество от 250 мл наливна Triple Blond. „Уелингтън”-ите са талони, които са купуват предварително срещу пари, а после с тях си пазаруваш храна и бира. Така, че цената на наливната бира „Ватерло” стига нивото на мюнхенския „мас круг” от 1 л на Октобърфест, който от години се задържа малко под 10 €. Само че в Мюнхен на Феста е невъзможно да поръчаш наливна под 1 л, а и ще те гледат като извънземен ако направиш опит.
Мащабът на тазгодишната „Ватерло битка-спектакъл” значително надвиши данните на организаторите от предишни години. В битката участваха над 6000 души, от които войниците бяха 5260 от различни страни. Най-много от Германия – 1328, следват британците 1289, от Франция 650, руснаци 568, белгийци 500, 240 от САЩ и 100 австралийци. Чухме на няколко пъти и руска реч в биваците на участниците и в бирариите край тях.
Ролята на Наполеон се изпълняваше от френския адвокат Франк Самсон, който бил голям фен на императора. Той е и непрофесионален артист и добър ездач, който традиционно се превъплъщава в своя любимец за възстановките. Ролята на хергоца на Уелингтън се изпълняваше от новозеландец.
Кавалеристите със своите коне бяха 360. Артилерията от 100 мощни оръдия солидно оглуши и задими „театъра на бойните действия”.
Наполеоновото поражение е финал на управлението му като император на Франция. Тази битка слага край на периода, наречен Стоте дни, който започва през март 1815 г. след завръщането на императора от остров Елба. На острова, намиращ се около 10 км от западния бряг на Италия, в Тиренско море, през април 1814 г. Наполеон е заточен от своите политически противници, монарсите на Австрия, Прусия, Великобритания и Русия.
След връщането на великия корсиканец на власт през 1815 г. стари и нови врагове мобилизират войски срещу него. Армиите се събират близо до североизточната граница на Франция. Наполеон предпочита да ги нападне, вместо да ги изчака да навлязат във Франция. На 18 юни 1815 г. в околностите на градчето Ватерло се сблъскват две армии – 93-хилядна френска под командването на самия Наполеон, и 125-хилядната англо-германско-белгийско-холандска начело с британския пълководец Артър Уелсли – херцог на Уелингтън.
Изходът на битката обаче, според повечето историци, се решава от пристигналите към края на сражението прусаци, начело с фелдмаршал Гебхард фон Блюхер, подкрепили силите на антинаполеоновската коалиция.
На една от снимките се вижда бирата „Шантинер“. Нея я прави една малка пивоварна, чийто собственик сервираше сам в заведението до нея. Той сам я рекламира пред нас. От типичните белгийски бири тип ейл, 3 евро за 330 мл.
Шантинер казвали на момичетата, които носели и продавали алкохол на наполеоновите войници. Отивали, натоварени с бира и храна от населените места до бойните позиции, където бивакува войската. И противниците не са стреляли по тях, а те често носели бира и на едните, и на другите. И с други благини радвали тежкия войнишки живот.
Предполага се, че популярната в миналото „българска“ дума шантонерка, която се използваше често и по времето на соца, идва от там…