За какво ви е референдум, гърци?

В неделя гърците ще могат да се произнесат на референдум, но всъщност за какво? Дали са за или против финансовия пакет на международните кредитори, включително мерките за икономии и реформите?

Въпросът, който трябва да се постави, е абсурден. Не може да се гласува за нещо, което го няма. Министрите на финансите от еврозоната де юре и де факто оттеглиха предложението, след като Гърция прекрати преговорите. Гърция в момента е оставена сама на себе си и все по-бързо се хлъзга към банкрут.

Ако гърците приемат пакета от мерки, това няма да има ефект, ще трябва да се преговаря за съвсем нова програма за помощ. Но с кого? С радикално лявото правителство на премиера Алексис Ципрас това няма как да стане, защото той и преди референдума призова за отхвърляне на предложението на кредиторите.

Правителство, което не стои зад реформите, трудно някога ще извърши сериозно същите тези реформи.

Затова „да“ на референдума би означавало автоматично оставка на правителството и нови избори. Има обаче опасения, че управляващият екип, който по същество е комунистически, ще се държи за властта с всички сили. Изглежда благосъстоянието на народа, след трагичните грешки от миналата седмица, е безразлично за този екип. Той подмолно доведе преговорите до провал и сега се крие зад референдума. Правителството можеше да запита народа още преди много седмици, а не сега, под натиска на предстоящия фалит.

Ако гърците отговорят с „не“ на поставените въпроси, тогава няма да има връщане назад. Отношенията с кредиторите и европейския валутен съюз ще бъдат трайно прекъснати. Това иска премиерът. За кого това би било от полза, остава тайна. Съвсем ясно е, че без помощ отвън Гърция е осъдена на финансова пропаст.

Австрийският министър на финансите Ханс Йорг Шелинг пръв изговори гласно: ще има излизане от еврозоната. Управляващият директор на Международния валутен фонд /МВФ/ Кристин Лагард е разочарована. МВФ вече не може да помогне на Гърция.

Европейската централна банка /ЕЦБ/ все още държи гръцките банки „над водата“. Колко дълго ще продължи това? По време на последния си телефонен разговор с канцлера Ангела Меркел Ципрас казал, че Гърция има още „много кислород“, за да преживее. Може би Гърция би могла още веднъж да събере пари, дори да заобиколи фаталната дата „30 юни“ и да изплати кредита на МВФ. С това обаче лошото развитие няма да бъде спряно.

Приходите от данъци намаляват, икономиката отслабва. Това не може да бъде спряно и от най-хубавия референдум. Това е възможно само с разумна финансова политика, разчитаща на международна помощ.

В дебатите около референдума, водени в гръцкия парламент, не бяха спестени обвинения и обиди към кредиторите и Европа като цяло. Особено болезнено и абсурдно е обвинението, че само в Гърция все още имало демокрация. Всички други се обединили недемократично срещу Гърция. ЕС е съставен от 28 демокрации, които изразяваха солидарност не само през последните пет години.

Гърция години наред беше най-големият нето получател в ЕС

СИРИЗА и дясната партия Независими гърци нито са купили, нито са измислили демокрацията. На гърците трябва да им е ясно, че на референдума се произнасят не само за или против една програма за помощ, а и за бъдещия си политически път – с или без Европа.

Ако искат да продължат и по-нататък с радикално левия и осъден на неуспех експеримент, тогава трябва да помислят и за последиците. Никой в Европа не иска да унижи гърците /аргумент, който постоянно се изтъква/, но може да им се помогне само ако те искат да им се помогне.

Още по темата: „Да“ на референдума и възобновяване на преговорите: залогът на Брюксел срещу „Grexit“

Валантен Бонтан
Франс прес

Запазване на целостта на финансовата система, победа на „да“-то на референдума в Гърция и възобновяване на преговорите: ето това е високорискованият залог на европейците, за да не допуснат излизане на Гърция от еврозоната.

Силно впечатляващият разрив на преговорите с Атина през този уикенд принуди европейските лидери да се адаптират и да опитат да направят силно рисков залог: да играят играта на правителството на Алексис Ципрас, влизайки в логиката на референдума и да направят кампания в подкрепа на „да“-то, надявайки се, като бонус, да падне правителството на СИРИЗА в случай, че гърците гласуват за мерките за строги икономии.

„Навлизаме в една изключително сложна седмица – и за Гърция, и за партньорите й“, подчертава Филип Вехтер, главен икономист в Natixis. „Бъдещето на страната е обвързано с референдума в неделя. Изходът му обаче е неизвестен“, допълва той.

Обявено през нощта на петък срещу събота от премиера на Гърция Алексис Ципрас, това народно допитване, което трябва да позволи на гърците да потвърдят или да отхвърлят последното предложение за споразумение, направено на Атина от кредиторите (ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка), изненадата европейските ръководители.

Те обаче решиха да изиграят своя ход и да се включат в предизборната кампания, заявявайки ясно на гърците: вие гласувате „за“ или „против“ бъдещето си в еврото, та дори и в Европа.

„Бих помолил гърците да гласуват с „да“, заяви в понеделник председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, тъй като едно „не“, независимо от поставения въпрос, би означавало, че Гърция казва „не“ на Европа. „Залогът (…) е да се разбере дали гърците искат да останат в еврозоната“ или „дали поемат риска на излизането от нея“, заяви на свой ред френският президент Франсоа Оланд.

Промяна на мнозинството Според проучване на Kapa research за седмичника „Вима“, направено преди да бъде обявен референдумът, 47,2% от гърците са „за“ споразумение и 33% са „против“, а 19,8% са без мнение.

Друго проучване, на института Alco, също дава предимство за привържениците на споразумение с Европа – 57% срещу 29%.

Причината е, че гърците, вече и без това обезпокоени от евентуален фалит, са притиснати до задушаване от мерките за ограничения, прилагани от банките от понеделник, за да не се сринат.

Дали тези фактори ще наклонят везните в полза на „да“-то? Европейците „направиха на Ципрас оферта, която той не можеше да приеме и те без съмнение сториха това съзнателно“, твърди Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика в публикация във в. „Ню Йорк таймс“. Според този икономист „ултиматумът (на кредиторите) е бил стратегия за смяна на гръцкото правителство“, което призовава да бъдат отхвърлени условията на кредиторите.

Целта на европейците, според тази идея, би била да се предизвика падане на СИРИЗА, дошла на власт през януари с обещания да води политика срещу строгите икономически ограничения. След това да бъдат възобновени преговорите с технократско правителство или с мнозинство, което е по-благосклонно към предложенията на кредиторите.

„Правителството се ангажира да приложи на практика решаващата дума на народа“, заяви министърът на финансите Янис Варуфакис. Ако гърците „искат ние да подпишем (споразумението), ние ще го направим, дори с промени (в кабинета) или при друга конфигурация на равнище правителство“, допълни той, давайки да се разбере, че в действителност съдбата на ръководния екип е заложена на карта.

„Проблем“ и „отхвърляне“ При все това оставането на Атина в еврозоната, при един такъв сценарий, би означавало, според Вехтер, „да бъдат допуснати отклонения от финансовата праволинейност, за да бъдат намерени решения в краткосрочна перспектива“.

Пазителите на храма – ЕЦБ и МВФ ще трябва да проявят сговорчивост. ЕЦБ ще трябва да поддържа живота на държи гръцките банки въпреки твърде вероятната неплатежоспособност на Гърция по дългове към Фонда във вторник или сряда. Фондът „няма проблеми с парите. Той ще информира управителния си съвет, че Гърция закъснява, посочва Николас Верон, експерт от института Bruegel.

Ако политическата нестабилност в Гърция се удължи, това положението обаче трудно би се удържало. И най-вече, нищо не ни сочи, че сценарият на Брюксел, залагащ на привързаността на гърците към еврото и Европа, ще се потвърди в неделя.

„Усилието трябва да дойде от европейците“, под формата на ангажимент „за преструктуриране на дълга“, коментира Людовик Сюбран, главен икономист в Euler Hermes, който обаче стига до заключението, че отстъпка от такова естество може да се окаже недостатъчна за спечелване на благоразположението на гърците.

Вехтер пък се опасява, че този европейски натиск може да се окаже контрапродуктивен: „Намираме се в изключително сложно положение за гърците, банките са затворени. Трябва да не допуснем този проблем да се изрази в отхвърляне на Европа“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.