Разликата между поставените на колене лидери на Румъния и упоритите гърци

Янис Варуфакис. Снимка: личен сайт

Оповестяването на пакета от мерки, който Гърция трябва да приеме, за да продължи да има доверието на международните финансови институции, показа как през 2009 и 2010 година Румъния е била поставена на колене, въпреки че държавният й дълг е бил само 20 процента от БВП, докато Гърция остана изправена с държавен дълг от 170 процента от БВП.

Международните кредитори едва сега искат от Гърция да повиши данък добавена стойност за обувки, дрехи и други стоки и услуги – без храна и вода, от 13 на 23 процента.

Изумително е как една държава, подложена на огромен натиск от страна на международните финансови институции, е успяла през целия този период да запази ДДС от 13 процента върху повечето стоки и услуги.

Какво са правили досега МВФ, Световната банка и Европейската комисия, за да не накарат гърците да вдигнат ставката си по ДДС от 13 на 24 процента и, защо не, на 27 процента, като в Унгария? Чисто и просто означава, че са се престрували, че искат от гърците реформи и увеличаване на данъците.

Обратно на това Румъния, с държавен дълг от само 20 процента от БВП, се наложи да заеме 20 милиарда евро през 2009 година (15 процента от БВП) и след това беше принудена да намали заплатите с 25 процента и да увеличи ДДС от 19 на 24 процента през 2010 година. И ако не беше намалила ДДС върху храните от 1 юни 2015 година на 9 процента, щеше да продължава да има по-високо ДДС, отколкото в Гърция върху храните!

Тук се вижда разликата между поставените на колене лидери на Румъния и упорството на гърците през целия този период, защото правителството на Ципрас е на власт само от няколко месеца, а цялата тази съпротива срещу драстичното решение за увеличаване на ДДС продължава от предходните правителства.

Какво е различното отношение! Очевидно е, че принадлежността към клуба на еврозоната и като цяло към клуба на развитите държави е било в полза на Гърция през този период.

А сега Румъния не получава съгласието на Европейската комисия за намаляване на ДДС от 1 януари 2016 година, така както не го получи и когато намали ДДС върху храните от 1 юни 2015 година.

С държавен дълг от 39 процента от БВП продължаваме да сме държани на вратата. В това отношение всъщност се крие основната слабост на Европейския съюз: отношението към периферните държави като към държави втора ръка, а към гражданите на тези държави като към граждани втора категория на Европейския съюз.

Това гърците не го приеха и няма да го приемат. Да не говорим за това, че въпреки свръхзадлъжнялостта си си запазиха банките като собственост, флота, както и националната петролна компания, което Румъния не успя.

Парадоксално е как преди 15-20 години гледахме на държави като Гърция и Унгария като пример за развитие, а сега ни се внушава, че те са лошите ученици в класа на ЕС. Щяха ли гърците да успеят да доминират на Балканите с чуждестранни инвестиции ако бяха, както казват за тях – народ, специализирал се само в охолство.

В Румъния имат инвестиции от 7 милиарда евро, 14 процента от банковата система, имат предприятия за мляко, строят жилищни блокове, а гръцкият гражданин Йоанис Папалекас е в топ 3 на инвеститорите на мебелния пазар в Румъния в битка с австрийци и южно-африканци.

Ако Гърция излезе от еврозоната – и вероятно така ще стане, самият модел за развитие с европейски фондове и вдигане на стандарта на живот на равнището на Запада в една бедна държава ще бъде поставен под въпрос.

Изключването от еврозоната на Гърция ще бъде истинска демонстрация на невъзможността за развитие на една държава главно чрез външни дългове, без значение какви са те – държавни или частни. Да не си правим илюзии, че Румъния ще има някакви шансове – ако тази катастрофа дойде, да влезе когато и да било в еврозоната.

На втория ден след като драхмата замести еврото в портфейлите на гърците, Румъния трябва да поеме дълбоко дъх, да се огледа наоколо и да знае, че може да разчита единствено на това, което има, и на самата себе си.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.