Ключовите грешки на властта в Македония

Никола Груевски, който от дълго време е премиер на Македония, дойде на власт благодарение на политическа програма, включваща икономически реформи. За по-малко от едно десетилетие той промени македонската бизнес сцена, прие голям брой закони в различни сфери на обществения и стопанския живот и по един или друг начин промени общия вид на столицата Скопие.

Но не успя да се справи със силната култура на шуробаджанащина и връзкарство, както и с широката употреба на неформалните социални мрежи, които подкопават върховенството на закона и подхранват корупцията като начин на живот в Македония. Неговата силна потребност да запази и продължи контрола върху всички всъщност накара Груевски да стимулира лихварското поведение на македонските бизнесмени и медии, превръщайки ги при това във васали на държавата.

Груевски е обкръжен от лоялни, послушни, но неопитни функционери и министри. Тяхната младост и неопитност нямаше да им осигури място в правителство в която и да е друга европейска държава. Горделивостта, безсрамната арогантност и липсата на самодисциплина в най-близкото обкръжение на премиера ясно могат да се забележат в незаконните записи на Заев.

Но Груевски почувства, че няма избор: той не можеше да се опре или да вярва на бившия политически елит в държавата (сдружен с опозицията), който съвсем заслужено той смяташе за клептократичен, корумпиран, нечестен и нелоялен към интересите и приоритетите на нацията.

Груевски подцени степента на враждебност към неговия режим. Неговият популизъм и народничество, антигръцката и антиинтелектуалната революция отчуждиха много слоеве от населението: градската средна класа, интелектуалците в държавата, самообявилия се елит, бившите директори и политици, журналистите, дори и честните социални и политически реформатори.

Силната реакция против него изрази потиснатия гняв на тези изключени и пренебрегнати слоеве от населението.

Огласяването на „бомбите“ на Заев беше последният опит за разчистване на сметките, след като те изгубиха всички битки за „Скопие 2014“ (безкрайната реконструкция и разкрасяване на столицата) и проблема с името (конфликта с Гърция за официалното име на държавата, нейните исторически корени и идентичност).

С „бомбите“ на Заев, недоволните „останки“ от предходните режими почувстваха, че е дошло тяхното време и че това може би е техният последен шанс да изтръгнат властта от ръцете на Груевски, който все още несъмнено е най-популярният политик в Македония. Оттук произтича и тяхната паническа реакция на неговия твърд отказ да се оттегли.

Груевски трябваше да бъде великодушен в победата. Трябваше да бъде по-сигурен в самия себе си. Трябваше да предприеме по-толерантна и по-инклузивна политика спрямо опозицията и нейните журналисти. Трябваше максимално да се възползва от човешкия капитал на СДСМ, например професорите, интелектуалците и директорите, за доброто на държавата.

С оглед на това, че Македония е малка държава с огромен недостиг на квалифицирани и обучени кадри, трайното поставяне на половината от населението в черния списък е лош замисъл. В Обединеното кралство опозицията участва в приемането на решенията под формата на правителство в сянка. В другите държави съществуват постоянни консултантски органи, в които е включена опозицията.

Добре би било Македония да се поучи от тези модели. Социалните служби и администрацията трябва да бъдат строго разграничени, например с „китайска стена“, от политическите партии.

Съществуват проверени и добри методи за постигане на това разграничаване за много кратко време. Първата крачка трябва да бъде въвеждане на ограничен мандат, тоест премиерът да няма право на повече от два мандата. Дори и Путин трябваше да подаде оставка, след като отслужи двата си мандата.

Що се отнася до Европейския съюз и Запада, разбираемо е защо Груевски е разочарован. Като държава Македония постоянно я лъжат, манипулират, нарушават обещанията си към нея, а на „дивите“ страни членки (Гърция и България) им се позволява да блокират процеса на нейната интеграция. Но Груевски трябва да намали жестоката националистическа, конспиративна и антизападна пропаганда.

Още по-важно е, че той трябва да престане да се противопоставя или да твърди, че се противопоставя на важните интереси на Запада. Не беше добра идеята да се позволи на Иран да открие посолство и да работи свободно в Македония. Още по-лоша е идеята да се „развържат ръцете“ на Турция по отношение на нейните съюзници от Близкия изток. Лошо мислене и прекалено приятелски отношения с Русия.

В една малка и бедна държава националните интереси са идентични с националните интереси на нейните големи благодетели, на пазарите за износ и на домакините на нейните гастарбайтери. Както Груевски разбра по трудния начин, Македония разсърди Запада (САЩ и ЕС) на свой риск.

Груевски трябваше да извлече поука от Арабската пролет и от Украйна. Той подцени технологията и как тя дава мощ на бедните и на слабите. С минимална или никаква инвестиция блоговете и социалните медии, както и Ютюб и Фейсбук, помогнаха да се усилят и разпространят гласът и мнението на неговите противници. Неприятната истина намери убежище по домовете и в социалните мрежи. А подобен проблем не съществуваше, когато Груевски за пръв път стана премиер на държавата.

Накрая, манията на Груевски за преки чуждестранни инвестиции му попречи да изпълни своите икономически планове.

Македония е може би втора в Европа по най-бърз икономически растеж, но в сравнение с бедните държави нейният растеж е нисък и главно дължащ се на непродуктивните инвестиции като строителството и великодушието на правителствата. Тя все още е прекалено зависима от паричните преводи от чужбина и възходите и паденията на световната икономика.

Груевски трябваше да наблегне на местните инвестиции и на семейните фирми и да не обвързва своето бъдеще и бъдещето на държавата с капризите на мултинационалните компании, които гледат на Македония като на още една допълнителна статистика в своето огромно портфолио.

БТА

*Авторът е независим политически и икономически анализатор, главен и отговорен редактор на електронното издание „Глоубъл политишън“. От дълго време живее в Македония и има многобройни публикации за ситуацията в страната.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.