www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 20 януари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц: Как бих гласувал в гръцкия референдум

1 Юли 2015

 

Джоузеф Стиглиц. Снимка: личен сайт

Повишаващото се кресчендо на караниците и ожесточението в рамките на Европа, може да изглежда на външните лица като неизбежен резултат от горчив ендшпил разиграван между Гърция и нейните кредитори. В действителност, европейските лидери най-накрая започват да разкриват истинската природа на продължаващия спор около гръцкия дълг, и отговорът не е приятен: тя е за власт и демокрацията много повече отколкото е за пари и икономика.

Разбира се икономиката, която стои зад програмата натрапена от “тройката” (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) на Гърция преди пет години, е катастрофална. Тя доведе до спад в БВП на страната с 25%. Аз не се сещам за икономическа депресия, която някога да е била толкова умишлена и да е имала такива катастрофални последици: процентът на безработица сред младите хора в Гърция, например, в момента надвишава 60%.

Поразително е, че “тройката” отказа да поеме отговорност за това или поне да признае колко лоши са нейните прогнози и модели. Но това, което е още по-изненадващо е, че европейските лидери не са си взели никакви поуки. “Тройката” все още настоява Гърция се постигне първичен бюджетен излишък (с изключение на лихвените плащания) от 3,5% от БВП до 2018.

Икономисти от цял свят осъдиха тази цел като наказателна, защото стремежът към нея неминуемо ще доведе до по-дълбока рецесия. Всъщност, дори ако дългът на Гърция се преструктурира отвъд всичко, което можем да си представим, страната ще си остане в депресия, ако избирателите там се ангажират с целта на “Тройката” в предсрочния референдум, който ще се проведе този уикенд.

По отношение на превръщането на голям първичен дефицит в излишък, малко страни са постигнали това, което гърците постигнаха в последните пет години. И, въпреки че разходите, в смисъл на човешко страдание, са изключително високи, последните предложения на гръцкото правителство доста се приближиха към това да отговорят на исканията на своите кредитори.

Нека сме наясно: почти никаква част от огромните средства, които са отпуснати на Гърция под формата на заеми, всъщност не са отишли за самата Гърция. Те са разходвани, за да изплатят задължения към кредитори от частния сектор - включително немски и френски банки. Гърция не е получила друго освен подаяния, но тя е платила висока цена, за да се запазят банковите системи на тези страни. МВФ и другите “официални” кредитори всъщност не се нуждаят от парите, които изискват. Дори ако се спазва обичайната им бизнес практика, парите, които Гърция ще върне на тези организации, ще бъдат използвани отново, за да се кредитира Гърция.

Но, отново, това не е въпрос на пари. Става дума за използване на “срокове”, за да се принуди Гърция да отстъпи и да приеме неприемливото - не само мерки за строги икономии, но и други регресивни и наказателните политики.

Но защо Европа да прави това? Защо лидерите на Европейския съюз се противопоставят на референдума и отказват дори да се удължи с няколко дни крайния срок от 30 юни за следващото плащане на Гърция към МВФ? Не е ли Европа преди всичко съюз в името на демокрацията?

През януари гражданите на Гърция гласуваха за правителство, решено да сложи край строгите икономии. Ако правителството просто изпълняваше своите предизборни обещания, то вече щеше да отхвърлило предложението. Но правителството реши да даде шанс на гърците да претеглят този въпрос, който е от така решаващо значение за бъдещото благосъстояние на страната им.

Това желание на гръцкото правителство да получи обществена легитимност е несъвместимо с политиката на еврозоната, която никога не е била много демократичен проект. Повечето от правителствата на нейните членове не са търсили одобрението на своите народи преди да предадат паричния си суверенитет на ЕЦБ. Когато в Швеция попитаха гражданите дали да се присъединят към еврозоната, шведите казаха “НЕ”. Те разбраха, че безработицата ще нарасне, ако паричната политика на страната се определя от Европейската централна банка, която се фокусира единствено върху инфлацията (и също така, че ще има недостатъчно внимание върху финансовата стабилност). Икономиката ще пострада, защото икономическият модел стоящ в основата на еврозоната се основаваше на властови отношения, които поставяха в неравностойно положение обикновените работници.

И, разбира се, това, което виждаме сега, 16 години след като еврозоната институционализира тези отношения, е антитезата на демокрацията: много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на гръцкия премиер Алексис Ципрас. В края на краищата е изключително неудобно в Гърция да има правителство, което е толкова против политиките, които направиха изключително много за увеличаване на неравенствата в толкова много напреднали страни, както и е толкова ангажирано с ограничаване на необузданата сила на богатството. Изглежда, че те вярват, че могат в крайна сметка да свалят гръцкото правителство, като го тормозят да приеме споразумение, което противоречи това, заради което е избрано на власт.

Трудно е да се съветват гърците как да гласуват на 5 юли. Нито една алтернатива - одобряване или отхвърляне на условията на Тройката - няма да е лесна като и двете носят огромни рискове. Гласуване “ЗA” би означавало депресия почти без край. Може би една бедна страна, която е продала всичките си активи и чиито ярки млади хора са емигрирали, може би най-накрая би получила опрощаване на дългове. Може би, след като свие до икономика със средни доходи, Гърция може най-накрая да бъде в състояние да получи помощ от Световната банка. Всичко това може да се случи през следващото десетилетие или може би в десетилетието след това.

Обратното, ако гласуването е с “НЕ” най-малко ще се отвори възможността Гърция, със своята силна демократична традиция, да вземе съдбата си в свои ръце. Гърците могат да получат възможност да оформят едно бъдеще, което, въпреки че може би не е толкова проспериращо, както в миналото, е далеч по-обнадеждаващо, отколкото неразумното изтезаване на настоящето.

Знам аз как бих гласувал.

——–
От в. “Гардиън” - theguardian.com

Авторът е нобелов лауреат по икономиката, преподавател в университета “Кълъмбия” в Ню Йорк

Превод: Хаштаг-BG





Етикет: , , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) У.И.
    Интересни са коментарите под тази статия в "Гардиън"
  2. 2) Chavo
    То хубаво, но кой е принудил гърците, да вземат заеми. Пили и яли насила!
  3. 3) anarhist
    чаве а не мислиш ли че западните банки и по специално германските също трябва да поемат част от вината за това че са отпускали на гърция СЪЗНАТЕЛНО лоши невъзвръщаеми кредити
  4. 4) У.И.
    Анархисте, ами че те май вече поеха цялата вина. Малко ли пари бяха опростени, малко отсрочки ли се предлагат. Става въпрос новите пари да не се разхищават и те.
  5. 5) pro-anti
    интересно защо в предварителните проучвания повечето гърци са ЗА приемане условията на кредиторите на бъдещия референдум? Може би защото знаят това, което автора не знае, а именно че гърците вярват на еврото защото НЕ вярват на гръцките политици. А тази липса на вяра идва от изобилието на корупция, шуробаджанащина и неспазване на законите(вкл. незаплащане на данъците, което е любим спорт в Гърция).Олигарсите милиардери, необезпокоявани, доволно потриват ръце от политиката на Ципрас, а ще го отнесат най-бедните гърци.За 5 месеца управление Ципрас единствено говореше срещу кредиторите, а реално нищо не направи. Остеритета в Европа е неправилен,но при липсата на остеритет ...още






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com