Трудният избор, пред който са изправени гърците

Мартин Улф, коментатор на „Файненшъл таймс“. Снимка: от тв екрана

Как бих гласувал на референдума за икономическата програма на еврозоната, ако бях грък? Отговорът, уви е, че не съм сигурен. Ако бях убеден, че Гърция ще успее, ако продължи сама, определено щях да гласувам против програмата. Но няма как да съм сигурен: ако Гърция можеше разумно да използва валутния си суверенитет, нямаше сега да е в това положение.

Ако бях гласувал за програмата, нямаше да знам дали тя все още е валидна като предложение: еврозоната казва, че е, но може би тя блъфира. Щях да знам обаче, че ако Гърция гласува с „да“, може да я очакват години на икономии и на депресия. И все пак, това може би е по-добрият вариант от хаоса след напускането на еврозоната.

Освен това със сигурност щях да се чудя дали има среден вариант. Някои ни убеждават, че е възможно да останеш в еврозоната, дори правителството да е в дефолт. Това също би могло да е аргумент в полза на гласуване с „Не“. Когато вземам решение, бих проклинал както идиотското левичарство на собственото ми правителство, така и високомерната самоувереност на останалата част от еврозоната.

Никой не излиза от тази сага с добро име. Правителството на СИРИЗА не успя да излезе със заслужаваща доверие програма за реформи, която би могла да реши многобройните проблеми на гръцката икономика и политика. Вместо това правеше популистки жестове. Накратко казано, това наистина е кошмарно правителство, рожба на времена на отчаяние.

Но и еврозоната заслужава да бъде обвинявана до голяма степен за този резултат. От приказките й човек никога не би се сетил, че през 20-и век Германия няколко пъти е била във фалит.

Нещо повече, няма демократична страна, това важи и за Великобритания, чиято политика би оцеляла без поражения при толкова сериозна депресия. Да не забравяме, че когато Германия за последно страдаше от толкова тежка депресия, на власт дойде Хитлер. Да, СИРИЗА е резултат от инфантилната и безотговорна гръцка политика. Но тя е и резултат от глупавите грешки, направени от кредиторите й от 2010 година насам, и най-вече – от упоритото изискване безразсъдните частни кредитори на Гърция да бъдат спасени за сметка на гръцкия народ. Всички тези грешки вече са невъзвратими загуби. Сега гърците трябва да гледат напред.

Но дори тази перспектива не е толкова добра, колкото бихме искали. Удължаването на спасителната програма не предлага приемливо решение, водещо до възстановяване: остава прекалено голям дълг и – по-важното – изискването за твърде много краткосрочни икономии. Имайки предвид неотдавнашното влошаване на ситуацията, изглежда ще е необходимо да се мине от първичен бюджетен излишък за тази година, близък до нулата, към излишък от 3,5 процента от БВП към 2018 г. Постигането на тази цел може да изисква фискални мерки в размер на 7 на сто от БВП и свиване на икономиката с 10 на сто.

Когато имаш пациент със свръхтегло, не го слагаш на гладна диета веднага след като е прекарал инфаркт. Гърция има нужда от растеж. Да, икономическият колапс обяснява защо държавният й дълг е станал толкова огромен по отношение на БПВ. Програмата трябваше да елиминира по-нататъшни икономии, докато се установи растеж, да е фокусирана върху стимулиращи растежа реформи и обещания за облекчаване на дълговото бреме при изпълнението им.

Ако програмата, която се предлага, е толкова лоша, дали бих рискувал да гласувам „Не“? Когато решавам, ще трябва добре да обмисля какво ще се случи. Краткосрочните резултатите са ясни.

Европейската централна банка съкрати спешната си помощ за гръцките банки, налагайки строги лимити на тегленията. Някои казват, че това е огромна грешка. Други смятат, че е подтикване на избирателите да гласуват „Да“.

Ако гърците гласуват „Да“, съкращаването на помощта от ЕЦБ може да бъде отменено. Но ми е трудно да си представя успешно възстановяване програмата на еврозоната, ако остане сегашното правителство. След като води кампания да се гласува „Не“, то със сигурност е изгубило окончателно доверието на кредиторите. Така че ще трябва да се състави ново правителство. И след това то ще трябва официално да подпише споразумението.

Гласуването „Да“ ще предложи едно неприятно и несигурно, но поне предвидимо бъдеще. Да си представим сега какво ще стане, ако вотът е „Не“. Тогава са възможни два резултата. Единият е истинско излизане от еврозоната. Гръцкото правителство ще въведе нова валута и ще прехвърли всички договори в нея, както го изискват гръцките закони. Новата валута със сигурност ще се обезцени по отношение на еврото. С колко, ще зависи от правителствената политика и институции (особено от ръководството на централната банка).

Има основания да се страхуваме от най-лошото. Някои дори ни убеждават, че Гърция ще остане „евроизирана“. Ако това стане, рухването на курса на новата валута може да има известен положителен резултат за конкурентоспособността. Аз лично съм по-оптимистично настроен: повишаването на конкурентоспособността може да е голямо.

Вторият резултат ще е да се остане в еврозоната въпреки неплатежоспособно правителство. Теоретично това е възможно. Банковата система може да бъде рекапитализирана чрез превръщане на негарантирани банкови пасиви в ценни книжа. Технически това изглежда възможно. Но ще се отрази много отрицателно на частния капитал.

Дали ЕЦБ ще рестартира тогава спешното отпускане на заеми и в какъв размер, това ще е големият въпрос. За мен това не е желан вариант: той ще съдържа всички проблеми, свързани с това да си във валутен съюз, плюс недостатъците на тотален правителствен дефолт. При това положение със сигурност е по-добре да се гласува „Да“.

И тъй, ако бях гръцки гласоподавател, щях да съм принуден да избирам между дявола и дълбокото синьо море. Дяволът ни е много познат: безкрайните искания на еврозоната за още повече икономии, срещу които моят народ гласува на последните парламентарни избори. Дълбокото синьо море е суверенният дефолт и валутният суверенитет. Ако съм премиерът Алексис Ципрас, си мисля, че има и трети път – безкрайни спасителни планове и малко условия. Но аз съм сигурен, че той вярва в невъзможни неща.

Така че какво бих избрал? Тъй като съм предпазлив, ще се изкуша да избера познатия ми дявол. Но може би би било по-добре да рискувам с морето.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.