Наследството на Обама – край на Студената война в Карибския регион

Айзак Риско
ДПА

Възстановяването на дипломатическите отношения с Куба е най-голямото постижение на президента Барак Обама във външната политика дотук

Сградата „Капитолио“ е копие на сградата на американския конгрес – „Капитолия“, само че е 7 м по-ниска. Снимка: Любомир Любенов

Студената война най-накрая приключи в Карибския регион, след като Куба и САЩ официално възстановиха дипломатическите си отношения, прекъснати от повече от половин век на враждебност. Двете страни се готвят да отворят отново посолствата в столиците си на 20 юли.

Твърде дълго Вашингтон възприемаше комунистическа Куба като заплаха в задния си двор. Сегашното сближаване ще бъде важна част от наследството, което Обама ще остави след края на мандата си, но все пак доминираният от опозицията Конгрес в САЩ може да му създаде някои пречки.

Отварянето на американското посолство „ще легитимира репресиите в Куба и няма да поощри каузата на свободата и демокрацията“, оплака се в Туитър във вторник кандидатът за президентската номинация на Републиканската партия Джеб Буш, син и брат съответно на президентите Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши.

Законодателите от консервативната партия вече дадоха ясно да се разбере, че Обама няма да може така лесно да назначи посланик, чиято номинация ще трябва да бъде утвърдена от контролирания от републиканците Сенат. Още по-трудна може да се окаже отмяната на дългогодишното американско ембарго върху търговията с Куба въпреки надеждите на американските компании, туристите и разбира се на любителите на пурите и рома, че режимът на ограничителните мерки скоро ще бъде вдигнат.

Помирението с Куба отдавна беше в дневния ред на Обама, но той изчака почти до средата на втория си мандат, за да разкрие картите си.

Обама и кубинският президент Раул Кастро изненадаха света през декември, когато заедно обявиха намеренията си да възобновят отношенията. Станалото бе резултат от 18-месечни тайни преговори с посредничеството на Ватикана. В тържествен тон Обама заяви на испански: „Тодос сомос американос“ /“Всички сме американци“/.

През април двамата държавни глави се видяха в Панама в кулоарите на лидерската среща на Организацията на американските държави и отново твориха история.

Кастро, 83-годишният брат на болния 88-годишен революционен лидер Фидел Кастро, припомни инциденти като опитите на ЦРУ да убие брат му, както и безуспешното нахлуване през 1961 г. на кубинските изгнаници в Залива на прасетата.

Старият революционер тогава заяви, че първият президент на САЩ от афро-американски произход не носи никаква вина за действията на предшествениците си: „Според мен президентът Обама е честен човек. Смятам, че поведението му до голяма степен се дължи на скромния му произход“. Обама гледаше в пода.

Години наред САЩ бяха в международна изолация, що се отнася до политиката им към Куба. Дори папи посещаваха Хавана и осъждаха търговското ембарго, което бе въведено от американския президент Джон Кенеди.

По улиците на Хавана обикновените кубинци хранят големи надежди да се измъкнат от бедността. Туристите от САЩ вече се увеличиха значително през януари, но все пак много от ограниченията върху пътуванията остават в сила.

Пред сградата на Службата за защита на дипломатическите интереси на САЩ в Куба, 50-годишният Едуардо Валдес изрази надежда, че новото посолство ще го улесни да емигрира и да се събере със семейството си във Флорида. „Не съм виждал сина си от пет години“, обясни той.

Абел Гарсия, 45-годишен мъж, който чакаше пред службата да получи отговор на молбата си за американска виза, заяви, че сближаването „ще бъде нещо добро за страната“ му.

В старата част на Хавана и в градовете от времето на колониалната ера като Тринидад в Централна Куба бизнесът с туристи от САЩ вече разцъфтява.

Много западни туристи вече бързат да си направят планове да посетят Куба и да добият представа какви са били нещата там десетилетия наред, да се повозят в легендарните лимузини от 50-те в островната държава, преди там да са потекли очакваните чуждестранни инвестиции.

Също пред службата за защита на американските интереси 57-годишният Раул Бусо изрази очаквания за подем в икономическите отношения със САЩ: „Сега всичко би трябвало да се подобри“.

Още по темата: Най-високопоставеният американски дипломат в Куба има големи шансове да оглави ново посолство

Анита Сноу
Асошиейтед прес

От своя кабинет, издигащ се високо над Хавана, Джефри Делорентис има просторен изглед към небесносиния Флоридски проток и кървавочервените букви, провъзгласяващи отпора на Куба срещу Съединените щати.

„Родина или Смърт!“ гласи надписът, поставен пред службата за защита на дипломатическите интереси на САЩ в Куба, изградена преди 15 години, когато Делорентис беше по-младши служител, работещ за уреждане спора около съдбата на детето Елиан Гонсалес, напуснало Куба с плавателен съд.

Сега, при това трето назначение в комунистическа Куба, Делорентис е най-високопоставеният дипломат на САЩ на острова и работи за слагане край на продължаващата повече от половин век враждебност между двете страни. 61-годишният дипломат, известен със своя сдържан стил и публична дискретност, е също така в краткия списък на кандидатите за посланик на САЩ в Куба, ако ще има такъв.

В сряда Делорентис лично връчи писмо от Белия дом до кубинското външно министерство за възстановяване на посолства в съответните столици на страните. Съответните им дипломатически мисии, наречени служби за интересите, ще бъдат превърнати в посолства още на 20 юли, макар Държавният департамент да казва, че все още няма дата за официална церемония. Куба заяви, че церемонията за превръщане на съответните служби за интересите в посолства ще се състои на 20 юли.

Някои републиканци в Конгреса се заричат да попречат на назначаването на посланик в Хавана и да спрат финансирането за посолството. „Няма много дипломати, които биха могли да представляват Съединените щати в Хавана в този деликатен, но обещаващ момент“, каза бившият кубински дипломат Карлос Алсугарай. „Джеф е един от тях“, заяви той.

Делорентис беше консулски служител в Куба от 1991 до 1993 г., когато островът беше обхванат от икономическа криза при разпадането на Съветския съюз. Като ръководител на икономическия и политическия отдел на службата за интересите на САЩ от 1999 до 2002 г. Делорентис беше ключов преговарящ в битката за попечителството над Елиан Гонсалес.

Вики Хъдълстън, която оглавяваше мисията тогава, каза, че тихата дипломация на Делорентис е помогнала за успокояване на напрежението, когато кубински служители заплашиха с масова миграция на хора с плавателни съдове, ако младият изгнаник не бъде върнат в родината си. Правителството на президента Бил Клинтън в крайна сметка подкрепи родителските права на бащата на Елиан в Куба и върна момчето на острова.

Делорентис също така „изигра решаваща роля“ в обсъжданията с кубински представители по повод решението на правителството на президента на САЩ Джордж У. Буш да използва военноморската база „Гуантанамо“ в Източна Куба като място за затваряне на лица, задържани по обвинения в тероризъм след нападенията на 11 септември.

„Той винаги в известен смисъл тихо преминаваше границата в отношенията с кубинските представители, но те винаги му имаха голямо доверие“, каза Хъдълстън. „Той винаги точно тълкуваше кубинските мотиви и действия“, заяви тя.

Хъдълстън си спомни как заедно с Делорентис са присъствали на литургия в местна римокатолическа църква и той се е постарал да осигури компютри за енорията във време, когато се е гледало с подозрение на попадането на подобни технологии в ръцете на неправителствена структура.

След Хъдълстън постът на ръководител на мисията беше зает от Джеймс Кейсън, който разгневи Фидел Кастро, като се срещна с противници на правителството в дома на дисидент през 2003 г. Няколко седмици по-късно бяха арестувани 75 дисиденти.

Делорентис се върна в Хавана като ръководител на мисията през август миналата година, когато от няколко месеца се водеха преговори за освобождаване на подизпълнителя на Агенцията за международно развитие на САЩ Алън Грос. Президентът Барак Обама и кубинският му колега Раул Кастро обявиха на 17 декември договореност за освобождаването на Грос и трима кубински затворници в Съединените щати и за действия за възобновяване на дипломатическите отношения.

Високият и слаб Делорентис е забележителна фигура в Хавана, облечен в риза с дълги ръкави и вратовръзка при срещите си с други чуждестранни дипломати, бизнесмени и кубинци, които познава от години.

Както при по-ранните си назначения, Делорентис „излиза от сградата и разговаря с хората“, каза анализаторът по въпросите на Куба Филип Питърс, който редовно пътува до острова. „Той познава страната много, много добре“, заяви Питърс.

Както се очакваше, Делорентис отказа да говори публично заради преговорите между САЩ и Куба. От 17 декември той е говорил много малко пред водещи медии. Той заяви в предаването „60 минути“ по Си Би Ес, че ако САЩ направят ново изключение за търговското ембарго, това би позволило обмен на интернет технологии, което може да „промени ситуацията в бъдеще“, като свърже Куба със света и „оживи острова“.

Делорентис е завършил факултета за външнополитическа служба към Джорджтаунския университет и института за следдипломна квалификация по международни и публични въпроси към Колумбийския университет. Той е бил старши сътрудник в Съвета за външни отношения в Ню Йорк, преди да постъпи в Държавния департамент на САЩ, и е работил в мисията на САЩ в ООН в Женева, в посолството на САЩ в колумбийската столица Богота и във Вашингтон, включително като заместник-помощник държавен секретар по въпросите на западното полукълбо.

Доскоро Делорентис беше заместник на постоянния представител на САЩ в ООН Саманта Пауър. Бивш негов колега каза, че там той е бил известен като „човека, който светваше лампите сутринта и си тръгваше последен вечерта“.

Присъствието на Делорентис в интернет е минимално, предимно писмени текстове на обръщения пред Съвета за сигурност на ООН. В рядка реч, публикувана в ЮТюб, дипломатът с прошарена коса и очила с тъмни рамки заяви пред студенти на международна конференция на ООН през 2013 г., че международната дипломация „може да бъде разстройваща, дори влудяваща“.

Той не даде повече подробности за предизвикателствата на това да бъдеш дипломат в Куба, която няма официални дипломатически отношения със САЩ от 1961 г.

„Той се опитва да възстанови отношения, които са разстроени от 55 години“, каза холандският посланик Норберт Бракхойс. Съединените щати имат нужда от „някой, който е много предпазлив, но и много вещ и с проницателност над средното ниво“, каза Бракхойс. Делорентис е „очевидно точният човек в точното време и място“, добави той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.