„Ислямска държава“ просперира на Синайския полуостров въпреки офанзивата на египетската армия

Франс прес

Бойци на Ислямска държава. Снимка: от видео

След двегодишна кампания египетската армия не успява да изтласка групировката „Ислямска държава“ (ИД) от Синай – исторически нестабилния полуостров, където джихадистите се възползват от хълмистия релеф и от подкрепата на част от населението.

ИД доказа в сряда способността си да действа посред бял ден, извършвайки безпрецедентна поредица от атаки срещу няколко военни позиции. По данни на властите убити са били 70 души в селището Шейх Зуейд в Северен Синай, въпреки че армията съобщи за 17 загинали войници и 100 ликвидирани джихадисти.

Тези атентати са най-зрелищните от началото на нападенията срещу армията и полицията, взели стотици жертви. Те започнаха след свалянето от власт на президента ислямист Мохамед Морси от военните през 2013 г. „Те са безпрецедентни и като интензивност, и като брой и сила на удара“, смята Матийо Гидер, френски експерт по джихадистките движения.

„Египетската армия в Синай им отстъпва по численост и не е добре подготвена, за да се изправи срещу ислямистките бунтовници, които са много организирани и добре обучени.“ Отговорността за най-смъртоносните атаки на полуострова през последните месеци бе поета от групировката „Ансар Бейт ал Макдис“, която през ноември се закле във вярност към „Ислямска държава“. Неин лидер е енигматичният религиозен водач Абу Усама ал Масри.

Смята се, че тази групировка има в Синай около 2500 бойци, „повечето от които са египтяни“, казва Гидер. „Организацията се развива бързо. Миналата година тя наброяваше само около хиляди бойци“, допълва преподавателят по арабска геополитика в Университета на Тулуза. „Ясно е, че египетски бойци се връщат от сирийския и иракския фронт и предават на другите бойния си опит.“ Предизвикателство за Ас Сиси Полуостров с площ от около 60 000 квадратни километра, разположен между Средиземно и Червено море, Синай дълго време бе спорна територия, за която претендираше по-специално и Израел, преди да го предаде през 1982 г. на Египет, който разви там туризъм в Шарм ел Шейх, на брега на Червено море. Поредица атентати в курорта причиниха смъртта на близо 70 души през юли 2005 г.

„Политическата алиенация на Синай бе ключов фактор, който позволи на бунта да се разрасне, а географските характеристики допринесоха за укрепването на джихадистките движения“, подчертава Майкъл Уахид Хана, от американския център за изследвания „Сенчъри фаундейшън“.

Джихадистите, по-голямата част от които произхождат от племената на Синай, които казват, че са маргинализирани и дискриминирани от централната власт в Кайро, на практика се възползват от планинския релеф на полуострова, най-високата точка на който е на 2642 метра над морското равнище. Въоръжените групировки се снабдяват с оръжие по-конкретно от „черния пазар в Судан, Чад и Нигер“ според Матийо Гидер.

Мерките, предприемани от египетската армия от две години, далеч не са сложили край на насилието. След един особено смъртоносен атентат през октомври в част от Северен Синай, близо до ивицата Газа, бяха въведени извънредно положение и комендантски час.

Армията освен това започна да създава буферна зона по протежение на границата с тази палестинска територия, което стана причина за изселване на повече от хиляда семейства. Такива мерки, смята Зак Голд, експерт от консултантската група „Американ секюрити проджект“, „се отразяват много по-негативно на цивилното население, отколкото на джихадистите“.

Според Хана неуспехите на властите срещу бунтовниците са в контраст с обещанията на президента Абдел Фатах ас Сиси, бившия главнокомандващ на въоръжените сили, свалил от власт Морси, който се представя като борец срещу „тероризма“ и обеща да възстанови сигурността в страната. „В краткосрочен план обаче“, тези атаки „ще засилят народната подкрепа за репресивните мерки“ в северната част на полуострова, прогнозира той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.