Седемдесет и петият рожден ден татко „Назарбаев“ повдига въпроси за бъдещето на страната

Дмитрий Соловьов
Ройтерс

Казахстанският президент Нурсултан Назарбаев, изобразен от художник наивист. Снимка: еволюция.нет

Казахстанският лидер ветеран Нурсултан Назарбаев празнува 75-ия си рожден ден в добро настроение и при голяма популярност, но очакваните фойерверки и фанфари прикриват неудобни въпроси за бъдещето на втората най-голяма икономика в постсъветското пространство.

Наричан „татко“ и официално назоваван „водач на нацията“, през април той удължи 26-годишното си управление с още пет години, след като се „извини“ на критиците си, че е спечелил 97,7 процента от гласовете на предсрочните президентски избори. Западни наблюдатели заявиха за вота, че не е предложил реална алтернатива.

Назарбаев, който някога е бил металург в завод за стомана, разполага с всеобхватни правомощия, позволяващи му да държи под строг контрол инакомислието. Той се гордее, че е запазил дисциплината и стабилността в своята предимно мюсюлманска 17,5-милионна страна, като същевременно под негово ръководство са извършени пазарни реформи.

Казахстанският президент оправдава желязната си хватка върху властта с аргумента, че така предизвикалите хаос в други бивши съветски републики шокове няма да се повторят в неговата централноазиатска страна, чието население включва казахи, руснаци, украинци, етнически германци и татари.

„Кажете ми иска ли някой тук, в Казахстан, да се повтори случилото се в Украйна, в Грузия, в Молдова? Има ли някой, който иска да види това и тук?“, попита реторично Назарбаев в отговор на въпрос дали би отстъпил на парламента част от президентските правомощия.

„Във всички тези страни има парламентарни републики“, каза той в документален филм, заснет специално за рождения му ден и излъчен на 1 юли.

Повечето от противниците му или са в затвора, или са избягали в чужбина, но Назарбаев не обръща особено внимание на правозащитните организации, които го критикуват за репресиите срещу свободата на словото и събиранията.

През 2011 г. той показа готовността си да предприеме открито твърди мерки за ограничаване на инакомислието, когато стачка за заплатите и условията на труд в нефтодобивния град Жанаозен и намиращо се наблизо село прерасна в размирици.

Полицията застреля най-малко 15 души, а критик на президента по-късно получи над седем години затвор по обвинение за събиране на работници от нефтодобивния отрасъл с цел сваляне на правителството.

Тъй като законодателството му позволява да се кандидатира за президент колкото пъти си поиска, Назарбаев каза, че ще си подготви приемник.

Но казахстанският президент досега не е направил и най-малък намек кой може да е възможният му наследник, което предизвиква безпокойство сред огромната бизнес общност, инвестирала над 200 милиарда долара в богатата на петрол страна, откакто тя е независима.

Дори и да се оттегли официално от сцената, статутът му на „водач на нацията“ ще му позволи да играе ключова роля в управлението на страната.

„Мнозина, сред които и инвеститори, казват: Дано само сегашната система да не се влошава“, заяви казахстанският политически анализатор Досим Сатпаев. „Виждат, че системата не е идеална, но поне е стабилна“.

От 2008 г. рожденият ден на Назарбаев съвпада с Деня на столицата Астана, така че винаги дата е официален празник.

Именно рожба на неговото въображение бе идеята столицата да бъде преместена от южния град Алмати в Астана, в северните степи, където някога е имало концентрационни лагери ГУЛАГ от времето на Сталин.

Този футуристичен град, който е силно осветен и изпълнен с чудато изглеждащи небостъргачи, се превърна в символ на икономическия растеж на Казахстан. Критиците изтъкват социалното неравенство в страната, която е пет пъти по-голяма от Франция и е богата на петрол и други полезни изкопаеми, от уран до мед.

МЕЖДУ ИЗТОКА И ЗАПАДА

Назарбаев показа своите способности да маневрира политически и си изгради добри отношения, както с намиращите се далеч Европейски съюз и САЩ, така и със съседите Русия и Китай.

Той удържа на западните критики, че не е изпълнил докрай обещанията си за демократични реформи, но се доказа като надежден стратегически партньор в нестабилния регион, който граничи с Афганистан, и привлича огромни инвестиции от европейски и американски компании.

Назарбаев отвори доходоносния петролен сектор за китайските компании, спечели китайски заеми за модернизация на местните промишлени отрасли и под негово ръководство двустранната търговия отчете рязко увеличение.

От решаващо значение е, че той се радва на добри отношения с руския президент Владимир Путин. След проевропейските улични протести в Украйна и руското анексиране на Крим казахстанският президент каза на колегата си в Кремъл през март 2014 г., че „се отнася с разбиране“ към логиката на неговите действия.

Назарбаев ентусиазирано възприе създаването на Евразийския икономически съюз /Русия, Казахстан, Беларус, Армения и Киргизстан/ въпреки мнението на критиците, че това е опит на Москва да възстанови във възможно най-голяма степен бившия Съветски съюз.

След като през август 2014 г. Путин заяви, че Казахстан никога не е съществувал като държава преди Назарбаев, казахстанският президент реагира хладнокръвно, като обяви 2015 г. за юбилейна, в която се отбелязва 550-годишнината от създаването на Казахското канство.

Дори най-шумните критици на Назарбаев признават усилията му за укрепване на казахстанския суверенитет и запазването на стабилността и междуетническия мир.

„Има го обаче този огромен недостатък – засилващият се култ към личността му, който просто дискредитира страната и самия президент“, каза опозиционният активист Амиржан Косанов. „Имам усещането, че и самият Назарбаев не знае как ще се оформи структурата на държавната власт, ако той напусне поста си“.

Изглежда, че за Назарбаев едно нещо вече е сигурно – той си е запазил място в историята. „Смятам, че каквото и да направим ние, нашето поколение, ще останем в паметта на нашия народ завинаги“, каза казахстанският президент в документалния филм по случай юбилея му. „Когато работиш, винаги ще те критикуват. Това е нормално“.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.