Народът проговори, настъпи часът на Ципрас

Гръцкият народ с голямо мнозинство даде възможност на премиера Алексис Ципрас да започне преговори за ново споразумение с кредиторите, което ще се опре на дадените от него обещания. Гръцките граждани игнорираха онези, които ги предупреждаваха за рисковете, които създава днешната ситуация и сметнаха, че е нереална опасността за излизане на страната от еврозоната.

Очевидно е обаче, че сред голяма част от обществото в Гърция се е сринало доверието към Европа и нейните институции. Драматичните последици върху жизнения стандарт на гърците през последните години определено са повлияли на техния избор и психологични нагласи.

Също толкова ясно е, че гърците си запушиха ушите за сигналите за тревога, излъчвани от опозиционните партии, тъй като те продължават да ги смятат за отговорни за сегашното състояние на страната. От тази гледна точка, пренареждането и адаптирането на опозицията към новите реалности е неизбежно.

Това се потвърждава и от оставката на лидера на Нова демокрация Андонис Самарас, която несъмнено ще остави своя отпечатък и върху главната опозиционна партия.

Но резултатът от референдума поставя и една тежка отговорност пред премиера. Преди вота той гръмогласно обяви, че неговата цел е оставане на Гърция в еврозоната и постигане на споразумение в рамките на 48 часа. Мандатът, който той получи от вота вчера, му дава пълна възможност за инициативност в действията. Оттук насетне Ципрас носи цялата отговорност и трябва да реализира даденото обещание. А именно: да договори споразумение за кратко време, което да е по-добро от предложените досега от европейските партньори.

Ципрас отправи послание, че резултатът от референдума „не е мандат за скъсване с Европа, а за засилване на преговорната позиция на страната в еврозоната“. Това вероятно е и ключът, за да може вратата на валутния съюз да остане отворена за Гърция.

Тези изявления на Ципрас и свикването на Съвета на политическите лидери са може би двете критични стъпки, за да се избегне най-неблагоприятният сценарий за излизане на Гърция от еврозоната, но и да бъде постигнат сега необходимият национален консенсус за споразумение с кредиторите. Сведенията, които достигат до Атина са, че в Европа след „не-то“ на референдума има гласове, които твърдят, че на гръцкото правителство трябва да бъде предложен един „приятелски развод“, вместо да продължи дебатът за тежките мерки.

Очевидно е, че и за европейците решенията са трудни и за тях се изискват ангажименти от страна на повечето политически сили в Гърция, за да бъде договорен нов спасителен пакет финансова помощ, от който страната в момента има нужда и в който акцентът трябва да падне върху облекчаването на гръцкия дълг. Европейците основателно искат да получат уверения от гръцката страна, че ще кажат „да“ не реформите, които са болезнени, но и крайно необходими.

Ситуацията е изключително тревожна, тъй като възможностите на страната се движат в пределни граници. Банките са затворени, икономиката се намира в процес на пълно задушаване, предприятия са полуживи, туризмът – тежката индустрия на Гърция, търпи удари от несигурността, а в същото време е очевидно, че времевите възможности са минимални, като на този фон рискът от инцидент е видим.

Свободата на действията, която вотът от референдума дава на Ципрас, е с конкретен срок. Гърците се надяват, че той няма ги опровергае, че няма да се втурне отново в безкрайни преговори и конфронтации с кредиторите. Ципрас носи историческата отговорност да запази страната в Европа и еврозоната и да докаже, че може в крайна сметка без крясъци и без противопоставяния с европейците да спази дадените обещания.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.