Семейство на жертва от атентата в Лондон от 2005 г. в битка срещу екстремизма

Франс прес

Атентатите в Лондон през 2005 г. Снимка: от тв екрана

Естер Хайман има законното основание да мрази камикадзето, убило нейната сестра преди 10 години в Лондон, но тя избра да намери отдушник на гнева си, като разубеждава младите британци да се посвещават на тероризма.

„Щом като почувствам, че гневът ме завладява, си казвам: „Каква загуба на енергия“, признава Естер, чиято сестра Мириам беше сред 52-те жертви на вълната от атентати в лондонската транспортна система на 7 юли 2005 г.

„Тази мисъл ми помогна да не се поддавам на негативните чувства. Отказах се от нуждата да прощавам, това е работа между убиеца на сестра ми и неговия бог“, допълва тя.

След смъртта на Мириам, родителите и сестра й основаха в Индия благотворителна организация, специализирана в лечението на очни заболявания в памет на Мириам. Десет години по-късно те поставят началото на нова инициатива – интернет сайт, който предлага педагогически средства на училищата, за да се борят срещу екстремизма.

Става дума да се помогне на британските училища да информират учениците за последиците от насилието, да ги възпитават да са толерантни към други култури и да ги научат да се изразяват спокойно и конструктивно.

„Основната идея е, че ако имате някакво мнение, то не трябва да се взривявате заради него, нито пък да убивате близките на други хора, за да защитавате това мнение“, казва Естер.

Сред многобройните трагични истории от 7 юли 2005 г.

тази на Мириам, 31-годишна фотографка и редактор, е особено страшна. Този ден младата жена се обажда на баща си малко след като е била евакуирана от метростанцията Кингс крос след избухването на бомба между тази станция и съседната Ръсел скуеър. Мириам казва на баща си, че ще отиде да изпие едно кафе, но няколко минути по-късно намира смъртта си, когато друг атентатор самоубиец се взривява в автобус на площад Тависток.

„Как да опишеш с думи собственото си дете? Та ти го обичаш разбира се, но Мириам наистина беше достойна за възхищение“, казва с вълнение майка й, 84-годишната Мейвис.

„Мисля, че дори хората, които са я виждали само веднъж, си спомнят за нея. Те си спомнят нейната усмивка, топлина, вниманието, което тя посвещаваше на другите“, допълва майката на Мириам.

Необходими бяха четири дни за идентифицирането на тялото на Мириам. Четири дни, през които нейното семейство отчаяно обикаляше болниците, раздаваше съобщения за издирвано лице и търсеше и най-малката информация за нея. „Четири дни. Те бяха най-ужасните“, казва Естер.

Интернет сайтът, наречен „Miriam’s Vision“ („Визията на Мириам“), е създаден в партньорство с Педагогическия институт на Лондонския университетски колеж. В него има планове за курсове за ученици от 11 до 14 години по различни предмети, от история до танци.

След като изпробва успешно тези планове, сега училище в южната част на Лондон ще ги включи в програмите си. Семейство Хайман се надява, че и други училища ще направят същото, след като от 1 юли британските учебни заведения бяха задължени със закон да не допускат учениците да се забъркат с тероризъм.

След атентатите през 2005 г., извършени от четирима млади британски мюсюлмани, Великобритания се бори с екстремистката заплаха. Отскоро страховете са съсредоточени върху стотиците младежи, сред които тийнейджъри, заминали да се присъединят към Ислямска държава.

„Те насаждат послания на омраза, негативни послания, на които ние се опитваме да се противопоставим възможно най-скоро“, казва майката на Мириам.

„Човек никога не може да се съвземе от загубата на дете“, въздъхва тя. „Въпросът е да се научим как да управляваме тази болка. Мириам е винаги в съзнанието ни, но не защото ние все още сме в траур, а защото вършим постоянно позитивни неща“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.