Турция трупа допълнителни войски на границата със Сирия

Ройтерс

От нивите си в Турция земеделецът Хюсеин Йоздемир може да види как ислямистките бойци копаят окопи и поставят мини, готвейки се за битка край сирийския град Джараблус.

Като много селяни, живеещи покрай 900-километровата граница на Турция със Сирия, Йоздемир приветства пристигналите тези дни допълнителни турски войски, които да засилят сигурността, но в същото време се опасява от последиците, ако те преминат в Сирия и извършат интервенция.

Наблюдавайки внимателно настъплението както на сирийските кюрдски сили, така и на бойците от „Ислямска държава“ (ИД) в засилващите се боеве северно от сирийския град Алепо, Турция изпраща допълнително войски и въоръжение по границата, ако опасността от разрастването им се засили.

Турция повдигна въпроса за създаване на „зона на сигурност“ на сирийска земя, за да се предотврати нова вълна от бежанци, пресичащи границата, но даде да се разбере, че няма да действа сама и че лобира за подкрепа от водената от САЩ коалиция срещу ИД.

„Бойците на ИД са тук. Те поставят мини по сирийската граница. Те не преминават в нашата територия“, казва Йоздемир, грижейки се за посевите в нивите си близо до град Каркамъш край границата.

„Искаме да видим присъствие на наши войници по границата, но не искаме война. Не искаме нашите войници да преминават границата. Ще се радваме ако единствено защитават нашата граница“.

Сирийските правителствени сили предприеха въздушни нападения миналата седмица срещу позиции на бунтовниците във и около Алепо, център на офанзивата на бунтовниците, целяща превземане на районите, контролирани от президента Башар Асад.

Турски представители са на мнение, че запазване на достъпа до Алепо е от решаващо значение и че Анкара ще действа, ако кюрдските сили, сражаващи се с бойците на ИД, поемат контрола върху Джараблус, на около 120 километра североизточно от града.

Министър-председателят Ахмет Давутоглу каза в петък, че няма непосредствени планове за каквато и да е интервенция, но Турция ще отговори, ако сигурността й е застрашена.

Навсякъде покрай границата със Сирия нараства гневът на турците срещу насилието, разпростиращо се към техните градове и села. Но перспективата Турция да се намеси в конфликта в Сирия остава дълбоко непопулярна.

„Ислямистките бунтовници ни застрашават от другата страна на границата. Те прерязват гърла“, казва Халил Коджааслан от село близо до Каркамъш.

„Присъствието на турски войници по границата ни дава увереност, но не искаме те да преминават в Сирия. Това би било унищожително“, казва той.

Повече от 1,8 милиона сирийци са избягали в Турция, в това число над 20 000 души, в по-голямата си част араби, които в последните няколко седмици избягаха от боевете край граничния град Тал Абияд, където кюрдските сили завзеха територии от Ислямска държава.

Властите в Анкара се опасяват, че още един милион души може да напуснат домовете си, ако боевете при Алепо се засилят, а селяни като Коджааслан започват да се чудят къде ще отидат, ако боевете навлязат на турска територия. „Хората от Джараблус бягат в Турция. Ние къде ще бягаме“, казва той.

Сирийските кюрди настъпват срещу бойците от ИД, но Анкара се опасява от създаването на автономна ююрдска държава на сирийска територия, страхувайки се, че това ще окуражи 14-те милиона кюрди, живеещи в Турция.

Миналата седмица турските вестници публикуваха материали за това, че правителството обмисля създаването на буферна зона покрай границата, дни след като Ердоган каза, че Турция никога няма да позволи създаването на кюрдска държава покрай южните й граници.

Облаци дим се издигаха от горящи храсталаци покрай ниските многофамилни бетонни къщи в Джараблус в събота, но иначе изглеждаше до голяма степен спокойно и нямаше непосредствени сигнали за активност във военния пост от турската страна.

„Турците, хората от това село, не искат война. Абсолютно не желаем турските войници да нарушават границата и да влизат в Сирия“, казва Коджааслан.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.