Двайсет години след Сребреница Босна остава разделена

Франс прес

Радован Караджич по време на войната в Босна. Снимка: ю-нюз

Двайсет години след клането в Сребреница, извършено преди края на междуетническия конфликт в Босна /1992-95/, балканската страна, една от най-бедните в Европа, остава замръзнала в разделението си и на опашката на кандидатите за присъединяване към ЕС.

След първоначалния период на изграждане на жизнеспособна държава, протекъл трудно и с помощта на международната общност върху руините на конфликта, в който загинаха 100 000 души, Босна не намери формула за помирение на живеещите в нея народи.

Мюсюлмани /40 процента/, сърби /30 на сто православни християни/ и хървати /10 процента католици/, основните народи в страната с 3,8 души население, все още се гледат враждебно.

Политическите им ръководители никога не се отказаха от военновременните си цели, отбелязва Сречко Латал, директор на тинк-танк група и главен редактор на регионалната мрежа за журналистически разследвания БИРН.

Целите им са „централизиране на Босна /желано от мюсюлманите/, отцепване на сръбската част и създаване на хърватска част“, подчерта Латал за АФП.

Разпалвани от политиците, разногласията между общностите стават по-интензивни с наближаването на възпоменания като това в Сребреница, една от най-тежките военни травми.

Мюсюлманите, от които 8000 мъже и момчета бяха избити през юли 1995 г. от босненските сръбски сили, искат сърбите да признаят, че става въпрос за геноцид, така както го квалифицира международното правосъдие. Сърбите обаче отказват да го направят.

„Всичко това е повтаряща се лъжа. Те ни казват: „не можете да отречете“. Как да не отречем една лъжа?“, заяви в събота политическият лидер на босненските сърби Милорад Додик.

Две десетилетия след конфликта лидерите на трите народа не успяват да се споразумеят и „по най-малкия общ интерес“, каза за АФП политическият анализатор Таня Топич.

Националистите“прилагат аутистични политики и създават постоянно напрежение/…/, за да стегнат редиците в своята общност“, продължава тя.

„Те раздробиха страната на етнически зони по интереси, в които контролират тотално финансовите потоци и където местните шефове са господари на живота и смъртта“, казва г-жа Топич.

Тази политика се базира на Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната и я раздели на две части – сръбска и хърватско-мюсюлманска.

Поради постоянните политически кавги приближаването на Босна към ЕС от години е на мъртвата точка. Европейските инициативи за съживяване на процеса постоянно приключват без резултат.

През това време Босна, където безработицата обхваща над 40 процента от активното население, има нужда от над 500 милиона евро тази година, за да се справи с дефицита.

Въпреки че политическите лидери заявяват, че присъединяването към ЕС е основната им цел, това изобщо не е техният истински интерес, увери г-жа Топич.

„Тази ситуация на безредие и хаос, в която те създават закони и стандарти по своя мярка, ги устройва най-добре“, каза тя.

Без споразумение по европейските реформи и впоследствие без заем от Международния валутен фонд, Босна е заплашена наесен да затъне в „още по-дълбока“ криза и да стане сцена на гневни протести, предупреждава Сречко Латал.

„ЕС и САЩ /…/ трябва да засилят ангажимента си тук, за да предотвратят продължаващото сриване на Босна, което може да застраши стабилността в целия регион“ на Балканите, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.