Ниски заплати и европейски цени – колко пари оставят в хипермаркетите румънци и българи само 20 на сто от заплатите си

Всеки румънец оставя месечно на касите в хипермаркетите и супермаркетите в Румъния около 83 евро за хранителни продукти и продукти за лични нужди и нужди, свързани с жилището, тоест 21,6 на сто от средната заплата в Румъния от 385 евро.

Това е най-ниската сума, изразходвана от гражданин на държава от Европейския съюз за тази цел и е близо два пъти по-малко, отколкото оставя един поляк и три пъти по-малко, отколкото харчи за същото един австриец или французин. Въпреки това делът на тази сума в общата заплата е почти най-висок. Българинът харчи по 108 евро месечно в хипер и супермаркетите, което е 30,9 на сто от средната му заплата /350 евро/.

Тези данни показват, че покупателната способност е сред най-ниските в Европа и че на местния пазар международните търговски вериги все още имат пространство за развитие, като в момента делът им на пазара в Румъния е около 55 на сто при над 80 на сто на Запад. На противоположния полюс са държавите от Северна Европа. Така в Норвегия един неин гражданин харчи около 442 евро за храна, което е 13,4 на сто от средната месечна заплата от 3300 евро.

Румъния е сред най-бедните държави в Европейския съюз, с нетна месечна заплата от 385 евро, което е до осем пъти по-малко спрямо държавите в Западна Европа. Цените обаче са само с 40 на сто по-ниски, отколкото на Запад и това е причината, поради която голяма част от заплатата отива за храна и продукти от първа необходимост. Така на румънците им остават по-малко средства за почивки, развлечение и обучение. В Западна Европа разходите за храна възлизат средно на по-малко от 15 на сто от месечната заплата. Един гръцки гражданин дава на месец по 92 евро за храна, което е 9,2 на сто от средната заплата в страната /1000 евро/.

Историята на международните търговски вериги започна да се пише в Румъния през 1996 година, когато на пазара влезе Метро Кеш енд Кери. В последвалите години дойдоха и други играчи, които в годините на икономически бум отваряха основно магазини с големи площи за румънците, които през уикенда ходеха да пазаруват и пълнеха количките си.

След засилена експанзия модерната търговия стигна до над 1500 магазина, от които над 90 на сто в градската зона и оборот от 8-9 милиарда евро годишно. В периода 2009-2015 година дойде кризата и промяна в поведението на потребителите. Румънците започнаха да слагат акцент върху цената от една страна и върху близостта на магазините до дома им – от друга. Така сериозно развитие получиха малките магазинчета, отворени в жилищните квартали.

Павел Мусиал, председател на комисията за стратегии казва, че експанзията на модерната търговия ще продължи, като търговските вериги ще тръгнат от големите градове към по-малките провинциални селища. Фокус на експанзията ще бъдат супермаркети, които не са отдалечени от жилищните комплекси.

Много от чуждите вериги ще купят местни бизнеси, а бившите им собственици ще бъдат запазени в управлението.

„В държави като Германия или Австрия има малко хлебарници или месарници, контролирани от местни бизнесмени и всъщност това са специализирани магазини“, казва изпълнителен директор на търговска верига. Той добавя, че делът на чуждите търговски вериги в Румъния е малък дори и в сравнение с Чехия например. В Чехия делът им надхвърля 70 на сто, като сред причините за това е, че делът на градското население е много по-голям, отколкото в Румъния, над 70 на сто от общото население.

„Румъния е единственият случай в Европа що се отнася до дял на населението, живеещо в селата. Това е и причината делът на чуждите търговски вериги да е само 55 на сто, защото селските райони не са рентабилни за международните търговски вериги“, казва изпълнителният директор.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.