Турция и проблемът с липсващата опозиция

От няколко години пиша, че най-сериозният проблем на Турция е опозицията. По-точно липсата на опозиция, която проправя пътя за деспотичните склонности на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в правосъдието и развитието.

Много коментатори, включително аз самият, са писали, че единственият съперник на ПСР е тя самата. Факт е, че не проявите на опозицията, а огромните грешки и престъпления на ПСР доведоха до поражението на ПСР на изборите на 7 юни.

Изборите бяха поражение за ПСР. По-точно, те определено бяха поражение за Реджеп Тайип Ердоган. Той искаше да създаде едноличен деспотичен режим, но избирателите го спряха. Ердоган никога няма отново да спечели същата власт. Той разгневи дори избирателите на ПСР. И все пак това не беше победа за опозицията. ПСР все още има 41 процента, а най-голямата опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) – едва 25 процента. Избирателите още не са сигурни в опозиционните партии.

И техният неуспех след изборите да предложат градивни решения и тактики за справяне с деспотизма на Ердоган показва още веднъж, че опозицията още известно време ще бъде една немощна сила по различни причини. Много избиратели на ПСР искат да я изоставят и да гласуват за друга партия, но „друга партия“ не съществува. Изглежда, че докато някоя от партиите извън ПСР не се прояви като такава или не бъде създадена нова партия, ПСР определено няма да изчезне.

Както и да е, НРП не може да премине 30-процентния праг. Този път тя дори не можа да го достигне въпреки новата си визия. Под доброто ръководство на лидера Кемал Кълъчдароглу партията вече не е светска кемалистка партия, която се фокусира върху идеологията, и не изглежда обещаваща в областта на икономиката. Сега партията е до голяма степен социалдемократическа. Но с кемалисти или дори с личности, свързвани с Ергенекон, като Дениз Байкал, Илхан Джиханер, Мустафа Балбай, Тунджай Йозкан и Дурсун Чичек партията няма да може да спечели избиратели сред консервативните турци и никой кюрд няма да гласува за нея.

Партията трябва да стане истински социалдемократическа. После, проблем е и нейната история. Освен ако не промени името си и не критикува миналото си, тя няма да може да отвори нова страница. И накрая, макар да е много добър човек, истински социалдемократ, господин Кълъчдароглу не е вдъхновяваща личност за младите хора и за много други.

Другата опозиционна сила, Партията на националистическото действие /ПНД/, е националистическа. Независимо че 70-80 процента от турците са националисти, те няма да гласуват за партия, която е чисто националистическа. Те искат визия, вдъхновение и икономически перспективи. ПНД не предлага нищо такова. Тя оставя впечатление, че не иска да дойде на власт и й е достатъчно просто да бъде в парламента.

Нейната идеология е отживяла. ПНД не се обръща към всички турски граждани, а се фокусира само върху хората с етнически турски произход. Нейният лидер не позволява на никоя блестяща и обещаваща личност да се прояви. Най-вероятно партията никога няма да израсне.

Третата опозиционна партия е прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/. При тези избори тя номинира като свои кандидати няколко левичари, практикуващи мюсюлмани, турци и т.н.

Тя се превръща в партия на всички граждани на Турция и има по-голям потенциал от ПНД. Тази партия наистина може да се превърне в социалдемократическа партия и да стане главната опозиционна сила. За да стане това, тя трябва да скъса връзките си с Кюрдската работническа партия (ПКК). Знам, че това е почти невъзможно. Но ПКК и кюрдите трябва да разберат, че могат да извоюват правата си чрез политика, а тероризмът е най-голямата бариера и пречка пред техните права.

Около 70-80 процента от населението желае разрешаване на кюрдския проблем. ДПН може успешно да се бори за правата на кюрдите, правата на бедните и непривилегированите, правата на работниците. Кюрдите сега са етнически политизирани. ПКК вече не е нужна.

Общо взето, дори ако НРП и ДПН успеят да се развият и да се превърнат в истински социалдемократически партии, все пак ще има нужда от една десноцентристка партия. Или ПСР ще се освободи от Ердоган и ще прерасне в десноцентристка партия, или ще се появи нова партия в центъра.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.