Неочакваният възход на Лагос

Лагос се е нарекъл „център на отличните постижения“ но има доста лоша репутация. Самото споменаване на търговската столица на Нигерия навява представата за престъпност, корупция и задръствания. Телата на прегазени от коли хора може да бъдат оставени на улицата с часове, а дори в най-шикозните квартали някой може да попадне в престрелка между въоръжени обирджии и полицаи.

Не е чудно, че в класацията за качество на живот на „Икономист интелиджънс юнит“ (сестринската компания на това списание), която обхваща 140 града, Лагос е сред последните пет. Обсадената либийска столица Триполи е по-високо в класацията, а Дамаск, над който е надвиснала войната, е само малко по-зле.

Гражданите на Лагос не спазват правилата – мъжете уринират по табелите „Не уринирай“, занимават се с търговия на дребно, където това е забранено, и се размотават покрай табелите „Преминаването и стоенето тук е забранено“.

И все пак градът сега е много по-добре, отколкото беше преди две десетилетия. Бола Тинубу, който стана губернатор на щата Лагос, когато през 1999 г. бе възстановено гражданското управление, си спомня, че е поел управлението на „един бедняшки квартал“. „Трафикът беше хаотичен, инфраструктурата се разпадаше. Навсякъде имаше планини от боклук“, си спомня той. „Ставаха убийства, постоянно имаше въоръжени грабежи. Събираха трупове от улицата средно 10-15 пъти седмично. Нямаше никакъв контрол“.

В края на 90-те Лагос бе в упадък, защото бе управляван зле. Бързото увеличаване на население вследствие на струпването на мигранти от селата, прииждащи в големия град, изпреварваше инфраструктурното му развитие и нивото на замърсяване растеше. Никой не знае всъщност колко хора живеят в Лагос: предполага се, че са между 10 и 21 милиона, но натоварените улици и мостове могат да поемат само част от тях.

При управлението на военните федералното правителство не обръщаше внимание на града. През 1991 г. нигерийската столица бе преместена в Абуджа – разгул на грандиозността, построена в самия център на страната, за да символизира единството. Там се пренесоха политиците, натам потекоха и държавните средства, за да се плати за строежа на широки булеварди и дворци с мраморни подове.

Дори след възстановяването на демокрацията през 1999 г. Лагос продължава да е пренебрегван, до голяма степен заради това, че жителите му имат дързостта на жителите да гласуват за опозиционни партии – предшествениците на партията Конгрес на всички прогресивни сили, която тази година свали от власт президента на Народната демократична партия, управлявал Нигерия 16 години.

И Тинубу, и приемникът му на губернаторския пост – Бабатунде Фашола, казват, че опитите им за реформи често са били саботирани от федералното правителство, начело на което е Народната демократична партия. То не разширява основните пътни артерии на града, които са под федерален контрол, включително шосето, водещо до най-голямото пристанище в Западна Африка.

Кабинетът бави одобрението за изграждане на важна железопътна линия, за която щатското правителство иска да плати. „Не искам да раздавам обвинения, но знам, че нещата можеше да са по-добре“, каза Фашола.

Вместо да разчита на Абуджа за средства, Лагос се научава как сам да си осигурява пари. Създава нелоша система, по която да следи какви са му разходите и да събира данъците от жителите на града, които, както е известно, не горят от желание да плащат. Приходите на щата сега достигат 23 милиарда наира (115 милиона долара) месечно, а само преди няколко години местните власти нямаха почти никакви приходи.

Разделено на броя на жителите, това прави само по няколко долара данъчни отчисления на човек. Но и тези пари бяха достатъчни, за да може Лагос да тегли кредити за финансиране на проекти като крайно необходимия мост, свързващ скъпите жилищни квартали Икои и Леки. Освен това зависимостта от събирането на местни данъци принуди местната власт да подобри услугите, за да привлече бизнеса.

В това отношение щатът се справи добре. Годишно произвежда около 90 милиарда долара в стоки и услуги, което прави местната икономика по-голяма от тази на повечето африкански страни, включително Гана и Кения. Голяма част от промишлеността на Нигерия, която преди се развиваше на север, сега е концентрирана в промишлената зона Агбара. В небето на града стърчат кранове, отвоюват се територии от морето, а предприемачите бързат да задоволят големия глад за имоти.

Сет Каплан от университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор твърди, че ако националните избори в Нигерия са караница за петродолари, то на местните избори в Лагос се предпочитат кандидатите, показващи компетентност и прагматизъм. Успешният начин, по който опозицията управлява Лагос, изигра голяма роля за убедителната й победа на щатските и националните избори по-рано тази година.

Сега, когато партията Конгрес на всички прогресивни сили държи властта и в Абуджа, Лагос има шанса да се развие още повече. Мнозина се надяват, че усилията на партията вече няма да бъдат осуетявани от управляваща партия, която се страхува да не бъде засенчена.

Политиците в столицата също могат да научат нещо от Лагос, например че е по-добре да създаваш условия за събираемост на данъците, вместо да разчиташ само на петрола (който носи над две трети от приходите на централното правителство). По-ефективното събиране на данъците може да направи бюджета по-неуязвим на големите колебания на цените на петрола.

Това може да доведе и до по-голяма отчетност на управлението: хората, които плащат данъци, по начало изискват по-добри услуги в замяна. Другата поука е, че по-добрата инфраструктура засилва икономическия растеж и ако нямате пари да платите за нейното подобрение, може да поканите частни инвеститори да го сторят вместо вас: само погледнете пътищата и мостове с тол такси в Лагос.

За зле управлявани страни в други части на света големият урок на Лагос е, че реформите в един голям град могат понякога да дадат тласък на големи промени.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.