Как източват парите от Здравната каса – 1. Бизнесът с болниците и неговите парадокси

София изпревари Берлин и Лондон по клиники

Крум Благов. Снимка: nabore.bg

По ирония на съдбата, това е последното разследване на журналиста Крум Благов, починал неотдавна след неуспешно лечение при счупване на крак (виж тук). Той си плащаше от най-високите осигуровки, но това не му помогна да оцелее след намесата на няколко болници.
Разследването е извършено с подкрепата на Програма Достъп до информация и Фондация „Америка за България” и беше публикувано на части във в. „Уикенд“ след нелепата смърт на автора.

***

Непрекъснато гледаме протести на лекари и ни говорят за фалити на болници, но макар първото да е всекидневие, второто още не се е случвало. Накрая държавата плаща дълговете – и започва трупане на нови. В същото време сме свидетели на парадокс с инвестициите.

Държавните и общински лечебни заведения редовно потъват в дългове, а в същото време са открити 138 частни болници. Само за последните 4 години са построени 40.

Справката, която получих от Министерството на здравеопазването, показва, че през 2011 г. са акредитирани 7 нови болници, през 2012 още 13, през 2013 – 5. Рекордна е 2014-а, когато са открити 14, а през тази година Петър Москов въпреки клетвите си вече подписа разрешение за още една – „Света Параскева” в Плевен (бел. ред. – до момента, след написването на това разследване, от началото на годината до сега министър Москов е подписал за 7 нови болници, от които три в София).

Според първия директор на Националната здравноосигурителна каса д-р Илко Семерджиев в нови болници са вложени 5 милиарда лева. Кой инвестира в отрасъл, който ни представят като губещ? Оказва се, че не само лекари. Акционери в болниците „Сити клиник” в София и Варна са собствениците на птицекомбината „Градус” Ангел и Лука Ангелови.

Притежателят на „Търговска лига” Тихомир Каменов, който натрупа състояние от търговия с лекарства, но всъщност е юрист, има 6 кардиологични клиники в различни градове. Той публично е казвал, че най-разумно е да се влагат пари в здравеопазването.

По неговите стъпки върви д-р Михаил Тиков от Пещера, чието име нашумя заради връзките му с кмета на Пазарджик Тодор Попов. Тиков също като Каменов започва бизнеса си с лекарства, а сега притежава болниците „Софиямед”, пловдивската „Пълмед”, пазарджишката „Здраве” и още една АГ клиника, която се строи на бул. „Цариградско шосе” 138 в столицата. Даже беше кандидат за шеф на лекарския съюз през 2009 г.

Каменов и Тиков основаха и частни здравноосигурителни фондове – съответно „ДаллБогг” и „Св. Николай Чудотворец”, но след като трябваше да ги превърнат в застрахователни, Тиков продаде своя на „Еврохолд България”.
Това са хора, които не биха вложили пари, ако не очакваха печалби, и щяха да се откажат, ако губеха. Но здравеопазването в България стана огромен бизнес, а най-доходната му част е болничното лечение. Не случайно в тази област има и чуждестранни инвестиции, най-голямата от които е болница „Токуда”. Само 4 години след откриването си „Токуда” е вече на трето място по приходи от здравната каса.
Най-големите 10 лечебни заведения получават почти една четвърт от парите за болнична помощ:

Парадоксът с протестите

Две неща правят впечатление. Първото е, че има разлика от почти 10 милиона между отчета на „Токуда” и данните на НЗОК. Според болницата през 2013 г. тя е получила от касата 47,8 млн., а според НЗОК – само 38,6 млн. лв.

Второто е, че през 2014 г. за първи път две частни клиники са в десетката. „Софиямед” на д-р Тиков изпреварва Пловдивската окръжна и Националната кардиологична болница, да не говорим за бургаската и плевенската. „Токуда” диша във врата на „Пирогов” и вероятно още тази година ще заеме третото място.

Първите две от години са окупирани от „Св. Георги” в Пловдив и „Св. Марина” във Варна. Това са най-големите лечебни заведения извън София (и според един бивш министър на здравеопазването – зле управлявани). Те загубиха милиони, вложени в КТБ, и министър Москов се закани да смени ръководствата им. Но не го направи… или не му позволиха.

Въпреки бума в приходите работещите в частните болници са първи на протестите срещу здравната каса, министерството и неговите правила. Държавните не смеят да се покажат, защото министърът им е началник, а общинските са твърде дребни, за да ги забележат медиите.

Според годишния финансов отчет, публикуван в Търговския регистър, през 2013 г. „Токуда” има приходи от 67 млн. лв. и печалба от 550 хил. Прави впечатление, че през годината болницата е платила 11,272 млн. лв. за „стоки и услуги” на своята фирма-майка „Токушукай София ЕООД”. От болницата не ми отговориха какво са купили, въпреки че Законът за достъп до обществена информация ги задължава.

Макар че е частна, болницата има приходи главно от публични средства – 71,3 на сто от парите й идват от здравната каса. Това е с 4 процента повече, отколкото през 2012 г.
Възможно е тези 11 милиона да са скрито връщане на капитала, вложен от японците (и укриване на печалба, респ. избягване на данъци). Ако пък наистина са купени реални стоки и услуги, какви са техните цени и защо за тези стоки не е проведен търг?
Изпълнителният директор на „Токуда” д-р Явор Дренски е председател на Националното сдружение на частните болници. Сдружението настоява Законът за обществените поръчки да не се прилага за тях.

Парадоксът с опашката пред касата

Ако здравеопазването е бизнес, никой лекар не би трябвало да работи с „нелоялен” партньор като НЗОК. Но болниците, които се оплакват от здравната каса, не само не се отказват от нея, ами се редят на опашка, за да сключат договори за колкото може повече клинични пътеки. Защото няма платежоспособно търсене – хора, които да си плащат за лечение от джоба. За ведомствените и някои специализирани болници държавата дава около 500 млн. лв. годишно, а общините изобщо са се отказали да издържат своите лечебни заведения – приносът им от близо 100 млн. лв. през 2010 г. е спаднал на 15 млн.

Затова пък в бюджета на НЗОК парите за болнично лечение растат главоломно.
През 2006 г. те са били 614 млн. лв., през 2009 г. – 934 млн., а през 2014 г. – 1,603  милиарда лв.
Или за 9 години са се увеличили 2,6 пъти при инфлация от 43 %. Реалното увеличение е с 82 на сто. Тази година касата има рекорден бюджет от над три милиарда лева, от които главната част ще си разделят пак болниците – за услуги, лекарства и консумативи.

Обаче парите не им стигат, защото те се множат ударно. Тъй като НЗОК няма право да откаже договор на болница, нейните контрагенти са вече 367.

Само в София при население от 1,2 млн. души има 90 клиники, половината от които са частни. Лондон с 8 млн. жители има 80. По брой на болничните легла България отдавна е изпреварила средното равнище в Европа – у нас през 2013 г. те са били 663 на 100 хил. души, а в ЕС – 545. Изглежда, че това би трябвало да е в интерес на пациентите, но всъщност не е така. Колкото повече дава касата, толкова повече доплащаме. Това е поредният парадокс.

(Следва „Как лекари доят пациента 2. – Правата ни станаха задължения”)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.