Кой ще приложи споразумението?
Гласуването в гръцкия парламент ясно показа, че има едно много широко политическо мнозинство за първи път през последните пет години в подкрепа на споразумението, осигуряващо оставане на Гърция в еврозоната.
Наред с това обаче, то показа, че има един изключително дълбок разлом в правителствената партия СИРИЗА, който крие рискове за политическата стабилност в страната.
Премиерът Алексис Ципрас сега е изправен пред голямата отговорност, от една страна, да движи голямото мнозинство, гарантиращо оставането на Гърция в еврозоната, а от друга, да се пребори с дълбокото, както изглежда, политическо несъгласие на голяма част от парламентарната му група.
Очевидно е, че неговото правителство не може да продължи да се опира на депутати, а още повече пък на министри, които гласуват „против“ едно фундаментално споразумение за бъдещето на страната. Абсурдът „гласувам против мерките, но подкрепям правителството“ е в разрез с всякаква логика на парламентарната демокрация.
Загубите на правителственото мнозинство в парламента налагат незабавни инициативи от страна на премиера, за да се осигури нормален ход на страната и да се финализира споразумението с европейските партньори.
Опозицията, която подкрепи споразумението, с поведението си дава възможност на Ципрас за иницативност в неговите действия.
Ремонт на правителството е първата наложителна стъпка, за да бъде възстановен нормалният ход. Гърция се нуждае от хомогенно и ефикасно правителство, което да може да решава големите проблеми, пред които е изправена.
Гласуването в парламента създаде нови реалности и решенията, които премиерът е призван да вземе, следва да се опират на тези нови реалности. Изборът, който Ципрас трябва да направи, ще предопредели до голяма степен по-нататъшния ход на страната.
Критичното положение на икономиката и големите висящи проблеми, които остават до финализиране на споразумението, налагат да не бъде нарушаван, но и да продължи постигнатият консенсус при това гласуване в парламента.
Все пак кой ще приложи това споразумение? За момента, при създалото се широко мнозинство в парламента, произтичащо от петте партии /четири от които единодушно гласуваха „да“/, Гърция избегна опасността за излизане от еврозоната. Оставането й обаче в единната европейска валута не зависи само от това какво гласуват 300-те в парламента.
От пет години насам през законодателния орган минаха множество меморандуми, за да дойдат над 200 млрд. евро, но се оказа, че страната се нуждае и от нов пакет финансова помощ в размер на 85 млрд. евро, който се съпровожда с допълнителни мерки.
За да можем да излезем от омагьосания кръг на меморандумите и Гърция да остане равнопоставен член на валутния съюз, има само един начин – структурните промени, които се изискват от страната, да бъдат приложени, за да се създадат условия за жизнеспособно развитие на икономиката.
Най-сетне трябва да бъде приложено всичко това, което толкова години политическата система гласува и умело избягва да реализира, за да не се конфронтира с клиентелистки интереси.
Защото оставане на Гърция в еврозоната означава икономиката й от държавническа и корпоративна да стане продуктивна и екстровертна. Само така страната ще може да просперира в рамките на една мощна валута като еврото.
БТА