Колко зле са нещата за хората в Гърция

Луси Роджърс
Насос Стилиану

Хората в Гърция са изправени пред още години на икономически трудности след споразумението с еврозоната за условията на трета спасителна програма. Сделката включва допълнителни увеличения на данъци и намаляване на разходи, въпреки че правителството на СИРИЗА дойде на власт с обещания да сложи край на това, което описа като „унижение и болка“ от мерките за икономии.

След като страната вече изтърпя години на икономически спад от момента на глобалното свиване на икономиката, нека видим как гръцките изпитания се съпоставят с други рецесии и как животът на хората в страната е бил засегнат.

ДЪЛГАТА РЕЦЕСИЯ

Като цяло вече е признато, че Гърция е преживяла икономическа криза от ранга на Голямата депресия в Съединените щати през 1930-те години.

Според собствените данни на гръцкото правителство икономиката за пръв път се е свила през първото тримесечие на 2008 г. и, въпреки лекия растеж през 2014 г., през повечето време оттогава бележи спад. Рецесията намали размера на гръцката икономика с около една четвърт, което е най-големият спад на икономиката от 1950-те години.

Въпреки че гръцката рецесия не е толкова дълбока, колкото Голямата депресия, тя продължи по-дълго и много наблюдатели смятат, че брутният вътрешен продукт на Гърция ще продължи да се свива и през 2015 г.

НАМАЛЯВАЩИ РАБОТНИ МЕСТА

Работа все по-трудно се намира в Гърция, особено за младите хора. Докато една четвърт от населението е без работа, младежката безработица е много по-висока. Половината от хората под 25 години са безработни. В някои региони на Западна Гърция нивото на младежката безработица е доста над 60 процента.

Дългосрочната безработица също е на особено високи нива в Гърция. Липсата на работа за продължителен период от време има тежки последствия, според доклад на Европейския парламент.

Колкото по-дълго човек е безработен, толкова по-малка е вероятността да бъде назначен на работа. Реинтеграцията в работната сила става по-трудно и по-скъпо. Младите хора са особено засегнати от дългосрочната безработица: един от трима е без работа от повече от година. След две години без работа безработните също така губят здравноосигурителните си права.

Тази трайна безработица също така означава, че пенсионните фондове получават по-малко вноски от работещото население. Когато повече гърци са безработни, повече пенсионери трябва да издържат семействата си с по-малки доходи. Според последните данни от гръцкото правителство, 45 процента от пенсионерите получават месечно сума, която е под нивото на бедността от 665 евро.

СПАДАЩИ ДОХОДИ
Гръцкият народ също така е изправен пред спад на заплатите. През петте години от 2008 г. до 2013 г. гърците са станали средно с 40 процента по-бедни според данни на статистическата служба на страната, анализирани от Ройтерс. Заедно със загубата на работа и намалението на заплатите, това може да се обясни също с резките орязвания на компенсациите и социалните надбавки на работниците. През 2014 г. средният доход на домакинство в Гърция е спаднал под нивото от 2003 г.

РАСТЯЩА БЕДНОСТ

Както при всички рецесии, бедните и уязвимите са най-тежко засегнати. Един от петима гърци се сблъсква с тежки материални лишения – цифра, която почти се е удвоила от 2008 г. насам. Почти четири милиона души, живеещи в Гърция – повече от една трета от общото население на страната – са класифицирани като намиращи се „в риск от бедност или социално изключване“ през 2014 г.

Според д-р Панос Цаклоглу, икономист и преподавател в Атинския университет за икономика и бизнес, кризата е разкрила липсата на „социални предпазни мрежи“. „Държавата, обезпечаваща социалните грижи за всички, исторически е много слаба в Гърция и се ръководи по-скоро от клиентелистки сметки, отколкото от оценка на нуждите. В миналото това не беше особено належащо, защото рядко имаше някакви социално експлозивни условия. Семейството заместваше социалната грижа“, заяви той за Би Би Си.

Обичайно, ако млад човек загуби работата си или не може да намери работа след завършване на образованието си, той получава помощ от семейството си, докато положението му се подобри. Но тъй като все повече хора остават без работа, а пенсиите са намалени в рамките на мерките за икономии, наложени на Гърция от кредиторите й, обикновените гърци усещат ефекта. „Това доведе до факта, че много безработни хора изпаднаха в бедност много по-бързо“, казва Цаклоглу.

ОРЯЗВАНЕ НА ОСНОВНИ УСЛУГИ

Здравеопазването е една от държавните услуги, която беше най-тежко засегната от кризата. Изчислява се, че около 800 000 гърци са без достъп до медицински грижи заради липсата на здравни осигуровки или бедност.

Доклад от 2014 г. в медицинското списание „Лансет“ хвърли светлина върху опустошителните социални и здравни последици от финансовата криза и мерките за икономии върху населението на страната. В момент на повишено търсене, посочва докладът, „размерът и скоростта на наложените промени ограничиха капацитета на държавната здравна система да отговори на нуждите на населението“.

Въпреки че се появиха някои социални инициативи и доброволчески заравни клиники, за да облекчат бремето, много центрове за превенция и лечение на наркозависими, както и психиатрични клиники бяха принудени да затворят заради орязване на бюджетите. Случаите на заразяване с ХИВ сред потребителите на венозни наркотици се е повишил от 15 души през 2009 г. на 484 души през 2012 г.

ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ

Кризата изглежда взе своя дан и по отношение на менталното здраве на хората. Данните сочат, че разпространението на сериозни депресии почти се е утроило – от 3 процента на 8 процента – сред населението за трите години до 2011 г. в разгара на кризата. Нивото на самоубийствата се е покачило с 35 процента в Гърция между 2010 и 2012 г., според проучване, публикувано в „Бритиш медисин джърнъл“.

Изследователите стигат до заключението, че нарастването на самоубийствата сред хората на трудоспосбна възраст е съвпаднало с мерките за икономии. Държавните и нестопански доставчици на услуги за ментално здраве бяха принудени да намалят дейността си, да затворят или да редуцират персонала си, а плановете за развитие на услуги за детското психиатрично здраве бяха изоставени. Финансирането за менталното здравеопазване беше намалено с 20 процента между 2010 г. и 2011 г. и с още 55 процента през следващата година.

ИЗТИЧАНЕ НА МОЗЪЦИ

Изправени пред перспективите за намаляващи доходи и безработица, много гърци бяха принудени да потърсят работа някъде навън. През последните пет години населението на Гърция спадна с около 400 000 души.

Проучване от 2013 г. установи, че над 120 000 специалисти, включително лекари, инженери и учени, са напуснали Гърция от началото на кризата през 2010 г.

По-скорошно изследване на Европейския университетски институт установи, че от тези, които са имигрирали, девет от десет души имат университетско образование, като над 60 процента от тях имат магистърска степен, а 11 процента имат докторска степен.

Фотеини Плумби била на трийсетина години, когато загубила работата си като контрольор в голям магазин в Атина, след като собственикът вече не може да си позволява да плаща на персонала. След една година търсене на нова работа в Гърция, тя се преместила в Обединеното кралство през 2013 г. и веднага си намерила работа като бизнес анализатор в Лондон.

„Нямах друг избор, освен да напусна, ако исках да работя. Нямах перспективи да си намеря работа в Гърция. Бих искала да се върна, целият ми живот е там, но логиката не ми позволява да се върна вкъщи в момента“, казва тя. „В Обединеното кралство мога да се справям, в Гърция не бих успяла“, добавя Плумби.

Още по темата:

Непредсказуем развой на политическите събития

в. Етнос

На политическата сцена в Гърция в момента всичко е възможно. Тази оценка се налага поради наличието на някои, макар и противоречиви факти, отразяващи объркването, което сега цари сред гърците.

На пръв поглед гласувалите с „не“ 61,3 на сто на референдума са дълбоко гневни на германците и останалите европейци. В същото време обаче те са крайно разочаровани от безсилието на премиера да се възползва от това „не“, което той сам поиска и което му бе дадено щедро от гръцкия народ.

Вторият факт, който е в противоречие със случилото се, се свежда до това, че въпреки премеждията Алексис Ципрас остава най-популярният гръцки политик. Гърците по никакъв начин не са му „писнали“, нито пък те искат да го сменят, за да доведат на власт Евангелос Меймаракис /преходен за момента лидер на Нова демокрация/ в компания със Ставрос Теодоракис /водач на Потами/ и Фофи Генимата /ръководителка на ПАСОК/.

Може обаче да случи това – СИРИЗА да падне от власт, но само при положение, че лидерският пост в Нова демокрация се поеме от Костас Караманлис и ако веднага има избори. С който и да било друг лидер под въпрос е дали Нова демокрация ще съумее да получи 25 на сто от гласовете. Съвсем не е изключено тази партия да получи само 20 на сто, колкото гласуваха за нея през май 2012 г. – безпрецедентно нисък процент в нейната история.

Надмощието на Алексис Ципрас над неговите противници по никакъв начин не позволява на опозицията да иска избори. Обратното, Ципрас за момента иска да избегне на всяка цена нови избори, независимо от това, че ако има такива, процентите за Нова демокрация и ПАСОК със сигурност ще паднат.

Не е изключено дори ПАСОК да остане извън парламента или Ципрас да срещне като партньор Йоргос Папандреу.

Има и трети факт, който показва, че германците искат по начало да видят партията Потами в правителството, а след това и нейния лидер Ставрос Теодоракис …като премиер на Гърция.

Освен публичния натиск, който оказва върху Ципрас германският председател на Европейския парламент Мартин Шулц за подмяна на коалиционния патньор в лицето на лидера на „Независими гърци“ Панос Каменос със Ставрос Теодоракис, непрестанни усилия в тази насока се полагат и задкулисно.

Сега, когато Ципрас бе принуден волю или неволю да подпише нов меморандум с кредиторите и да изпълнява поредните им искания за рестрикции, не може да се изключи в даден момент Ципрас да вкара партията Потами в правителството, изваждайки естествено формацията „Независими гърци“, към която германците изпитват смъртна омраза.

Но как да не я мразят, след като лидерът им Панос Каменос директно във вторник им каза, че „вече няма никакво съмнение, че в неделя вечерта е станал преврат в сърцето на Европа“.

Миналата седмица социалдемократът Мартин Шулц искаше в Гърция да бъде сформирано „правителство от технократи“, за да бъде договорен с него новият меморандум.

Тази седмица обаче той смени курса. След като Ципрас сведе глава, германският председател на Европарламента побърза да заяви, че „със сигурност не е имало по-силен премиер в историята на Гърция от г-н Ципрас, що се отнася до подкрепата, на която той се радва сред гърците“.

Въпросът не е дали Шулц е просто един политически хитрец, а дали това негово поведение не предвещава политически промени.

„Потами не претендира за роля на коалиционен партньор в правителство на СИРИЗА, но е на разположение на премиера за намиране на национално полезни решения както за личности, така и за предложения“, стана ясно от заседанието на тази партия.

В ПАСОК пък „свирепо скочиха“ срещу нападките на европейските социалисти в Брюксел по адрес на кабинета Ципрас, но след това ръководителката на гръцките социалисти Фофи Генимата само дето не припадна, когато видя резултата от референдума.

По същия начин реагираха не само всички европейски лидери, но и тези на гръцката опозиция. „Националната линия за жизнеспособно решение на гръцкия проблем се опира на реално и много голямо мнозинство на партиите, представени в парламента“, каза изпадналата в паника Генимата, опасявайки се от възможността за избори.

Тя дори поиска от Ципрас да прекрати говоренето за нов вот. След гласуването в парламента обаче и възникналото разцепление в СИРИЗА, политическият пъзел става още по-заплетен и с много неизвестни.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.