Хибридната паметникова война на Путин в България

Иво Инджев

Защо им е на русофилите паметник на съветския академик Лихачов в не особено престижния софийски квартал „Обеля”- защо си взимат таза „беля” на главата? Или просто искат като териториално ловуващ хищник да маркират една все още девствена територия?

Самият избор на личности и всеобхватността на кампанията по сеитба на паметници от галерията на руско-съветската история , свързана или „пришита” към България, е не просто част от руската хибридна война в България, а е хибриден, т.е. разнообразен инструмент за воденето на тази война. Той цели с различни нюанси от собствената история да постигне една цел: поддържането на мита за вековното доминиране на Русия в България териториално и ментално.

Изборът на Лихачов е коварен опит неговите перестроечни изяви в СССР да парират съпротивата срещу монументализирането му в София. Важното, водещото за русофилите и гербаджийската администрация, която колаборира с представителите на руската постколониална Пета колона, е да никнат колкото се може повече знаци на руското „присъствие”. То не може да се утвърди и окопае допълнително нито чрез бита на съвременния българин, нито чрез неговия избор на ориентири в живота, както се вижда от масовото преселение на българи на Запад.

Паметниците явно са преоткритото ново идеологическо оръжие на Кремъл. Те са като котви, с които Москва се надява да задържи мисленето, манталитета, чувства на българите на собственото си евразийско дъно. Русия не може да постигне нищо подобно и доброволно с някакви свои стоки или продукти с добавена рекламна стойност в полза на производителя, които българинът може да види, пипне и ползва.

„Руски компютър” или „руска кола” днес в България е виц от рода на онези антисемитските, които се разказваха като абсурд в СССР (най-краткият виц, според антисемитската традиция в Русия, която представя евреите като мързеливци и използвачи на трудолюбивия руски народ, е „евреин миньор” или „евреин портиер”).

Освен това за внезапно забогатялата с петродолари Русия, в която харченето им се решава по царски в Кремъл според господарските приоритетите на обитаващия го самодържец, паметниците на руското имперско присъствие в България струват дребни копейки – особено ако се сравнят с невъзможността на съзнанието на българина да се повлия с някакво качество и количество на руския износ, който евентуално да впечатли и приобщи българите км „руския свят”.

Ето защо епохата на Путин може да бъде наречена в България „памениткотворна”.

В чест на самия него бе издигнат в Докторската градинка в столицата ,т.е. на метри от вече съществуващия руски докторски паметник, паметник на българомразеца, на бореца срещу църковната и националната независимост на БЪЛГАРИТЕ (третирани от Русия единствено като славяни и православни, но не и като българи с право на самоопределение като отделна нация от „руския свят”) Граф Игнатиев. На табелката като повод за събитието пише, че откриването се посвещава на посещението на руския президент Владимир Путин в България на 18 януари 2008 г.

Дублирането на руски паметници се превърна в традиция. Освен в тази градинка, това направиха и с огромен паметник на руския адмирал Ушаков (воювал с турския флот през 18-ти век без никаква връзка с България и българския народ), добавен на стотина метра разстояние към вече съществуващия барелеф на Ушаков на същото място – на българския черноморски нос Калиакра. „Слава на черноморския флот на Русия, сражавал се за православната вяра и свободата на България”, пише на допълнително издигнатата огромна арка на броени километри от Балчик и Варна, обстрелвани без повод от руския черноморски флот през 1916 г.”

По същия нагъл начин с преиначаване на историята край устието на р. „Камчия” на руски език добавиха „Вечная память” към издигнатия по времето на колониалния режим у нас паметник на съветските диверсанти, изпратени срещу България, с която СССР по онова време е поддържал пълни дипломатически отношения.

Дублираха в София бюста на генерал Гурко. Дублираха (и бас държа, че сега повечето читатели ще научат това за първи път) дори и паметника на император Александър Втори. Използваха за повод една битка от войната през 1878 г. край София, за да поставят още един монумент на руския цар- този път в околностите на града, в Требич (през 2013 г. ).

В. “Дума”, 2 март 2013 г.: “Млади и стари се събраха вчера в софийския квартал Требич, за да присъстват на тържественото откриване на паметника на император Александър II и на първоосвободителите на София от турско робство генерал Черевин и есаул Борис Тишченко, заедно с Казашка кавалерийска бригада и 8 Донска батарея.

Инициативата е на Националното движение “Русофили” и Международната славянска община “Перун”. Мястото не е избрано случайно – на 22 декември 1877 г. след тежък нощен преход Кавказката казашка кавалерийска бригада и Осма донска батарея под командването на ген. Пьотър Черевин достигат тогавашното село Требич, откъдето руските войски поемат към столицата.”

На 3 май тази година издигнаха пак с руски пари бюст на канонизирния в момента в Русия като светец от режима на Путин маршал Жуков, на чиято съвест лежат не по-малко избити съветски граждани в униформа, отколкото са и нацистите победени от тях. (За)сега в Стрелча, утре и в други градове. Като Варна…

„Първа копка за поставяне на бюст-паметник на маршал Фьодор Толбухин ще бъде направена днес край варненската община Аврен

09.05.2015 09:24 / Варна / Новини

Варна. Първа копка за поставяне на бюст-паметник на маршал Фьодор Толбухин ще бъде направена днес от 9,30 ч. в курорт край варненската община Аврен. Това съобщиха инициаторите на събитието. В 10,00 часа ще бъдат поднесени венци и цветя на Паметника на подводничарите до устието на река Камчия. Събитията са част от мероприятията, свързани с отбелязването на 70-годишнината от победата над фашизма. Поканени са генералният консул на Руската федерация във Варна Сергей Лукянчук, Дружеството за приятелство с народите на Русия, Съюза за приятелство Русия – България и др.”

Толбухин, напомням, е пълководецът, окупирал България без нито един изстрел на съпротива по волята на българското правителство и почитан от Сталин за този „подвиг” с топовни салюти в подмосковието.

Дублираха и самия руски любимец сред българските възрожденци, които си купуват с (особено много) рубли: на бул. „Драган Цанков”, на който се намира и руското посолство, миналата година цъфна възпоменателна плоча на Драган Цанков, рекламиран на нея като „русофил”.

Този списък не претендира за пълнота, но внася яснота за войната, която се води от Русия чрез натрапване на руско-съветския прочит на българската история и която Петата колона води с руски пари с публично тайното съучастие на Бойко Борисов (защото ГЕРБ и администрацията са проекция на неговата политика на угодничество пред Путин).

Борисов се прави на кобурга, комуто приписват афоризма „винаги с Германия, никога против Русия”, въобразявайки си, че копира мъдро лисичите ходове от миналото, продиктувани в съвсем друга епоха и международен контекст. Резултатът от тази политика е откровено предателство към европейското развитие на България чрез колаборация с Петата колона на Путин, чиято видима от всички цел е да дестабилизира и настройва проруски и антизападно страната ни.

Инструменти на тази руска политика тук са не само и не толкова партии, като „Атака”, но и особено таченото от кремълските господари Национално движение „Русофили”, действащо заедно с малко известни на широката публика подразделения като Международната славянска организация (МСлО) „Перун” с, начело съответно с Николай Малинов и бившия офицер Емил Миланов. Двете организации гордо се подписват под всяко ново творение на дублираните съветско-руски паметници в България.

С тях се надпреварват за вниманието на Путин още много други „творчески организации” на журналисти, писатели и пр., дружества, форуми и т.н., с видни началници като Светлана Шаренкова и Любомир Коларов. Последният непркъснто събира някакви пари (създавайки видимост, че новите проруски и просъветски паметници са строени с българска народна пара), а Шаренкова се е специализирала по охраната и забърсването на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА).

Но ето малко вод(к)а от извора на това опиянение. Полезно е за желаещите да знаят как се ръководи цялата тази война от един руски генерал, който всъщност е нещо като неофициален генерал-губернатор на българските русофили. От откровенията му в две интервюта в рамките на по-малко от година можете да видите как едновременно ни взима за мезе с твърдението, че русофилите в България били на „суха храна”, а след това с хвали с руската помощ за строителството на църкви, за конференции и изобщо за „мероприятия” в България.

Решетников изразява възторг на 3 юни от Национално движение „Русофили” и малко след това шефът на тази уникална („такава няма в целия свят”, възкликва радостно интервюиращият) Николай Малинов напусна БСП , изоставяйки преди това на суха храна партийния орган „Дума”, давайки да се разбере, че това е нещо като наказание за недостатъчното (според Кремъл) русофилство на столетницата.

Част от руско-русофилската лудост е и пълният разнобой в статистиката на руско-съветските паметници на българска земя. Вицепремиерът Калфин каза в интервю в Москва на 3 март, че те били 1500. Премиерът Борисов заяви след това в интервю за ТАСС, че те били „хиляди”. А Решетников говори „скромно” за 400 броя. Защо ли? Вероятно има амбицията кампанията по строителство на подобни паметници тепърва да се развихря и да достигне бленуваните от русофилите у нас мащаби.

Ето въпросната вод(к)а от извора Решетников, представен в сайта rusofili.bg по следния начин във връзка с негово интервю от 2 януари за (забележете- повереният му институт, от който се ръководи антибългарската кампания на Русия, си има отделна телевизия!):

Директорът на Института за стратегически изследвания при администрацията на президента на Руската федерация ген. Решетников дискутира отношенията между България и Русия от Освобождението до приемането ни в НАТО в интервю с главния редактор на сп. „Руски дом“ А.Крутов в ефира на телевизия „Риси“ .

Леонид Петрович Решетников е роден на 06.02.1947 г. и е руски историк и генерал от външното разузнаване.През 1970г. завършва Харковския държавен университет, а след аспирантура в Софийския университет (1971-1974) е Кандидат на науките.След това работи в Академията на науките на СССР до 1976 г. До 2009 г. служи във външното разузнаване на Русия. От 2009 г. с указ на президента на Руската Федерация оглавява Института за стратегически изследвания на Русия. Почетен професор на Приднестровския държавен университет Т.Г.Шевченко, носител на Орден за Мъжество, ордена на княз Димитри Донски (II ст.) и др.

Решетников: „Българският народ действително е ориентиран към Русия. Те са русофили. И са такива не заради това, че сме ги освободили от Турско иго, а от само себе си. Нито един паметник, а те са над 400, на наши офицери или войници, загинали за свободата на страната не е повреден, даже всяка следваща година техния брой се увеличава. Спрямо съветските паметници се случват ексцесии – боядисват се, опитват се да ги разрушават, но има и друга страна и за това трябва да се говори: поливат ги с боя, но има хора, които «дежурят» и ги пазят, стоят на «вахта» и ги почистват и ги пазят.

– Крутов: По този начин те защитават паметниците…

– Решетников: И какво успяха да развалят? Имаше свалени в началото на 199-те – във времената на пълна бъркотия. Срещу Паметника на Съветската армия има сили, които искат да го махнат, но има и такива, които не са съгласни. И желаещите да го махнат по никакъв начин не могат да го направят.

Тук трябва да търсим и своята отговорност. Нали ние освободихме България? Донесохме им свободата. Погледнете какво се случи след това. Българския народ естествено обича Русия, обичал ни е и преди Освобождението, когато от нас и помен не е имало от нас. Обичат ни още от това време, когато княз Светослав е казал на майка си – Олга Киевска, когато го е питала „Какво толкова търсиш там, на Дунава?!“ – „Майко! Та това е нашата родина!“. Тук искам да за това русофилство, което обхваща 70-75% от българският народ

– Крутов: Последните данни дори са за 82%…

– Решетников: През 1991-1994 работех в България. За повечето българи това си беше трагедия, които, повтарям, в болшинството си са про-руски настроени. Когато ние ясно им казахме фразата, която използвахте: „Вървете, където искате!”. „Искате в НАТО – добре, искате в ЕС – добре.” Повече ние няма да Ви помагаме, а Запада. Това им казахме и ги оставихме! И до ден днешен не сме се върнали. Ако американците влагат в „демокрацията” в България десетки, дори стотици милиони долари за година, то нашите симпатизанти там са на суха храна. Братята се оказаха в ръцете на тяхната сила и сега ние се опитваме да прокараме „Южен поток”. Там вече управляват Съединените щати, НАТО и Европейския съюз – те командват. В коя друга страна има национално движение на русофилите?!

– Крутов: Да, наистина. Знаете ли, бях направо поразен, когато пътувах из България и видях тези хора. В нито една друга страна по света няма такова движение! Бях поразен!”

На 3 юни 2015 г. в интервю за Олга Гурска в rusofili.bg, същият Решетников казва две истини все пак:

– „Много български политици обичат да разказват за традиционното русофилство на българския народ, но това не означава, че самите те са русофили. Говорят така, за да се харесат на избирателите си, също така да се харесат на Москва и да получат някои преференции за себе си” (ПРЕФЕРЕНЦИИ ЗА СЕБЕ СИ – руски евфемизъм за подкупи, бел. авт.).
– „Не е тайна, че РИСИ активно участва във възстановяването на руските гробища и църкви, в откриването на паметници на територията на Сърбия, България, Гърция.”

Да, не е тайна. Освен явно за българските тайни служби и явните възложители на тяхната пасивност пред руската хибридна война в България.

От блога на Иво Инджев

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.