Гърция, болка без край

Сделката между Гърция и Европа предотвратява една катастрофа, но ускорява следващата

„Имаме сделка с Гърция*“, обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск на сутринта на 13 юли. Шегичката на Туск тогава изглеждаше простима: след като преговаряха цяла нощ, лидерите от еврозоната сътвориха сделка, която предотврати неминуемото излизане на Гърция от еврозоната.

Реалността е по-мрачна. Една прилична сделка щеше да постави Гърция на пътя към устойчивия икономически растеж и да махне от масата перспективата за излизане на страната от еврозоната. Вместо това Европа забърка същата стара рецепта от мерки за икономии и неправдоподобни предположения. Приема се, че Международният валутен фонд (МВФ) ще финансира частично спасителната програма.

При все това обаче според Фонда сделката е безсмислена. Да, вярно, някои идеи са полезни. В замяна на преговорите по пакет на стойност 82-86 милиарда евро (90-94 милиарда долара), кредиторите поставиха структурните реформи на по-предно място в дневния ред в сравнение се предишните две спасителни програми.

Това е нещо, което трябва да бъде приветствано: отварянето на затворените сектори на промишлеността за конкуренция е по-сигурен път към икономическия растеж, отколкото мерките за икономии. Дори да бъдат осъществени обаче, структурните реформи се изплащат след дълъг период. Междувременно гръцката икономика се задушава заради затварянето на банките и капиталовия контрол. Споразумението не прави кой знае какво за отпускане на тази мъртва хватка.

Кредиторите ще скалъпят т. нар. мостов кредит, за да бъде предотвратено изпадането на Гърция в неплатежоспособност пред Европейската централна банка (ЕЦБ) на 20 юли. (Днес, 20 юли, Гърция започна процедурата по изплащане на 6,25 милиарда евро на ЕЦБ и МВФ, след като получи от еврозоната мостов кредит от 7,16 милиарда евро – бел. ред.). Парите (големите – бел. ред.) обаче няма да потекат преди реформите да бъдат прокарани в гръцкия парламент (първата група бе приета на 15 юли) и детайлите по програмата се уточняват.

Ще бъдат предоставени на разположение и пари за рекапитализиране на банките. Колко капитал не достига на последните обаче ще стане ясно след края на лятото. ЕЦБ може междувременно да държи банките на повърхността със спешно финансиране. Капиталовият контрол обаче ще бъде запазен. Предвид възможността да бъдат наложени загуби на кредиторите, на практика няма стимул човек да си сложи парите в гръцки банки.

МВФ повиши оценката си на финансовите нужди на Гърция с 25 милиарда евро само след две седмици банкови сътресения; при условие че се очертава днешните несгоди да се проточат, дупката ще стане по-дълбока.

Дори сега има огромна финансова бездна за запълване. Една надежда е приватизацията: споразумението изисква Гърция да прехвърли активи на независим фонд, който ще генерира 50 милиарда долара от тяхната продажба. Никакви шансове. През последните пет години гръцкото правителство съумя да събере общо едва 3 милиарда евро от продажба на активи.

В друг триумф на пожелателното мислене, сделката предполага освен това, че Гърция ще може скоро да взима заеми на частните пазари. Въпреки че предишните спасителни програми намалиха значително бремето на изплащането на лихвите на кредиторите от еврозоната, което ще започне едва след 2020 година, сега се очаква съвкупният дълг на страната да достигне 200 % от БВП.

Никой частен кредитор няма да отпусне пари на Гърция при поносими лихви, когато тя на практика не може да носи своя дългов товар. Единственият възможен вариант – опция, която чудодейно обедини гръцкия премиер Алексис Ципрас и МВФ – е облекчаване на дълга. Еврозоната обаче изключи възможността за откровено опростяване на задължения и отложи решението за евентуално преструктуриране.

Така остават добре познатите строги икономии. Сред първоначалните мерки, приети от гръцкия парламент на 15 юли, бе една, предвиждаща „почти автоматично орязване на (държавни) разходи“ в случай на неизпълнение на поставените бюджетни цели.

Ако тези съкращения изобщо бъдат направени, те само ще навредят допълнително на икономиката. Политическата ситуация е малко по-добра. Запазването на вътрешната подкрепа в Гърция за спасителната програма, която предизвика бунт в собствената му лява партия СИРИЗА, ще е огромен проблем за Ципрас. Предстоящите години на трудности само ще радикализират една страна, където крайната левица и фашистката десница вече са пуснали дълбоко корени.

„Евтината“ валута

Ако Гърция се препъне, било то през идните дни или тримесечия, перспективата за нейно излизане от еврозоната отново ще се появи на хоризонта. Ципрас видя какво означава една наистина силна преговорна позиция тази седмица, когато сприхавият германски министър на финансите Волфганг Шойбле представи открито планове за временен Грекзит.

Идеята бе извадена от окончателното споразумение, но прекалено късно. Непоколебимата ангажираност на Германия с неотменимостта на единната валута вече е в миналото и няма връщане към старото положение. Гърция трябва да спазва стриктно правилата или да напусне. Срещата на върха даде ясно да се разбере членството на страната в еврозоната е компромисно решение, което зависи от определени условия.

Мнозина определиха споразумението като държавен преврат; самият Ципрас казва, че му е бил опрян нож в гърлото. Тази теза удобно пропуска неговата собствена вина за това, че пося недоверие между останалите 18 страни членки на еврозоната: решението му да прекъсне преговорите и да свика референдум по-рано този месец пропиля целия политическия капитал, който му бе останал в Брюксел.

Срещата на върха задълбочи напрежението между суверенитета и стабилността, което тормози еврото. За да започне да функционира добре, еврозоната се нуждае от фискална централизация. Гръцкият референдум и сделката обаче извадиха наяве взетите компромисни решения, водещи по-далеч от националното самоопределение и в посока към един по-натрапчив външен контрол. Спасяването на Гърция е достатъчно трудно; укрепването на еврото обаче ще е по-тежка задача.

БТА

*б. пр.: игра на думи – на английски „Greek-ment“ от Grexit и Agreement (споразумение)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.