Не казвайте на готвача в Гърция, че сте германци

Патрик Кингсли
Джоузи льо Блон

Типична гръцка кръчма с морска сирена. Снимка: Антон Митов

Отношенията между гръцките и германските политици може и да са обтегнати заради икономическата криза, но съпричастност лесно може да бъде открита по улиците на двете страни.

В кафене пред древния дворец в Кносос на остров Крит семейство германски туристи се притеснява да разкрие от къде идва. Според легендата Тезей е убил Минотавъра насред руините, намиращи се в съседство на кафенето и сега ако истината за националността на семейство Байер се разкрие, те се притесняват, че може да ги споходи същата съдба.

„Може би трябваше да кажем, че сме от Испания“, казва Канди Байер, признавайки пред гръцкия сервитьор, че са от Германия. „О, не се притеснявайте“, смее се сервитьорът Алекс.

„Политиката не е за нас. Това е все едно да имам проблем с бащата на някого и да упреквам за това неговите деца“, допълва той. Въпреки това семейство Байер не оставят нищо на случайността. „Не казвайте на готвача, че сме германци“, със сериозно изражение допълва Канди Байер, който е онлайн търговец.

На политическо ниво отношенията между германците и гърците са обтегнати. Германия е възприемана от мнозина като главния мъчител на Гърция, като най-голямото препятствие пред облекчаването на гръцкия дълг. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле е особено ненавиждана личност за гърците.

Гръцки плакат неотдавна го обрисува като човек, пиещ кръвта на Гърция през последните пет години.

Но тази жлъч както изглежда почти не е разубедила германските туристи да идват в Гърция. „Има голямо разочарование тук и когато човек е разочарован и ядосан, е човешко той да хвърля вината върху другите“, казва Валерия Товарчи, друга германска туристка, разхождаща се сред руините на древния дворец. И наистина въпреки голямата политическа драма, тълпи от германци продължават да застилат с кърпите си гръцките шезлонги.

Броят на германските туристи, прекарали почивката си в Гърция миналата година беше рекорден за всички времена. Според Германската туристическа асоциация, както и според най-големият туристически оператор ТУИ, броят на германски туристи в Гърция през 2015 г. дори е по-висок, най-вече на остров Крит. „В сравнение с миналата година германските туристи са повече“, казва Кузей Есенер от ТУИ. „Тенденцията е за увеличение, търсенето нараства“, допълва той.

Някои германски туристи обаче идват в Гърция с безпокойство. „Не бих искал да говоря на немски тук, защото всички ще ме гледат“, казва Роман Хайдавор, 18-годишен студен от Дортмунд, който се реди на опашка пред археологическия музей в Ираклион. „Не мисля, че гръцкият народ харесва германците толкова много заради /канцлерката/ Ангела Меркел“, казва той. Но Хайдавор не трябва да се притеснява. Не само защото говори на различен език със семейството си – всички са родом от Русия – но защото гръцката антипатия е насочена срещу германските политици, не срещу германския народ.

Дори за Йоргос Цанакис, жител на Крит, който гордо си спомня съпротивата на острова срещу германците по време на Втората световна война, гневът не е личен. „Ние си спомняме войната“, казва Цанакис, шофьор развеждащ туристите на острова.

„Тогава те разрушиха Крит, а сега искат да разрушат нашата икономика, но гръцкият народ не мрази народа на друга страна, който с нищо не е виновен“, допълва той.

Въпреки това някои германски туристи смятат за необходимо да се извинят на гърците за липсата на солидарност от страна на тяхното правителство. Когато келнерите в кафе бар Мецо в източната част на Крит дошли да разчистят масата, на която седяли малко преди това германски туристи, те намерили не само бакшиш. В долния край на касовата бележка пишело: „Извиняваме се заради нашето правителство!“.

За някои германци визитата в Гърция е помогнала да се създаде по-голяма съпричастност към гръцката борба. Пийвайки бутилка бира „Митос“ Канди Байер казва: „В Германия ние само гледаме телевизия и не познаваме гръцкия народ. Ние виждаме само какво се случва на екрана“. Неговата съпруга Уте, медицинска сестра, продължава мисълта му. „Някои германци си мислят, че гърците стоят само по таверните. Но сега тук ние виждаме как изглеждат те и виждаме, че те работят здраво“, казва тя.

Малко по-нататък насред руините на тронна зала 18-годишната берлинчанка Сара Акопова също проявява симпатия.

„Трудно е, когато човек минава покрай луксозните хотели и вижда дълги опашки пред банките и как хората не могат да си получат парите“, казва тя. „Не разбирам хората в Германия, които казват, че не можем да им дадем пари. Гърция се нуждае от пари и ние можем да им дадем“, допълва тя.

Приятелката студентка на Акопова, Валерия Товарчи смята, че Меркел вече е направила много за Гърция. Но пътуването й до Гърция е разсеяло някои от неяснотите, които тя е имала, преди да дойде тук. „Бях скептична, идвайки тук. Но сега съм объркана. Храната е толкова добра, а хората са толкова мили“, казва тя.

Отново пред кафенето, сервитьорът Алек се шегува, че не германците трябва да са притеснени. „В действителност сега онези, които трябва да са най-изплашени, трябва да са македонците“, казва той на семейство Байер, визирайки кризата в отношенията между Гърция и северната й съседка. „Македонците често пъти казват, че са от Хърватия“, допълва той.

В Германия пък 78-годишният Костас Папанастиу се приготвя за поредната дълга нощ в „Терцо Мондо“, неговата гръцка таверна в западния берлински квартал Шарлотенбург. Той често пъти осъмва там в приказки, докато последният клиент си тръгне обикновено към 2 ч. след полунощ. За него и за всички гърци в Германия миналата седмица беше поредната изтощителна седмица.

„Тук в Германия има един вестник, в който беше нарисуван Алексис Ципрас да лежи по корем, затиснат с ботуш“, казва той. „На ботуша пише Европа. Ето как виждам аз нещата. Европа ни съсипва“, допълва Костас.

„Ако германците действително искат да помогнат, те имат исторически опит в това“, добавя Папанастиу, който е дошъл да учи в Берлин през 1956 г. и който основа гръцкото дружество за оказване на помощ на гастарбайтерите, дошли след него.

„Когато Германия беше повалена след Втората световна война, през 1953 г. ние й помогнахме финансово. Три години по-късно бях в Берлин насред икономическо чудо. Тогава гърците дойдоха в Германия, за да работят“, разказва той.

Сега нещата се повтарят. Новото поколение гърци, които идват в Германия от началото на кризата, също е толкова изтощено.

„Вероятно нямаше да започна да уча немски, ако кризата не ме беше накарала“, казва Мария Икономиду, 31 годишната координаторка в Гръцкото дружество в Берлин. „На мнозина от нас им е писнало от всичко това“, добавя тя.

„Нашите сърца са в Гърция“, казва тя. „Но съм бясна, когато гледам как народът ми е изплашен от бъдещето. Срам ме , но и съм притеснена. Какво се очаква да направят гърците? Тук съм сблъсквала с дискриминация, тук ми се е налагало да браня народа си“, разказва тя.

Санатана Сойлеметциду, 35 годишна аспирантка, която живее в Германия от 2008 г., също е гневна. „Относно споразумението съм бясна и ядосана, защото един човек, Алексис Ципрас, действа от името на една цяла нация“, казва тя. „Той ще я разруши, няма съмнение в това“, добавя Санатана.

„Жалко е, че това се случва след голямото охи /не/, произнесено на референдума от гръцкия народ. Но ние така и така пропадаме. Няма добър избор за нас, но пък и ние избрахме най-лошият. Според мен ние бяхме принудени да го направим. Това е игра на власт, не на солидарност. Когато нещо не дава резултати, не продължавайте да оказвате натиск. Бих протестирала не само срещу германското правителство, но срещу всеки, който иска да целува задника на германците. А мнозина са такива“, казва Санатана.

И гръцките протестиращи, най-малкото тези в Берлин, с всеки ден стават все по-ядосани.

„Полицията взе плаката, който носех по време на един от протестите, защото в него германското правителство беше сравнено с престъпници“, разказва Василия Фотиаду, 56-годишна учителка по гръцки език, която живее в Германия от дете.

„Сега те ме разследват. Но не само аз наруших закона. Те са онези, които се опитват да установят европейска диктатура.

Грекзит ще бъде катастрофа за гръцките банки и ще излезе много скъпо на Европа. Но в дългосрочен план Грекзит би бил добро нещо за гръцкото общество“, допълва тя.

Симпатията на германците към гърците заради тяхното окаяно положение нараства. Доктор Холгер Бау е германски съосновател на организацията „Уважение за Гърция“, която от 2012 г. събира дарения за гърците, нуждаещи се от медицинско лечение, но нямащи здравна осигуровка.

„Тази хуманитарна криза е напълно катастрофална и някои германци най-накрая виждат това“, казва Бау. „Недопустим е начинът, по който Шойбле заплашва Гърция с Грекзит, макар и с временен Грекзит. Изгубих цялото си уважение в моята страна“, добавя той.

Бау и Фотиаду бяха сред гръцките протестиращи пред германския парламент по време на петъчния дебат относно новия спасителен план. Но не всички гърци в Германия упрекват Меркел и Шойбле.

„През последните пет месеца започнахме да разбираме защо трагедията, комедията и драмата са били измислени в Гърция“, казва Христос Маразидис, говорител на Еленис, гръцкото дружество в Мюнхен. „СИРИЗА ни вкара в тази бъркотия, но Ципрас поне успя в последния момент да остави Гърция в еврозоната“, допълва той.

„Не са виновни германците. Ако СИРИЗА беше постигнала сделка по-рано, сега нямаше да ни коства още 11 милиарда евро. Но ако събереш трима гърци в една стаята, по този въпрос ще чуеш шест различни мнения“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.