Опасното неравенство: развитите страни не трябва да ограничават имиграцията

 Докато светът става все по-богат, проблемът с мигрантите неизбежно излиза на преден план

Колко са имигрантите?
На картата е отбелязано какъв процент от населението на отделните страни е имигранти. Илюстрация: Jacubmarian.com

Миграционната криза в Европа извади на показ основния порок, от който страдат дебатите за икономическото неравенство, водещи се в момента. Може би все пак равни възможности трябва да бъдат осигурени за всички на планетата, а не само за тези, които са имали късмета да се родят в богати страни?

Приема се, че лидерите на общественото мнение в развитите страни защитават върховенството на правото. То обаче спира да действа на държавната граница – много се говори за справедливото преразпределение на богатствата във всяка страна, но жителите на развиващите се държави остават извън тази концепция. Ако текущите опасения, свързани с неравенството, се отнасяха само до политиката, то не би имало противоречие – в крайна сметка гражданите на бедните страни не могат да гласуват в богатите.

Риториката в дебатите за неравенството обаче е основана на морала, който лесно игнорира проблемите на милиарди хора, чиито жизнен стандарт е много по-нисък. Не бива да се забравя, че въпреки застоя в увеличаването на доходите, средната класа в богатите страни остава висша класа от гледна точка на средния стандарт на живот в света. Само около 15 % от човечеството живеят в развитите страни, които обаче потребяват 40 % от световните ресурси.

Високите данъци за богатите може би допринасят за намаляването на неравенството в отделните държави, но не решават проблема с бедността в развиващите се страни. Едва ли е възможно преимуществата, на които се наслаждават родените на Запад, да бъдат оправдани с аргумента за моралното превъзходство на западната цивилизация.

Да, устойчивите политически и социални институции са основа и неизменно условие за стабилен икономически растеж, но историята на европейския грабителски колониализъм не дава възможност да се предположи как биха се развили съответните институции в Азия и Африка, ако там не бяха пристигнали европейските завоеватели. Ако се концентрираме само върху неравенството вътре в страните и пренебрегнем световното неравенство, се получава изкривена картина на света.

Марксисткото твърдение на (френския икономист – бел. прев.) Тома Пикети, че капитализмът търпи неуспех, тъй като вътрешното неравенство в развитите страни се увеличава, на практика означава точно обратното. Ако се гледа на света като цяло, то същите сили на глобализацията, които спряха растежа на заплатите на средната класа в богатите страни, измъкнаха от бедността стотици милиони хора в други части на света.

Според оценките на множество експерти световното неравенство силно е намаляло през последните три десетилетия, което сякаш показва успеха на капитализма. Може би доходите на работещите в развитите страни са се понижили, просто защото те са се родили там. Този процес обаче е помогнал на тези, които са заслужили – работниците със средни доходи в Азия и другите развиващи се пазари. Свободното движение на хора през границите би помогнало дори за още по-бързо намаляване на неравенството от международната търговия, но тази идея среща яростна съпротива.

Политическите партии, заставащи срещу имиграцията, играят все по-голяма роля във Франция, Великобритания и други страни. Междувременно милиони отчаяни хора, които живеят в страни, обхванати от войни, почти нямат друг избор, освен да търсят политическо убежище. Войните в Сирия, Еритрея, Либия, Мали бяха сериозен фактор за увеличаване на бежанските вълни към Европа.

Друг могъщ фактор бе икономиката. Работниците от бедните страни се радват на възможностите да работят в развити държави, дори при крайно ниска заплата. Миграционните потоци ще се засилят още повече, ако се изпълни базовият сценарий за световното затопляне. Екваториалните области ще станат твърде горещи и сухи за селско стопанство, а заради повишаването на температурите в северните райони ще се случи точно обратното – селскостопанското производство ще се увеличи. Тези процеси ще предизвикат такова преселение от бедните към богатите страни, че сегашната имиграционна криза ще изглежда дребна работа.

Трудно е да си представим, че новото равновесие в разпределението на световното население ще се установи по мирен път предвид факта, че възможностите на богатите страни все пак са ограничени. Недоволството на бедните държави може да избие на повърхността. Освен това, докато светът става все по-богат, проблемът с неравенството неизбежно ще излезе на преден план спрямо проблема с бедността – това е тема, която повдигнах преди десетина години.

Сегашните дебати обаче са съсредоточени върху вътрешното неравенство и изместват глобално неравенство на втори план. Много е жалко, защото богатите икономики имат много начини да помогнат за решаването на този проблем. Те биха могли, например, да осигурят безплатни медицински и образователни услуги онлайн, да увеличат финансовата помощ за развитие, да отпишат дългове, да разширят достъпа до пазара и да осигурят приноса за глобалната сигурност.

Лодките, препълнени с отчаяни бежанци, край бреговете на Европа са резултат от неспособността на развитите страни да водят правилната политика.

БТА

*Кенет Рогоф е професор по икономика и политически науки в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.