Как изтичат парите за здраве 5. – И с рецептата на д-р Москов купонът не свършва

Петър Москов. Снимка: от тв екрана

Поредица разследване за здравеопазването от Крум Благов. Виж предишната част „Частен бизнес в държавни болници – 4. Моделът „Кадурина” е навсякъде

Бел. ред. – По ирония на съдбата, това е последното разследване на журналиста Крум Благов, починал неотдавна след неуспешно лечение при счупване на крак (виж тук). Той си плащаше от най-високите осигуровки, но това не му помогна да оцелее след намесата на няколко болници.
Разследването е извършено с подкрепата на Програма Достъп до информация и Фондация „Америка за България” и беше публикувано на части във в. „Уикенд“ след нелепата смърт на автора.

Откак е министър, д-р Петър Москов обещава реформа, но засега се ограничава главно с вербална агресия: „Купонът свърши”, „Ще уволнявам директори”, „Закриваме болници”. Думите му обаче се разминават с делата.

Тримата нарочени за отстраняване шефове на най-големите болници („Св. Георги” в Пловдив”, „Св. Марина” във Варна и столичната „Св. Анна”, откъдето дойде самият министър) оцеляха. Било защото се оказа, че са държали пари в КТБ със знанието на министерството, било защото намериха други покровители. Промени в Закона за лечебните заведения не са внесени в парламента и не се знае кои са 50-те нарочени за затваряне болници, на които се закани министърът.

Достъпен е само законопроектът за изменение и допълнение на ЗЗО. В него има неща, които отдавна трябваше да се направят, но много трудно ще се преглътнат от финансистите на държавата: да се увеличават всяка година здравните вноски за деца, студенти и пенсионери. Сега за тях хазната внася нищожни суми.
За хората с най-слабо здраве – пенсионерите, държавата внася в НЗОК средно по 22,80 лв. месечно. За децата сумата е още по-малка – 16,80 лв. Затова педиатричните клинични пътеки са слабо платени и детските болници са на загуба. Справката, която получих от Министерството на финансите, показва, че за общо 4 153 107 души от тези групи държавата е внесла през 2014 г. 975,3 млн. лв. здравни вноски – средно по 19,57 лв. месечно.

Работещите, които се осигуряват, са 2,6 млн. души. От тях 237 800 са държавни служители. За тях са внесени 300,6 млн. лв. или по 105,34 лв. месечно, а частният бизнес и самоосигуряващите, където са около 2 350 000 души, са внесли общо 1,6 млрд. лв. или средно 57 лв. на човек. Всичко от здравни вноски през 2014 г. са събрани 1,928 млрд. лв.

Предложението на министъра (ако се приеме) би увеличило средствата в здравеопазването, но не по-малко важно е как те се харчат. Рецептата на Москов е: лимити, по-малко болници, сканиране на личните карти на постъпващите в стационари, разделяне на пакетите здравни услуги на основен и допълнителен, листи на чакащите.

Лимитите вече бяха отменени от Административния съд. Гласувани бяха промените в ЗЗО за разделяне на пакетите. Това, което отначало не е ясно, е дали става дума за два вида заболявания или за два вида дейности. „Ако е за дейности, ние сме „за” – казва Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация.
Министърът обаче говори за два пакета заболявания: основните, от които българинът най-често страда, и останалите.

„Идеята е глупава – смята бившият здравен министър д-р Стефан Константинов – Листите на чакащите ще доведат до невероятна корупция. Има много начини случаите да се опишат като спешни, ограниченията ще се заобиколят и касата ще бъде излъгана.”
На същото мнение е и д-р Дечо Дечев, бивш управител на столичната болница „Св. Иван Рилски”: „Високо кръвно – винаги можеш да заявиш, че е във фаза, изискваща хоспитализация. Затова смятам, че ефектът, който гонят – да се редуцират постъпванията в болница, няма да се състои.”

Най-съществената пречка е, че здравната статистика отдавна е изкривена от фалшивите отчети на болниците, така че министерството прави точни сметки по неверни числа.

„В повечето смъртните актове пише, че причина е сърдечно-съдова недостатъчност – казва д-р Константинов, – защото сърцето на пациента е спряло. Винаги, когато човек умре, му спира сърцето. Ама това не е причината. Може да е имал тумор, интоксикация… На базата на тая невярна статистика ще се прави основният пакет.”

Д-р Атанас Щерев казва: „Отдавна се говори за разделяне на пакети, но има огромни трудности. То е почти невъзможно… Законът за защита на пациентите, който аз внесох през 2005 г., се гласува на първо
четене, но оттогава минаха 10 години и, както виждате, няма такъв закон. Реформи в здравеопазването днес не могат да се направят.”
Според него държавата просто трябва да признае, че не може да посрещне нуждите. „От ЗЗО трябва да се махне текстът, че касата плаща всичко. Това е лъжа. НЗОК плаща най-много от 45 до 50 % от извършените медицински дейности. Така че касата лъже болниците, болниците лъжат нея, а накрая страдат пациентите.” Идеята му е да се определи какъв процент може да плаща НЗОК от цялата стойност на всяка клинична пътека и болните да си доплащат.

А неосигурените? Според различни източници между 500 000 (така твърди НАП) и 850 000 постоянно живеещи в страната българи нямат нито осигуровки, нито доходи, за да си плащат за медицински услуги. За тях държавата или трябва да прави здравни вноски, както предлагат от ДПС, или да определи болници за бедни.

Истината е, че нашите политици нямат стратегия. За 15 години Законът за здравното осигуряване е променян 90 пъти. „Идеята беше парите да следват пациента, т. е. да плащаме за дейности – казва д-р Илко Семерджиев. – С въвеждането на  делегираните бюджети и на лимитите касата започна да издържа структури. През 2003  г. информационната система на НЗОК, която беше 95 % готова, беше деинсталирана. Така се отвори вратата за злоупотреби.”

Д-р Щерев обаче твърди: „Договорите за софтуера на касата с „Аремис софт” бяха една афера. Трябваше да ги прекратим.” В интерес на истината делата срещу д-р Семерджиев, които започна прокуратурата, завършиха или с оправдателни присъди, или с прекратяване.

Всеки министър идва с нови идеи

По времето на Божидар Нанев (2009-2010 г.) се говореше за здравна карта, за да се прецени къде какви болници да останат и да се разкриват. Тя още не е готова. Междувременно се откриха болници главно в петте най-големи града (само в София са вече около 100), докато за жителите на малките градчета и селата достъпът до тях е много труден.

През 2011-2012 г., когато министър на здравеопазването стана Стефан Константинов, първият кабинет начело с Бойко Борисов взе решение заплащането на болниците постепенно да премине от клинични пътеки към диагностично-свързани групи (ДСГ). За тях се говори от 10 години. През 2005 г. беше решено да се въведат до края на 2006-а, обаче НДСВ загуби изборите и Тройната коалиция сне въпроса от дневния ред.
Според Атанас Щерев рано или късно това трябва да се направи: „Клиничната пътека иска да изпълниш определени изследвания или процедури. Какво е станало с  пациента и с неговата болест няма значение. Всички болници си получават парите, а болният страда. ДСГ се интересува какво е станало със здравето на пациента.”

Сега вече не се говори за въвеждане на ДСГ, въпреки че Борисов отново е премиер. Всички мерки, които предлага здравният министър, се отнасят за болниците. Там отиват най-много пари, но до тях би трябвало да се стига в краен случай. Затова в развитите страни средствата се насочват към профилактиката и амбулаторното лечение.

У нас е обратното: парите за извънболнична помощ, предвидени в бюджета на касата, растат много по-бавно, отколкото за болници.

За пет години – от 2009 до 2014 г., разходите на НЗОК за болнична помощ са се увеличили със 71,69 %, за джипита – с 44,45 %, а за специалисти – с 48,41 %.

В анализа на реформата на здравния сектор на Световната банка се казва: „Покритието с профилактични здравни услуги е ниско и българите са хоспитализирани много по-често от останалите страни в Европа – знак, че системата не предлага правилната комбинация от услуги.”

Нищо от рецептата на д-р Москов не показва, че е разбрал този знак. Затова и купонът няма свършване, а парите в касата все не стигат.

(край)

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.