Кризата в Гърция през погледа на психиатъра

Нарцистична невроза, събуждане на стари травми: кризата, която преживява Гърция, засяга по различен начин пациентите на психоаналитика Янис Гиастас, но според него същината на проблема е в неспособността на гърците да станат господари на съдбата си.

„Всеки противостои на кризата със своите собствени начини“, обяснява 51-годишният лекар на отличен френски. „Моят френски не е много актуален, това е френски отпреди еврото“, казва този скромен мъж, който е следвал психология в Париж в едно време, когато не е имало факултет по психология в Гърция. Първият е открит през 1989 г. в Ретимно, на остров Крит.

Невъзможно е да се каже колко психоаналитици работят в Гърция, но едно нещо е сигурно: науката, създадена от Фройд, добре се е приспособила в родината на Едип и Сократ.

През 1999 г. след като е работил като групов терапевт на преподаватели, Янис Гиастас е отворил кабинет в Панкрати, квартал в центъра на Атина, в който живее средната класа. Той приема там петнайсетина пациенти за един до два седмични сеанса от по 45 минути: „мъже, жени, хора от всички среди и всички възрасти“.

Най-видимият ефект от кризата е, че лекарят е бил принуден да приеме намаление на хонорарите си, докато пациентите в голямо отчаяние, сред които „хора, склонни към самоубийство“, само са се увеличили.

Но „дори някой да е безработен, аз трябва да му взема малко пари, най-малкото, за да придам стойност на неговия труд“, обяснява психоаналитикът.

Един от неговите пациенти, който бил по-скоро добре осигурен, но доходите му силно са намалели, се е почувствал по този начин по-високо оценен, виждайки, че му е поискана обичайната сума от 60 евро. Тъй като това, което кризата често пъти засяга на първо място, е представата за себе си. „Някои хора, когато вече нямат средствата да се покажат в най-добра светлина, се сриват“, казва Гиастас.

Това е особено вярно в Гърция, където до избухването на кризата през 2010 г.,“потреблението често беше сериозна нарцистична подкрепа“.

Към това засягане на нарцисизма се добавя фактът, че „гърците много слабо са преодолели бившите си травми, датиращи от гражданската война или последвалия период на масова емиграция“. Така кризата подейства като фактор, открояващ една патогенна семейна структура.

„Жената пренебрегва себе си, пренебрегва дъщерите си и полага големи усилия за синовете си, които на свой ред пренебрегват жена си, като отдават приоритет на майката. А бащата от неговото си място иска да контролира всичко“, обобщава този бивш преподавател по математика, проявяващ интерес към структуралистичния подход, развит от Лакан.

„Преди кризата младите можеха да отидат да потърсят своето място навън, но с безработицата, която засяга всеки втори младеж, те трябваше да се върнат в дома или да искат пари от родителите си“.

Една зависимост, която показва в друга светлина, „не“-то на гърците на референдума на 5 юли. „Това е „не“ на техните родители, на тази зависимост, която гърците не са преодолели, тъй като родителите в Гърция не преговарят със своите деца, не им оставят друга алтернатива освен сляпо подчинение на закона, с всички ефекти, които това включва, или бунт“.

И психоаналитикът си спомня за своите години на студентска мизерия в Париж от 80-те години, за слугинската стая без отопление. „Но бях щастлив, защото бях свободен: не дължах нищо материално на моя баща“.

Тази склонност към бунт, но „един бунт без стратегия“, пронизва цялата история на гръцкия народ, преминал от едно робство към друго и който и днес още не успява да постигне пълна независимост.

Откъдето идва тази „стара депресивна същност, залегнала в Гърция“ и срещу която потреблението и празникът играеха роля на антидепресант.

А той как е? „Времената са трудни и за психоаналитиците“, казва с въздишка Янис Гиастас, след което добавя: „но ние сме на своя пост“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.