„Ислямска държава“ – все по-сериозна заплаха в очите на Москва

Русия няма стратегия за борба с групировката „Ислямска държава“ (ИД) и за опазване на интересите си в Близкия изток. Но от участието й в решаването на конфликта може да зависи съдбата на Донбас.

***

Борбата срещу ИД се споменава като необходимост в Русия едва от няколко месеца, въпреки че Върховният съд призна групировката за терористична организация и забрани дейността й в страната още през 2014 г. До неотдавна обаче в руското ръководство преобладаваше официалната представа за ИД като единствено регионална заплаха в Близкия изток. Москва не желаеше да я признава за една от основните международни заплахи – поне защото самата Русия с действията си в Украйна в очите на Запада не струва повече от ИД. А според някои американски служители дори е далеч по-опасна.

И ето, в началото на юли руският външен министър Сергей Лавров призна на среща на БРИКС, че ИД заплашва и Русия, и Европа, и САЩ, което изисква съвместна борба с това зло. Преди това бе обсъдил проблема с шефа на Държавния департамент Джон Кери – после впрочем се смекчи и официалната американска риторика по адрес на Москва.

Русия бе принудена да преговаря от новината, че ИД е обявила севернокавказките й републики за свой „вилает“. Руските власти със сигурност се тревожат и заради мащабната вербовка, водена в страната от джихадистите. По данни на тайните служби, те са набрали в Русия вече над 2000 души, а най-скандален бе случаят с Варвара Караулова – студентка от Московския университет, избягала при ислямските радикали.

Според слухове, тъкмо степента на руското участие в решаването на конфликта с ИД ще определи готовността на САЩ да правят отстъпки във връзка с Украйна и по-специално с Донбас. За „глобална размяна“ наистина се говори – това личи от все по-видимите усилия на руски официални лица, а и на различни експерти, започнали през юли оживени дискусии как да се действа срещу ИД.

Нищо чудно обаче властите просто да се насочват към смяна на външнополитическия дневен ред, опитвайки се да превключат вниманието на хората в Русия от втръсналата вече „западна“ заплаха към „ислямската“.

Тази седмица проблемът с ИД бе обсъден на няколко официални равнища – в Държавната дума, Обществената палата и т. н. А депутатът от „Справедлива Русия“ Олег Нилов внесе при външния министър предложение Русия да поиска в Съвета за сигурност на ООН създаване на международен трибунал за „Ислямска държава“.

Дебатите в Обществената палата засягаха най-вече механизмите за контрапропаганда и методите, с които да се възпрепятства вербовката на руски граждани от ислямски радикали, замислящи да ги пратят в Близкия изток или да създават свои клетки в Русия.

Държавната дума организира във вторник експертно заседание на обществения съвет „Открита трибуна“; дискусията стигна до извода, че трябва да се разработи нова стратегия за борба с ИД.

Знаково бе изявлението на председателя на парламента Сергей Наришкин, нарекъл ИД „световната заплаха на 21-и век“. А водачът на либералдемократите Владимир Жириновски, който според мнозина често е неофициален рупор на Кремъл, заяви, че ИД е била създадена точно с цел нанасяне на удар срещу „Русия, Китай и Европа“.

„Ислямска държава“ застрашава Русия с възможността чрез нея страната ни да бъде въвлечена във война на два фронта, смята лидерът на Либерално-демократическата партия. Той цитира някакви данни, според които до две години Германия и „въоръжени бойци от Украйна“ щели да започнат „директна война“ срещу Русия, „за да се откъснат и да получат право на самостоятелност от САЩ“. „Планът „Барбароса“ е подписан, а после ние, вече отслабени, ще изгубим Средна Азия заради ИД“, каза Жириновски.

В прогнозата му впрочем се усъмниха други експерти, които за разлика от политиците смятат, че Русия безспорно не бива да се включва в „гореща война“ с ислямските радикали. Още повече че ядрото на ИД е „доста отслабнало“ и са й останали едва към 30 000 бойци, както увери президентът на Института за Близкия изток Евгений Сатановски. А и в Закавказието може да има проблеми с ислямистите, само ако ги финансира някой отвън, примерно Катар, допълни експертът.

Слабо място в защитата на Русия от ИД обаче бяха наречени зле укрепените граници в Средна Азия – афганистанско-туркменистанската и таджикистанската. Ситуацията може да се влоши и заради влизането на Киргизстан в Евроазиатската икономическа общност. „Проблем за нас са все пак севернокавказкото направление, ислямската организация в Узбекистан и постъпките на ислямистите пред властите с оглед бъдещо системно приятелство“, посочи Сатановски.

Други експерти са убедени, че Русия трябва да поднови връзките с иракските и сирийските кюрди, да продължи подкрепата за режима на Асад в Сирия или да заложи на умерените ислямистки организации от региона, както прави Израел.

Но ще цитираме и Елена Супонина, съветник на директора на близкия до президентската администрация Руски институт за стратегически изследвания – по думите й, Русия, а и никоя друга страна, нито цяла коалиция от държави, няма как да изгаси пожара в Близкия изток. Русия може най-многото „да се огради от процесите, за да не се прехвърлят на наша територия“. „Не бива да навлизаме дълбоко в проблеми и конфликти. Трябват ни ограничени контакти в рамките на дипломацията и социалното подпомагане“, смята Супонина.

Според експертите, именно действията на САЩ са били катализатор за негативните процеси в Близкия изток, които в близкото десетилетие ще доведат до прекрояване на границите в целия регион. Изглежда обаче руските власти нямат стратегия, с която да бранят интересите на Русия и да заздравят позициите си в Близкия изток – както нямат и ясен план за борба със самите радикални ислямисти. Неслучайно срещата в Думата мина без представители на външното министерство, длъжни по идея да дават отговор на подобни въпроси. Наришкин впрочем каза, че просто било решено да не се канят служители от тази структура.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.