След разпродаването на злато в Китай не разчитайте на Индия

Маноло Джуниър Серапио
Ройтерс

Златните накити са задължителни за младоженката в Индия. Снимка: от тв екрана

Можете да обвинявате слабите валежи или липсата на сватби, но индийците, за които златото е предпочитана инвестиция, не се стичат да купуват кюлчета след оживените разпродажби на скъпоценния метал тази седмица.

Индия и Китай са водещите в света купувачи на злато и след като мащабната продажба на Шанхайската златна борса в понеделник тласна цените на златото с 4 % надолу до 5-годишен минимум, търговците се надяваха, че търсенето ще се съживи в Индия или другаде в Азия.

Предишният голям спад на цените на златото – 13 % само за два поредни търговски дни през април 2013 година – накара индийците да се редят със седмици на дълги опашки пред магазините за злато.

Не и този път. Апетитът на Индия за злато – той покрива над една пета от световното търсене – остава вял, като се наблюдава само леко повишение на местни цени спрямо световния спотов пазар.

„Това действително е знак за (допълнителна – бел. прев.) низходяща тенденция при цените, щом основният регион потребител остава пасивен след такъв спад до неколкогодишен минимум“, коментира на Глобален форум за златото във вторник петролният анализатор Карстен Фрич. „Кой ще купува злато, ако не азиатците?“, пита той.

ИЗВЪН СЕЗОНА НА СВАТБИТЕ

След като в понеделник цената на златото спадна до 1088,05 долара за тройунция, най-ниска стойност от март 2010 година, индийските бижутери изпратиха текстови съобщения на клиентите, насърчавайки ги да купуват злато и предлагайки да намалят наполовина цената на изработката на бижута от него.

Макар поевтиняването да предизвика известен интерес, нямаше повторение на трескавото изкупуване от 2013 година. „Сега не е празник или сватбен сезон, така че интересът остава нисък“, отбелязва Кумар Джаин, заместник-председател на Мумбайската бижутерска асоциация.

Тази година в хиндуисткия календар има много малко благоприятни дати за сватби – традиционно време за купуване и подаряване на злато.

Усилията на индийската централна банка, насочени към забавяне на темпа на инфлацията, спомогнаха за овладяване на ценовите покачвания, премахвайки една основа причина за индийците да държат злато като средства за съхранение парите си.

Темпът на инфлация отслабна наполовина до 5,4 % спрямо двуцифрени равнища в края на 2013 година.

През април-май Индия похарчи рекордните 15,2 милиарда долара за внос на злато, като на местния пазар кюлчетата се продаваха с цена с над 20 долара за тройунция по-висока от спотовата в световен мащаб. Тази разлика в цената (т. нар. premium) сега е едва около 1 долар на тройунция.

„Много индийски потребители не купуват, мислейки си, че все още има накъде да спадат цените“, коментира Даман Пракаш Ратход, директор на компанията за търговия на едро MNC Bullion с централа в град Ченай.

А и слабите мусонни дъждове означават, че много фермери от селските райони в Индия, на които се падат близо две трети от вътрешното търсене на злато, нямат в момента готови пари в брой, за да си купят злато, допълва Ратхолд.

Оценка на Morgan Stanley сочи, че индийските домакинства притежават, пряко или косвено, злато за около 1 трилион долара, горе-долу колкото имат в банкови депозити и в сравнение със само 400-те милиарда долара в акции. Това е така въпреки че нискотарифните борсови агенти се стремят да се възползват от поевтиняването на златото с цели 42 % през последните четири години, за да примамят инвеститорите да си купуват повече акции.

ДА НАБЛЮДАВАШ КАК ЦЕНИТЕ СПАДАТ

Вялото физическо търсене на злато дава отражение и на други места из Азия, като надценката (premium) е едва с 10 цента по-висока спрямо миналата седмица, достигайки 90 цента-1,10 долара на тройунция, а в Сингапур се движи около 1 долар от месеци, посочват търговци.

„Купуваше се малко и след това нямаше повече търсене. Цените на златото спадат ли спадат – така че за момента хората не искат да купуват“, отбеляза във вторник Роналд Леунг, главен дилър в Lee Cheong Gold Dealers в Хонконг.

Борсовите цени на златото като цяло са под натиск от очакванията за вдигане на лихвените проценти в САЩ, което пък дава тласък на долара и прави безлихвените активи като златото по-малко привлекателни.

Апетитът на Китай към златото също намаля, след като и тази страна внесе рекордни обеми през 2013 година. Бързо покачващите се цени на акциите, забавянето на икономиката и антикорупционната инициатива на Пекин, която възпря някои да правят подозрителни „луксозни“ покупки – всичко това отклони пари от инвестициите в злато.

В петък (миналата седмица) Китай съобщи, че златните му резерви са се увеличили с 57 % от 2009 година, доста под очакванията на пазара.

И дори благородният метал да поевтинее още – във вторник спотовите цени се повишиха с около 1 % до 1109 долара за тройунция – няма гаранция, че това ще поощри купувачите.

„Ами ако (цената на) златото спадне под 1000 долара, ще имали все още интерес към него?“, пита в заключение търговец в Сингапур.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.