Обама в Хавана?

Историческа визита може да издигне на най-високо ниво отношенията между САЩ и Куба

Рестартирането на отношенията между САЩ и Куба може да стигне през 2016 г. до логичен завършек – в Белия дом казват, че президентът Барак Обама вероятно ще направи посещение в Хавана. Решение ще бъде взето според напредъка в по-нататъшните преговори.

Експерти твърдят, че след откриването на посолства – до голяма степен символичен жест, идва време и за практически насрещни стъпки. Начало бе споразумението, сключено между американската банка „Стоунгейт“ и кубинската Международна търговска банка. А вчера комисия на Сената на САЩ отвори път към премахване на ограниченията за пътуване на американски граждани до Куба. Жителите на острова пък чакат с особено нетърпение да бъде закрита американската база Гуантанамо. САЩ внушават, че въпросът засега не е на дневен ред, но не изключват категорично нито един вариант.

***

Новината за евентуално посещение на президента Обама в Куба бе съобщена от американския испаноезичен в. „Нуево ералд“ – изданието цитира неназовани участници в среща в Белия дом, посветена на отношенията между Вашингтон и Хавана. Присъствали 75 души, включително Валъри Джарет – старши съветник на държавния глава, високопоставени служители от Държавния департамент – Робърта Джейкъбсън и Марк Фейърстийн, представители на кубинската диаспора.

Според „Нуево ералд“, съветникът на Обама по националната сигурност Бенджамин Роудс разказал, че въпросът за президентска визита в Куба ще се решава през януари – „според това как ще се държат кубинците“ и ще има ли напредък в преговорите с тях.

Пробивът в отношенията между САЩ и Куба датира от началото на юли, когато двамата държавни лидери заявиха, че възстановяват дипломатическите връзки, прекъснати преди 54 години.

Последвалото откриване на посолства, както забелязва латиноамериканистът Михаил Белят от Руския държавен хуманитарен университет, бе „удивителен знак, с който Обама цели да убеди американците, че външната му политика все пак е успешна“.

„Всъщност обаче жестът бе символичен. Представителства действаха и по-рано, имаше дипломатически контакти, а и консулски отношения“, напомни експертът пред „Комерсант“ и загатна, че е дошло време и за „първите реални (насрещни) стъпки“ между Вашингтон и Хавана.

Такава е примерно скорошното споразумение между банката „Стоунгейт“ със седалище в щата Флорида и кубинската Международна търговска банка, чрез която се извършват там външнотърговските операции. До момента всички транзакции минаваха през трети страни – това оскъпяваше обработката им.

„Възможността за движение на пари между двете държави ще повиши търговските обеми и ще се отрази добре на американските компании, желаещи да развиват бизнес с Куба“, заяви в тази връзка ръководителят на „Стоунгейт“ Дейвид Селески.

Икономическото ембарго срещу Хавана остава в сила, но през последните месеци бяха вдигнати ред ограничения – по-специално, щом американците изключиха Куба от списъка на страните, подкрепящи тероризма. Финансовото министерство на САЩ вече разработи наредби, които дават възможност американски банки да откриват сметки в кубински банкови учреждения, а гражданите на Щатите да плащат в Куба с кредитни и дебитни карти.

Според Михаил Белят, преговарящите трябва да уредят с приоритет именно вдигане на бариерите във финансово-икономическата сфера. „Американците имат нужда поне да започне отмяната на множество законодателни актове (ограничаващи икономическите отношения, бел. на „Комерсант“), приемани от 54 години насам. Процесът ще е тежък и продължителен – далеч не всички в Конгреса подкрепят курса, избран от администрацията на Обама“, заяви експертът.

Освен това, Вашингтон и Хавана трябва да възстановяват хуманитарните контакти – по-специално да отслабят миграционните ограничения, продължи той. Вчера комисията по бюджета в американския Сенат одобри законова поправка, която вдига забраната американски граждани да пътуват до Куба. Във връзка с това гласуване сенаторът Патрик Лийхи напомни, че Куба остава единствената държава, за която гражданите на САЩ не могат да пътуват свободно – ограничения няма дори за Сирия, Иран и Северна Корея.

И двете страни демонстрират готовност за диалог по хуманитарните въпроси; в ред други области обаче все още не се очертава компромис. Освен продължаващото ембарго, ключов проблем остава съдбата на базата Гуантанамо, чиято територия САЩ държат под аренда от 1903 година. Прессекретарят на Белия дом Джош Ърнест съобщи в сряда, че правителството на САЩ приключва разработката на план за закриване на разположения там затвор, където държат заподозрени в тероризъм.

Ден след като пое президентския пост – на 21 януари 2009 г., Барак Обама подписа заповед затворът да бъде разформиран до една година. Това обаче не стана поради съпротива от страна на републиканците, доминиращи в Конгреса.

Закриването на затвора обаче няма да е достатъчно за кубинците – те настояват да им се върне контролът върху терена, на който е изградена базата, смятайки това за необходимо условие с оглед развитие на нормални отношения. Вашингтон обаче все още не е готов на подобна стъпка.

Тази седмица държавният секретар на САЩ Джон Кери заяви: „В момента няма никакви дискусии по този повод, а ние засега не предвиждаме промени в действащия договор за аренда“. Уговорките сочеха възможност за бъдещи корекции в позицията на Вашингтон; очакваше се да зарадват кубинската страна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.