С кризата в Испания зеленчуковите градини процъфтяват

Франс прес

„За мен и за много други, това е терапия, която ни помага да забравим за безработицата“, казва Феликс Хумбо, докато работи в една от хилядите градски зеленчукови градини, появили се в Испания след началото на икономическата криза.

Градината, в която идва да работи 51-годишният еквадорец Феликс Хумбо, се намира в Аделфас, работнически квартал в Мадрид. Тя е разположена между блокове, построени по времето на големия бум в сектора на недвижимите имоти. През 2008 г. обаче балонът се спука и ускори краха на испанската икономика.

Преди 15 години Феликс пристигнал в една Испания, в която е имало работа в строителството. „Печелех много пари, до 3000 евро месечно“, спомня си той. Но през 2010 г. Феликс останал без работа и като хиляди други в Испания не успял да си намери нова.

Тогава група съкварталци решили да започнат да обработват една тясна ивица земя покрай близката железопътна линия. Десетки жители на квартала редовно поливали тази неплодородна почва и накрая колективният им труд дал резултат.

Подобно на Аделфас „в Испания много от градските зеленчукови градини са разположени близо до железопътните линии, там където собствеността не е много ясна“, разказва Грегорио Балестерос, социолог от Испанското дружество за екологично земеделие.

Появили се в САЩ и в Северна Испания в края на 19-и век по време на промишлената революция, „тези градски зелечукови градини по традиция са свързани с времената на кризи или войни“, обяснява Балестерос. В наши дни обаче те са по-скоро израз на стремежа на хората сами да отглеждат храната си и да живеят екологично, допълва социологът.

През 2006 г. в страната имаше около 2500 градски зеленчукови градини, заемащи най-малко 26 хектара в 14 града. Осем години и една криза по-късно „те впечатляващо се разраснаха“, казва Балестерос. Днес тези градини вече са 15 000 – в 200 града и на площ от 166 хектара.

В Андалусия, областта в Испания, в която процентът на безработните е най-висок (близо 30 на сто при 22,4 процента средно за страната), местното правителство насърчава създаването на „социални градини“ за семействата в затруднено положение.

Другаде те възникват по частна инициатива като тази на Хуан Томате и са предназначени за бездомниците. „Това е авариен изход към възраждането ни, защото бяхме мъртви, но сега се върнахме към живота“, заявява с треперещ глас 59-годишният Викториано Кастелянос, със сламена шапка на главата, заобиколен от домати, краставици, чушки и тиквички.

Той е един от петимата бездомници, които обработват тази биоградина, в която се отглеждат зеленчуци, цветя и билки. Създадена е от религиозния орден „Сан Хуан де Диос“ и се намира до един от приютите на ордена в Мадрид. Отгледаните зеленчуци се използват в кухнята на приюта.

„Тук има хора, дълго живели на улицата, но има и новодошли – бивши шефове на фирми или адвокати“, подчертава заместник-директорът на приюта Хуан Антонио Диего.

„Трудно е да преглътнеш, че си ненужен на трудовия пазар“, казва 62-годишният Виктор Ногера, завършил социология в парижки университет, живял в Израел, Буенос Айрес, Ню Йорк и Кембридж, преди да се върне в Мадрид, където изгубил работата си. Пристигнал е в приюта преди четири дни и веднага хванал мотиката. „В психологически план тази работа ми дава равновесие“, уверява ни той.

Градски зеленчукови градини изникнаха и на изоставени след 2008 г. строителни терени. „Преди хората от квартала да си направят тук градина, това беше пустеещ парцел с купища боклуци и спринцовки на наркоманите“, казва Кандела Мартинес, 34-годишна координаторка на проекта за градината, наречен „Това е нашият площад“, оазиз в сърцето на Лавапиес, управляван от група хора, произхождащи от движението на „Възмутените“.

В този мадридски квартал, където заедно живеят африкански имигранти и инициативни младежи, проектът за градината има за цел да я превърне и в място за социални контакти. „Тук отглеждаме връзки и чувства“, казва Кандела Мартинес, докато около нея тичат деца.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.