В борбата срещу „Ислямска държава“ Ердоган иска да се справи и с кюрдите

Ник Татерсал
Ройтерс

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Въвлечен в борба с „Ислямска държава“, която притиска границите на Турция, президентът Тайип Ердоган използва възможността да постави под контрол друг неприятел, бомбардирайки кюрдските бойци, които смята за заплаха за целостта на турската държава.

Представяйки операциите като война срещу терористични групи „без изключение“, Турция предприе за първи път миналата седмица въздушни удари срещу „Ислямска държава“ (ИД) в Сирия и предостави на ръководената от САЩ коалиция достъп до своите въздушни бази, след като години наред отказваше. Турция също бомбардира лагери в северен Ирак, които принадлежат на бойците от Кюрдската работническа партия (ПКК) за първи път от повече от три години. Стотици предполагаеми членове на ИД и ПКК бяха задържани при акции на различни места в Турция.

Започването на война на два фронта е високорискова стратегия за членката на НАТО, тъй като я оставя опасно изложена на заплахата от ответни действия от страна на джихадистите и на риск от възпламеняване на кюрдския бунт, който отне 40 000 човешки живота в течение на три десетилетия.

Турция е канал за чуждестранни джихадисти, като се предполага, че хиляди са преминали нейните граници, за да се присъединят към ИД в Сирия и Ирак, много от които под прикритието на милионите туристи, заливащи турското крайбрежие всяка година. Те често са подпомагани от турски каналджии, свързани с ислямистките бунтовници – мрежа, която Турция се опитва да разбие, но която вероятно има капацитет да организира нападения на турска земя по подобие на самоубийственото нападение от миналата седмица, което отне живота на 32 души и за което Анкара обвини ислямистите.

Западни дипломати отдавна се опасяват, че Истанбул, който е един от най-посещаваните градове в света, или егейските и средиземноморските турски курорти могат да бъдат лесни цели.

Нападенията, при които загинаха десетки чуждестранни туристи в Тунис по-рано тази година, само напомнят за рисковете.

„Възприемането на агресивна политика към ПКК и към ИД значително увеличи риска от терористични атаки и продължителни социални вълнения в страната“, отбеляза Волфанго Пиколи от фирмата за оценка на политическия риск „Тенео интелиджънс“.

Но и на двата фронта, изглежда, че Ердоган се надява да извлече полза от кризата. Той съживява международната репутация на Турция с по-здрава позиция срещу „Ислямска държава“, но също така разклаща прокюрдската опозиция и подсилва националистическата подкрепа у дома с атаките срещу ПКК.

Огорчен от изборното поражение през юни, когато основаната от него Партия на справедливостта и развитието (ПСР) изгуби своето мнозинство, а прокюрдската опозиционна Демократична партия на народите (ДПН) си осигури достатъчно гласове, за да влезе в парламента за първи път, Ердоган силно желае да си върне подкрепата на националистическия електорат.

„Вероятната цел тук е ДПН. Като нанесе силен удар на ПКК, турското правителство оказва натиск върху ДПН да вземе страна“, посочва Ерик Мейерсон, асистент в Стокхолмското училище по икономика в статия на неговия уебсайт. „Или да предаде ПКК, за да сложи край на насилието, рискувайки да предизвика политическия гняв на кюрдите, или да използва прокюрдска реторика, рискувайки да разгневи турската общественост, както и съдебната система, която има опит със забраната на кюрдски партии и политици“.

Един провал при кюрдския вот и опасения за сигурността могат, в случай на предсрочни избори, да възстановят подкрепата за ПСР, с което и амбицията на Ердоган да промени конституцията и да облече президентската институция с нови по-широки пълномощия.

Решението активно да се включи в кампанията срещу ислямистите произтече пряко от самоубийственото нападение в югоизточния град Суруч, при което загинаха 32 души и зад което се подозира, че стои „Ислямска държава“. Атаката доведе до дни на бурни насилствени реакции от страна на кюрдите, които обвиняват Ердоган и ПСР, която е с ислямистки корени, в прикрита подкрепа за ИД срещу сирийските кюрди.

Анкара отрича това. Но тя се чувства неудобно от постоянното настъпление срещу ИД на силите на сирийската кюрдска партия „Демократически съюз“, подпомагани от американските въздушни удари. Около половината от 900-километровата граница на Турция със Сирия се контролира сега от кюрдите. Ердоган и ПСР се притесняват, че това настъпление ще насърчи 14-те милиона кюрди в Турция и ще подпали отново 30-годишния бунт на ПКК, обявена за терористична организация от Турция, САЩ и Европа.

„Развоят на събитията в Сирия вървеше против турските интереси“, каза Синан Юлген, гост лектор в „Карнеги Юръп“ и председател на базирания в Истанбул аналитичен център ЕДАМ.

„Първо, „Ислямска държава“ настъпва на северозапад и продължава да превзема територии по границата. Второ, имаше опасения, че експанзията на партията на сирийските кюрди може в крайна сметка да доведе до създаване на кюрдска територия от Ирак до Средиземноморието. Тези две развития принудиха Турция да действа“, каза Юлген пред Ройтерс.

Анкара също така осъзна, че партията „Демократически съюз“, която се доказваше като надежден партньор на терен за ръководените от САЩ въздушни удари, „получава прекомерна степен на влияние във Вашингтон“, каза Юлген. По думите му това е накарало Турция да осъзнае, че трябва да се намеси и да действа срещу „Ислямска държава“, ако не иска да остане изолирана.

„Отлагането на цялостно участие на Турция в коалицията срещу ИД й струваше много скъпо, както от гледна точка на сигурността, така и в сферата на националните интереси. Ако беше действала преди една година, нещата щяха да са много различни“, каза той.

Решението на Анкара да предприеме действия се дължи отчасти и на осъзнаването на факта, че нейните усилия да получи американска подкрепа за „буферна зона“ в Сирия не постигат резултат, каза Юсуф Мюфтюоглу от базирания в Лондон център за анализ на политическите рискове Макро Ъдвайзъри Партнърс (Macro Advisory Partners).

Турския иска зони за сигурност от сирийската страна на границата, за да държи ИД и кюрдските бойци далеч от своята територия и в помощ на предотвратяването на нови приливи на бежанци в допълнение към 1,8-те милиона, които вече е приела.

Скоро след като започнаха ударите, външният министър Мевлют Чавушоглу повдигна отново въпроса, като заяви на пресконференция в събота, че „естествено ще бъдат оформени зони за сигурност“ с прочистването на райони в северна Сирия от бойци на ИД.

Това, което изглежда е извоювала Турция от Вашингтон, е мълчалива подкрепа за своята кампания срещу ПКК, укриваща се в планините в северен Ирак, въпреки че ръководената от САЩ коалиция работи заедно с кюрдите в Сирия.

„Няма връзка между тези въздушни удари срещу ПКК и неотдавнашните договорености за засилване на сътрудничеството между САЩ и Турция срещу ИД“, заяви в Туитър Брет Макгърк, заместник-представител на президента Обама в международната коалиция за борба с джихадистите. „Ние напълно уважаваме правото на самоотбрана на нашия съюзник Турция“, написа той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.