Италианският трудов пазар е толкова зле, че хората масово губят надежда

На фона на излизането от рецесия създаването на заетост е водещ приоритет в Италия

Италианска пенсионерка в супермаркет. Снимка: диретанюз

Седем години икономически затруднения могат да съкрушат духа. Поне такъв изглежда случаят в Италия, където много от безработните губят надежда, че ще си намерят работа.

Международната организация по труда (МОТ) дава статут на безработен само на хората, които през последните 30 дни най-малко веднъж са положили усилие да си потърсят работа.

Според статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) близо 4,5 милиона италианци, които имат желание да работят, не са направили такъв опит през първото тримесечие. Това е най-високият брой, откакто през 1998 година започва да се води такава статистика.

Италианците, които искат да работят, но не си търсят активно работа, са трайно повече през периода 2004 до 2015 година от сънародниците си, които усилено си търсят работа.

На всеки 100 работещи италианци има 15 души, търсещи си работа, и 20 желаещи да работят, но нетърсещи активно. Това е най-високото равнище сред 28-те страни членки на ЕС, според данните на Евростат.

Движени от нуждата да оцеляват, гърците са много по-активни от италианците – тези, които искат да работят, но не си търсят работа, съвкупно са само 3,1 % от по-широката работна сила (включваща работещото население, регистрирани в бюрата по труда, искащи да работят, но нетърсещи работа, както и търсещите, които обаче не могат да започнат работа до две или повече седмици). При италианците делът е цели 15 %, като данните са за първите три месеца на 2015 година.

Основната причина, която тласка нагоре броя на тези хора в Италия, изглежда е обезкуражаването: след като търсят и не си намерят работа, много италианци губят надежда, че ще се сдобият с прилична професия и се оттеглят към семейни задачи или дейности в неофициалната икономика. В тази тенденция на обезсърчаване Италия изпреварва бивша комунистическа България (която е на второ място – бел. прев.), а датчаните са най-малко обезкуражени въз основа на данните за 2014 година, последните налични за тази категория.

„Уморих се да си търся работа и започнах да се ориентирам към доброволчески занимания и политика в движение „Пет звезди“ (партията на Бепе Грило – бел. прев.) в града, в който живея“, разказва Лавиниа Монтанини, опитала се напразно да си намери работа в сферата на опазване на изкуството. „Междувременно, тъй като не си намерих работа, реших отново да се запиша в университет за по-висока степен“, допълва тя. Дали пък някои потенциални работодатели не са я възприели като прекалено квалифицирана.

Монтанини, която е от градчето Сорано, регион Тоскана, в Централна Италия, твърди, че не вижда никакво подобрение от плановете на премиера Матео Ренци за реформи на трудовия пазар, макар да има съживяване на сезонната заетост в туризма и земеделието. „Проблемът е, че без работа спирате да живеете, не можете да създадете семейство, не можете да имате деца“, отбелязва 31-годишната висшистка.

В Италия над 60 % от желаещите да работят, но нетърсещи работа са жени, като в същото време страната има второто най-ниско равнище на женска заетост в ЕС за миналата година, след Гърция. През май безработицата в Италия бе 12,4 %, а през ноември достигна рекордния максимум от 13 %.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.