Турция и кюрдите – същият кошмар 20 години по-късно

Президентът Тайип Ердоган запали фитила на нова бомба, преди да отпътува за Китай вчера, и я остави насред политическата сцена. Ердоган призова да бъде отнет имунитетът на депутатите от (прокюрдската) Демократична партия на народите (ДПН). Така те „трябваше да бъдат накарани да платят цената, че са се забъркали с терористична организация“.

Това незабавно съживи срамни спомени за кошмара от 1994 г. Тогава под ръководството на г-жа Тансу Чиллер (министър-председател на Турция между 1993-1996 г., бел.ред.) беше отнет имунитетът на четирима депутати от (прокюрдската) Партия на демокрацията (ПД), те бяха хвърлени в затвора и това събитие бе сочено по-късно като една от основните причини за ескалация на насилието на ПКК.

Има смисъл от време на време да се връщаме назад. Във въоръжената кампания, която започна с убийствата в Ерух и Шемдинли през 1984 г., до диалога, започнат през 2012 г. от Ердоган (тогава премиер), загинаха 40 хиляди души.

Сега, след като оръжията бяха заглъхнали в продължение на три години, започнахме да говорим за нови политически престъпления и трансгранични операции. Това положение влияе колкото на вътрешното равновесие в Турция, толкова и на външната политика.

Лидерът на ПНД (Партията на националистическото действие) Девлет Бахчели сезира на 26 юли прокуратурата на Върховния съд да започне разследване във връзка с ДПН (което евентуално би могло да доведе до закриване на партията, бел.ред.). Вчера Ердоган започна с думите: „не намирам за правилно закриването на политически партии“, а в понеделник вечерта премиерът Ахмет Давутоглу също каза по телевизията подобни неща. Продължавайки обаче, Ердоган смени тона: „Но партийните лидери трябва да бъдат наказани с отнемането на депутатски имунитет“.

Още преди да са минали и няколко часа, прокуратурата на Върховния съд обяви, че е взела решение да започне разследване спрямо ДПН. Но преди това изявление съпредседателят на ДПН Селяхаттин Демирташ заяви в обръщение към парламентарната група на партията: „Утре ще представим молба с искане за отнемане на депутатския имунитет на 80-те ни народни представители“. И произнесе една лекция към представителите на ПСР в стил: „Ако не се страхувате, и вие подайте, нека заедно премахнем имунитетите си“.

Закриването на партии обаче се усложни значително с конституционните промени от 2010 г. Само че това не важи и за отнемането на имунитет; достатъчно е гласуване в Меджлиса. И както също се знае, стигне ли работата дотам, няма да е изненада за никого, ако (националистическата) ПНД ще застане на страната на ПСР при едно такова гласуване.

През последните седмици стават интересни неща. Да, от една страна продължават „приоритетните преговори“ за коалиция на ПСР с Народнорепубликанската партия (НРП). От друга обаче, изглежда сякаш партньорството между ПСР и ПНД, на което не е дадено име, напредва. Винаги когато ПНД заеме позиция по въпроси като борбата с ПКК и оказването на натиск върху ДПН, ще видите, че и от страна на ПСР (може би по-правилно би било да се каже „от страна на Ердоган“) се прави сходна стъпка в същата посока, дори и да не е съвсем същата като желанието на ПНД. Пример за това е искането на ПНД за закриване, на което Ердоган отговори с изказването за имунитета.

Чувствата, разбира се, изглежда, че са взаимни. Бахчели, например, преди искаше никой депутат на ПНД да да не стъпва в президентския дворец, а като условие за преговори за коалиция с ПСР постави преместването на Ердоган от Бештепе (адреса на противоречивия новопостроен дворец на турския президент, бел.ред.) в Чанкая (старата резиденция, бел.ред.).

В същия ден, когато Бахчели се обърна към прокуратурата на Върховния съд обаче, той изпрати при Ердоган делегация от ПНД заедно с представители на ПСР. От НРП и от ДПН отказаха да отидат.

Ердоган обаче не остави без отговор този жест. Ден след като член на ПНД критикува на тази среща диалога с ПКК, наречен от Ердоган „някогашния мирен процес“, ето че заминавайки за Китай, президентът призова за отнемане на имунитета на депутатите от ДПН.

Не е тайна, че електоратът на ПСР не иска коалиция с НРП, а с ПНД, а най-много за това говорят представителите на ПСР.

От друга страна е известно също че, ако преговорите за коалиция с НРП не дадат резултат, желанието на Ердоган не е за съставяне на правителство, защото според конституцията той ще бъде принуден да вземе в него и министър от ДПН.

Давутоглу от известно време е под косвен натиск в посока осигуряване на решение от парламента за избори и съставяне на преходно правителство. От тук и приказките за избори в края на април.

Да, ПНД не иска да се коалира. Но притискайки ДПН с „въображаемото си присъствие във властта“ в едно преходно правителство, дали Бахчели ще отхвърли обсъждането на сценарий за отиване на избори в партньорство ПСР-ПНД? Колкото и да възразява Бахчели, мислите ли, че премиерът Ахмет Давутоглу напразно винаги е внимавал да държи отворена тази врата? При този сценарий може да се стигне до провал на усилията за намиране на мирно решение на кюрдския проблем, който още преди шест месеца бе подкрепян от голямо мнозинство от народа, а грехът на ПКК за това би било голям.

Ако проработи планът ПСР и ПНД да притиснат ДПН, задържайки я под 10-процентния праг за влизане в парламента, е явно, че най-доволен от това ще бъде Ердоган, който ще има възможност, било то и само на практика, да прилага президентска система.

Още по темата: Позицията на Турция, че кюрдските сепаратисти са не по-малка заплаха от джихадистите, усложнява борбата срещу „Ислямска държава“

Турция поставя ударението върху смазването на кюрдските екстремисти, което усложнява борбата срещу „Ислямска държава“, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Само дни след като се споразумя със САЩ да се включи в борбата срещу екстремизма в Сирия и Ирак, Анкара даде да се разбере, че екстремистите, които тя има предвид, са не само джихадистите от „Ислямска държава“. Все по-ясно става, че също толоква важно за нея е да съкруши кюрдските екстремисти, срещу които тя се бори от години, отбелязва вестникът.

Същата позиция – че кюрдските сепаратисти са не по-малка заплаха за региона, от който Турция е част, отколкото бойците на ИД – Турция защити и пред съюзниците си от НАТО, които тя свика на спешна среща в Брюксел. И изтръгна от НАТО обещание да се бори и срещу двете групировки, пише авторът на авторитетното американско издание, като цитира и вчерашното изявление на президента Реджеп Ердоган в този смисъл.

Позицията на Ердоган усложнява задачата на САЩ и на останалите съюзници в алианса. Според неговия устав те са задължени да защитават Турция от заплахи и отдавна са включили екстремистката кюрдска организация ПКК, водеща от три десетилетия партизанска война в Турция, в списъка на терористичните организации. Те обаче не биха желали кюрдският въпрос да засенчи международната бора срещу екстремистите от ИД, завладели големи части от Сирия и Ирак и призоваващи към терористични нападения в цял свят, пише вестникът. Внезапно подновеният акцент на Турция върху кюрдския проблем предизвиква въпросителни относно истинските мотиви на Ердоган.

Някои от неговите критици в Европа се питат дали той не е по-заинтересуван да смаже кюрдите, отколкото да се бори срещу ИД, посочва „Ню Йорк таймс“. А противниците, които той има предвид, са не само въоръжените (кюрдски) групировки, но и членовете на прокюрдската политическа партия в Турция, които се представиха силно в неотдавнашните избори и лишиха президента от парламентарно мнозинство.

Ердоган изглежда взе на прицел точно тази политическа сила – Демократичната партия на народите (ДПН), в изказването си вчера, коментира вестникът. Той призова турският парламент да снеме имунитета на политици, имащи връзки с терористични организации, явно имайки предвид ДПН, която някои хора в правителството смятат за политическо крило на ПКК.

Ескалацията на напрежението между Турция и кюрдските групировки създава редица заплахи за усилията в борбата срещу ИД, посочва „Ню Йорк таймс“. Ако се стигне до широки сблъсъци между кюрдските екстремисти и силите за сигурност в Турция, правителството може да бъде отклонено от поетото пред САЩ задължение да се бори срещу ИД.

По-нататък вестникът посочва, че този подход на Анкара отново усложнява и отношенията й с Ирак, който вижда в ескалацията на турските действия срещу базите на ПКК на иракска територия „офанзива срещу иракския суверенитет“. А иракските кюрди са в авангарда на на битката срещу ИД. Засилва се и опасността от конфликт между Турция и сирийските кюрдски милиции, които също се бият срещу ИД. Под заплаха се оказва съюзът на САЩ с тези милиции, които през последните месеци се оказаха най-ефикасните партньори на терена в Сирия срещу ИД.

Вестникът цитира неназован американски служител, който казал, че САЩ вече оказват натиск върху Анкара да не атакува сирийските кюрди. В отговор Турция обещала да не напада обекти на кюрдските милиции в Сирия. Тези милиции, добавя авторът, са свързани с ПКК, но уверяват, че не разглеждат Турция като мишена и се стремят единствено към автономия в рамките на Сирия.

Въпреки това Турция гледа с подозрение на укрепващата (кюрдска) автономия край южната й граница и изпитва нарастваща ревност към ролята на сирийските кюрди в американската коалиция, която им позволи да разширят териториите си с помощта на американските въздушни удари.

Споразумението между Анкара и Вашингтон предполага страните да си сътрудничат така, че умерените арабски сирийски бунтовници да поемат контрола над сирийските територии покрай границата с Турция. Това означава прогонването на ИД оттам, но и да се гарантира, че сирийските кюрди няма да изпреварят силите на умерената сирийска опозиция, които следва да се настанят там първи.

Вестникът цитира висши служители от администрацията на САЩ, че предстои Анкара и Вашингтон да се разберат кои сирийски опозиционни сили да бъдат подкрепяни с въздушни удари, за да се изпълни това намерение. Цитиран е и бившият американски посланик в Турция Франсис Рикардоне, според когото Турция изглежда е възприела западната политика на разграничаване на ПКК от сирийските кюрди. Все пак, добавя той, „една турска коалиция със сирийските кюрди срещу ИД е идея, която предстои да бъде подложена на проверка“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.