Изповед на един покаял се джихадист

Бойци на Ислямска държава. Снимка: от видео

Това е историята на едно пътуване в ада на Ислямска държава. Един неподправен и необичайно подробен разказ на бивш джихадист, който се е покаял и се е прибрал във Франция от Сирия. В продължение на шест месеца Али – това не е неговото истинско име – е работил в Ракка, столицата на самозваната Ислямска държава, като полицай в ислямисткия полицейски корпус.

Както разказва на френските следователи, които го разпитват в ареста от март, той си е мислел, че в Ракка ще живее в хармония, с предписанията и правилата на исляма. А вместо това е открил само насилие и варварство.

„Това не са мюсюлмани. Един мюсюлманин не може да извърши подобни жестокости“, разказва Али, който доброволно се е предал при завръщането си във Франция.

Подобно на много млади французи в неговото положение, Али е привлечен от идеите на радикалния ислям, докато бил в затвора в парижкото предградие Фльори-Мерогис, където е излежавал присъда за дребни престъпления.

Приятелството му с група задържани, последователи на Мюсюлмански братя, има катастрофално влияние върху него. Щом излиза от затвора, Али отлита за Египет, а после за Тунис, където отново се озовава в затвора заради наркотици. Зад решетките той отново попада на лоши приятели. „По онова време дружах само със салафити“, спомня си той.

Когато се връща в Париж, се озовава в център за социална интеграция, но бързо се обезкуражава и у него се заражда усещането, че Франция вече не е подходящото място за него.

През септември 2014 г. Али заминава за Сирия. Първо взима полет до Истанбул. После се прекачва на полет до Газиантеп. Накрая с такси отива до границата на Турция със Сирия. „Нищо по-лесно от това. Там на място се свързах с брадатковците от ИД. Посрещнаха ме и ме откараха от другата страна на границата“, спомня си Али.

Когато стига най-накрая в Ракка, французинът, който по онова време бил на 30 години, е подложен на пълна процедура по приемане. „Взеха ми паспорта, после ме разпитваха два дни. Накрая заключиха, че съм чист“, разказва Али.

Следват дни на интензивно насаждане на доктрината на ИД. Това става на място, което Али описва като подобие на джихадистки скаутски лагер – колония с около 200 новобранци, дошли от целия свят, от Белгия до остров Мавриций, през Швейцария и Турция.

„Всеки ден се събуждахме под звуците на изстрели на автомати Калашников“, разказва Али. Първо за закуска получавали фурми, а после идвал ред на тренировките – футбол, стречинг, плуване във водите на река Ефрат. Следвало промиване на мозъци в курса за насаждане на политическата и религиозната доктрина на ИД. В десет часа вечерта след последната молитва всички новобранци си лягали в очакване на нов ден и ново събуждане с изстрели на Калашников. Това продължило девет дни до полагането на клетва за вярност.

„Висш емир от ИД дойде и ни каза, че трябва да положим клетва. Направихме го заедно. Трябваше да повтаряме с него ритуални думи, с които се задължавахме да бъдем верни на единствения истински халиф на мюсюлманите, на който трябваше да се подчиняваме и когото трябваше да слушаме“, спомня си Али.

След края на тази церемония в присъствието на този „свят човек“ от ИД, Али и неговите съратници са прехвърлени на десетия ден до близък лагер за военна подготовка. Там заедно с други кандидат джихадисти Али се научава да борави в Калашников, пистолети, гранатомети. Обикновените бойци са отделени от онези, за които се смята, че са готови за мъченичество.

„Онзи ден отделиха десетина готови за мъченичество“, казва Али, който не е бил сред тях. Той дори не е сред онези прости бойци, които отиват да се сражават. Поверен му е пост в ислямистката полиция – възможно най-спокойното място. Това е рутинна работа, състояща се в проверка на гражданите, съставяне на глоби, разтърваване на сбивания. Али описва положението си сякаш е живял в някоя социална държава.

„Лечението ни беше безплатно. Дадоха ми 300 долара, за да си купя кола и къща, освен месечната заплата от 90 долара“, разказва Али.

На френските следователи, които го питат сега дали не се опитва да ги заблуди, той отвръща, че всичко, което говори, е самата истина. В това число и покаянието и отвращението му към сцените, на които той твърди, че е бил свидетел. Като например сцената на четиринадесетгодишно момче, заклано, защото не завършило молитвата си.

Или многобройните екзекуции, на които е присъствал, в това число и на хомосексуалисти, хвърлени като чували от покрива на високи сгради. Или пък сцената с мъж, обвинен, че е магьосник и обезглавен пред очите му. Да не говорим за труповете, които Али е виждал. Всички онези тела оставени на улиците с етикет, прикрепен към тях, в който се обяснявало какви са мотивите за екзекуциите.

Али не издържал повече и поискал да се върне в Париж. Знаел, че ще е трудно, но все пак поискал разрешение да напусне Ракка. Това била рядка привилегия, но след дълги пазарлъци той я получил. Даже на границата с Турция, където му върнали паспорта, той бил убеден, че няма да премине от другата страна, че накрая ще го убият. За негова изненада всичко протекло добре.

В джоба си Али имал точно 500 долара, за да си купи билет за полет до Франция. Дали това е вярно? Али твърди, че е истина, че той не е терорист. „Онова, което видях в Сирия, не е религия, това е варварство. Аз не съм убивал никого, но сега искам само нормален живот, искам да забравя“, споделя Али.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.