Кюрдите в Диарбекир се опасяват от връщане към страшните години

Франс прес

Кюрдски войници арестуват терорист в Киркук. Снимка: ЕПА/БТА

„Пролятата кръв не е засъхнала“. Жителите на Диарбекир, големият град с преобладаващо кюрдско население в Югоизточна Турция, се опасяват от нова война между армията и кюрдските бунтовници, която ще ги потопи отново в един страшен период, от който те не са забравили нищо.“Хората в Диарбекир се страхуват, никой не излиза на улицата след 17 часа“, обяснява Хамдийе Булут, 49-годишна жена, в момент, когато примирието, прилагано от бунтовниците от Кюрдската работническа партия /ПКК/ от 2013 г. насам, се разби на парчета.

Когато танк на армията минава по улицата, като появил се от нищото, тази жена със забрадка на главата дава израз на гнева си: „защо хората от Диарбекир трябва да понасят всичко това?“.

ПКК на практика прекрати едностранното примирие след атентата, насочен срещу кюрдски младежи в Суруч /Южна Турция/ на 20 юли. Атентатът, за който е обвинявана групировката „Ислямска държава“, отприщи ответни наказателни мерки във всички посоки.

Пънар Демир, млада адвокатка, очаква особено мрачно бъдеще, „още по-лошо“, отколкото по време на „оловните години“, както тук наричат периода на открита война между ПКК и централната власт, когато бяха чести атентатите и наказателните въздушни удари на армията от 90-те годи на миналия век.

„Жителите на района не искат да преживеят нова война, нови убийства или незаконни арести“, казва младата жена, обезпокоена за свойте съграждани, които „биха могли да вземат оръжието и да загинат“.

В Диарбекир повечето от срещаните този ден жители сочат отговорността на президента Реджеп Тайип Ердоган и на неговата партия – Партията на справедливостта и развитието /ПСР, ислямо-консервативна/, обвинявани, че не са взели необходимите мерки, за да защитят кюрдите, взети на прицел от джихадистите в Суруч.

Младите хора, често пъти безработни,седнали на терасите на кафенетата и ресторантите, изразяват раздразнението си и не изключват вече никакъв вариант.

„ПКК направи всичко, за да избегне война“, казва убедено 22-годишният Агит Сезгин, според когото „по-скоро турците са тези, които искат война. Във всеки случай привържениците на Ердоган“.

Обезпокоен, Мурат Узун, кандидат на Нараднорепубликанската партия /НРП, социалдемократическа/ на парламентарните избори на 7 юни, смята, че „трябва да бъдат успокоени младите и отново да им се покаже пътят на мира“. „Ние живеем всички заедно от години, турци и кюрди“, припомня този 55-годишен турчин.

Той признава, че „периодът е неспокоен“, но остава убеден, че „връщане към 90-те години е невъзможно, защото от севера до юга, от изтока до запада, вече никой не иска тази война“ в Турция.

„Ако ПКК наистина го иска, тя би могла да успокои младите, които са много ядосани“, отбелязва Вахап Джошкун, преподавател по право в университета в Диарбекир, който е от кюрдски произход.

„Добре известно е, че десетките хиляди загинали в Турция през 30-те години на конфликт няма да бъдат забравени така бързо. Кръвта още не е засъхнала“, обяснява преподавателят. „Но всички ние видяхме през последните години чрез преговорите между ПКК и Анкара, че мирно решение е възможно“. Според Вахап Джошкун „хората искат днес мирен процес, истински, а не хиляди загинали“.

Още по темата: Без кюрдски гласове за ПСР няма мирен процес за вас!

Йозгюр Коркмаз, в. Хюриет дейли нюз

Един от най-известните и най-забавните епизоди на култовия американски ситком „Зайнфелд“ е „Супеният нацист“, излъчен за първи път през 1995 г. в Съединените щати.

В този епизод собственик на супатерия непрекъснато изисква изключително строга дисциплина от клиентите си и ги изхвърля от заведението с прочутата реплика: „Няма супа за теб!“, ако види някакво действие, възприемано като предизвикателство към авторитета му, с което си спечелва прякора „Супеният нацист“.

Колкото е забавно да гледаш това в ситком, толкова е обезпокоително да видиш подобни неща в реалния живот, особено в политиката. За съжаление, последните забележки на президента Реджеп Тайип Ердоган и на официални представители на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ и на правителството относно мирния процес с кюрдите в Турция не са много по-различни.

„Не ни е възможно да продължим мирния процес с тези, които заплашват нашето национално единство и братство“, заяви Ердоган на пресконференция в Анкара на 29 юли, добавяйки, че процесът е бил „експлоатиран“.

„Мирният процес, когато аз бях лидер на моята партия като премиер през март (2014 г., по време на местните избори), за съжаление не беше прегърнат. Когато дойдоха следващите парламентарни избори (на 7 юни), ние видяхме, че този процес сериозно е пострадал“, добави Ердоган.

Макар че не го каза открито, неуспехите на процеса, за които говори Ердоган, очевидно са спадът на гласовете на ПСР и успехът на прокюрдската Демократична партия на народите /ДПН/ на парламентарните избори. След като ДПН базира своята изборна стратегия на спирането на плановете на Ердоган за преминаване към президентска система, Ердоган и представители на ПСР превърнаха партията в своя мишена.

Те положиха големи усилия да представят ДПН като партия, която функционира съгласно заповеди, давани от лидерите на Кюрдската работническа партия /ПКК/, базирани в планината Кандил в Северен Ирак. Тези усилия бяха опит да се направи така, че прокюрдската партия да не премине 10-процентния избирателен праг, в който случай ПСР щеше да спечели всички места в парламента, запазени за депутати, кандидатирали се в югоизточната част на страната.

Но планът не успя да попречи на ДПН да получи 13 процента от гласовете, спечелвайки 80 парламентарни места, и ПСР не успя да получи достатъчно места, за да продължи еднопартийното си управление.

Неотдавнашната акция срещу предполагаеми членове на ПКК в Турция (над 800 души бяха задържани при полицейски рейдове от миналата седмица насам, както и около 100 предполагаеми членове на „Ислямска държава“) се възприема най-общо като опит за консолидация на националистическите гласове за ПСР преди евентуални предсрочни избори, в случай че усилията за съставяне на правителствена коалиция се провалят.

Насилието в страната ескалира след самоубийствено нападение, извършено от предполагаем боец на „Ислямска държава“ в Суруч на 20 юли, когато бяха убити 31 млади хора, членове на социалистическа асоциация. Предполагаеми членове на ПКК оттогава убиха около 10 войници и полицейски служители, обявявайки край на продължилото години примирие.

Ердоган всъщност сигнализира за това, което ще последва, в речите си преди изборите на 7 юни. „Готови ли сте да накарате Турция да приеме нова конституция, президентска система и по-активен процес (за решаване на кюрдския въпрос)?“, попита той своите поддръжници на митинг а Газиантеп на 7 март. „Тогава, братя, дайте ни 400 депутати и нека този въпрос се реши мирно“, добави той.

Вицпремиерът Ялчън Акдоган, който представляваше правителството при „Споразумението от Долмабахче“ на 28 февруари, когато ДПН обяви, че намиращият се в затвора лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан е поискал забранената от закона организация да проведе конгрес през пролетта, за да обсъди разоръжаване в Турция, заяви, че ако ДПН премине 10-процентния избирателен праг, това би създало „някои проблеми“.

Според съпредседателя на ДПН Селяхаттин Демирташ президентът Ердоган е видял, че проучванията показват спад на гласовете на ПСР след съобщението и е попитал приближения си кръг: „Защо правим това, ако не ни носи полза?“ Демирташ казал на Езги Башаран от в. „Радикал“, че след като видял проучванията, Ердоган втвърдил тона си срещу ДПН и се отдръпнал от мирния процес.

Акдоган продължи твърдата си реторика вчера (сряда- бел.ред.), като заяви, че „фронт за запазване на статуквото, който е взел на прицел ПРС и Ердоган, използва ДПН като подизпълнител“.

Очевидно е, че както Ердоган, така и официалните представители на ПСР не са доволни от факта, че милиони кюрдски граждани са гласували за ДПН вместо за ПСР на изборите на 7 юни, което доведе до голям удар за ПСР. Някои депутати от ПСР и проправителствени анализатори дори обвиниха кюрдите в „неблагодарност“, но не успяха да обяснят какво ДПН прави по различен начин от времето, когато двете страни преговаряха за слагане на край десетилетния кюрдски проблем.

В края на епизода от „Зайнфелд“ „Супеният нацист“ е принуден да затвори заведението си и да се премести в Аржентина, след като тайните му рецепти са разкрити.

Тъй като нямаме опцията да затворим Турция и да се преместим, тези, които наистина искат мир в Турция – а не само да спечелят гласове на изборите – трябва да изкрещят по-силно от всякога в лицето на тези, които казват: „Няма мир за вас!“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.