Как да пием без да се напиваме

Снимка: Фъни пикчърс ъф дрънк пийпъл

Пиенето е изкуство, а пиянството е чалга. Така накратко може да се опише ситуацията с пиенето.
Изкуството на пиенето изисква да не се напиваш до интоксикация, да лежиш с махмурлук на другия ден, да ти е лошо и да пъшкаш като болен.
Дори напиването може да бъде контролирано.

1. Първо правило е количеството

Много погрешно пиенето у нас го разбират като усвояването на по-голямо количество. И броят – изпихме 2 литра ракия, изпихме 5 литра вино, 20 бири и т.н. Не. Пиенето е да си доставиш удоволствие, по-продължително време, да няма последствия. А не да пресмяташ количествата.
Човек трябва да се научи да не се налива. Най-опасно е в компания, когато човек поглъща механично чаша след чаша, увлечен в разговор. Трябва да се пие, като се мисли върху глътката, да усетиш питието. А не да обръщаш набързо чашата и да преглъщаш, докато разговаряш. Пиенето е за удоволствие. Напиването до някаква степен е веселба, но неусетно може да премине в интоксикация. Затова човек трябва да се научи да се наслаждава, като пие постепенно, умерено.

2. Второ правило е подборът на алкохола
Мнозина хвалят водката като най-чисто питие, но всеки пияч се е убедил сам, че и от водка има махмурлук и цепи глава. И то страшно. Лъжливо е правилото, че водката е по-чисто питие, за разлика от уискито или ракията. Зависи от водката. Има скъпи пречистени многократно водки, направени от зърнен спирт, от които наистина няма последствия. Но има водки, включително известни масови водки, руски и др., от които може сериозно да те боли глава. Причината е в добавките и в произхода на спирта. Водките се правят от чист спирт, но остават десети и стотни от процента някакви съставки, свързани със суровината, които могат да се отразят на махмурлука. В много от масовите водки се слага захар, глицерин, омекотяващи добавки, които са фактор за махмурлук.
Опасното на водката е, че човек се напива много бързо. Тя е пивка и върви леко. Преценката се губи много бързо и докато се усетиш си пиян порядъчно. Особено жените трябва да внимават, защото те смесват водката с кола, натурални сокове и критично количество се поглъща неусетно. Смесването на водка с газирани напитки и води до много бързо напиване. Те ускоряват ефекта, помагат за по-бързо усвояване на алкохола.

Уискито се смята за чисто питие, но масовите марки блендед (blended) уиски се правят от 20-30% малцов дестилат, смесен със спирт, уж зърнен, но има и изключения. Дори от известни марки може да те боли глава. Всеки сам трябва да си установи от кой марка колко може да носи и дали има последствия на сутринта. Но правилото е, че при уиски от типа блендед в повечето случаи не може да се разчита на чисто питие, дори да е известна марка. В т. нар. „делукс бленд” уискита – разни черни и златни етикети, 12-годишни, 15-годишни, има по-голям процент малцов дестилат – 40-60%, също така зърнените дестилати, тоест спирта, с който са смесени, са подбрани, някои също са отлежали.
Истинското уиски е малцовото. От малцово уиски (Malt, Single malt) много рядко може да има махмурлук. Има тежки малцови уискита, много торфени, които не понасят на някои хора, особено на жените. От такива някой може да се оплаче от махмурлук. Но по правило малцовите уискита опиват, без да се напиваш, дори в големи количества.

Бърбънът е вид уиски, само че от преобладаващо царевична суровина, а не ечемичена. За предпочитани са отлежали бърбъни, на чийто етикет са изписани годините. Или от вида „Straight bourbon”, при които има изискване за задължително отлежаване от 2 години и единствено разреждане до 40% алкохол, без смесване със спирт и др. Скъпите марки с по-висок градус 45-55% алкохол, са по-чисти питиета.

Виното е много относително от гледна точка на напиването и махмурлука. Белите вина са по-опасни за напиване. Не могат да се пият в големи количества като червените, напиването е по-тежко, махмурлукът е мъчителен. Те са с по-висока киселинност, често и с повече остатъчна захар от червените. Но има друга особеност – поради това, че имат по-малко танини и естествени консервиращи вещества, в тях се съдържат повече сулфити, добавени при производството, за да предпазят виното от окисление. Сулфитите пряко се отразяват на напиването и махмурлука. При отлежаване сулфитите постепенно се неутрализират, но белите вина обикновено са последна и предпоследна реколта. При тях отлежаването е рядкост.

Снимка: Фъни пикчърс ъф дрънк пийпъл

Най-опасно е шампанското. То е газирано или естествено пенливо и алкохолът се усвоява по-бързо, освен това съдържанието на захар е по-голямо.

Червените вина имат по-малко сулфити и отлежават по-дълго, при което тези сулфити се неутрализират и нивото им пада значително при вина с реколта отпреди 3-5 години. Но има различни червени вина – с повече или по-малко танини. Някои са отлежавали в нови дъбови бъчви, откъдето са поели още танини (от дъб), някои са отлежавали в бъчви година или 3 месеца, други въобще не са отлежавали.
Танините по принцип са полезни вещества, но действат зле на някои хора, особено със стомашни проблеми. И това дава отражение при пиене на големи количества. Всеки сам може да установи от кои вина се напива, от кои му действа зле.

Домашните вина са без сулфити, но това още нищо не значи. Понеже тяхната ферментация е спонтанна и неуправляема, при нея са участвали и диви дрожди, които могат да отделят вредни вещества с различно действие. Затова домашните вина са най-различни – едно те кара да се зачервиш и разгорещиш, друго те удря в главата, трето те удря в краката и не можеш да станеш. Съвсем младо домашно вино може да ти докара убийствен махмурлук, да не можеш да станеш от леглото 1-2 дни. Именно поради диви дрожди, участвали във ферментацията. А пък домашно вино на няколко месеца започва да киселее, става резливо, в него продължават да протичат процеси. Трябва да се пие проверено, и с едно наум, че след месец-два виното може да не е същото.

Домашната ракия, въпреки всичките хвалби за нея, е опасна. В някои случаи може да има тежки последствия при напиване. Всеки се хвали, че е пил не знам си каква домашна ракия, от която „нищо му няма“. Да, но… Човек може да си позволи да пие по-голямо количество ракия, само ако е проверена лично преди това, тоест пил е от нея и преди. Това се отнася за домашните, защото тяхното съдържание по принцип е неустановено. И проблемът не е в метиловия алкохол, а в други фракции при дестилацията, които тровят, без пиячът да се усеща. Някои домашни ракии са пивки, но вредни, нанасят поражения на черния дроб, дори човек да не го боли глава на другия ден.

За купешките ракии трябва да се знае, че скъпите неотлежали са най-чисто питие. Правят се обикновено от бяло вино, произведено специално за ракия, а не от залежало и непродадено бяло вино, което съдържа и сулфити (или пък от дефектно и окислено).
Но отлежалите специални ракии, поради поемане на дъбови танини (зависи от бъчвите), може да дадат отражение при напиването.

Масовите ракии пък се правят от остатъци от виненото производство – джибри, утайки, винена кал. (Впрочем така се правят и повечето домашни ракии). От такива ракии големи количества не са за препоръчване. По правило евтина купешка ракия е по-безопасна от евтина домашна. Защото купешката е произведена под контрол на ферментация, дестилация и т.н. В най-лошия случай може да е разредена със спирт, а това не е лошо – по чисто от дестилат. Домашната е риск, не се знае.

Снимка: Фъни пикчърс ъф дрънк пийпъл

Плодовите ракии не са за предпочитане пред гроздовите. Защото съдържанието на плодовете и ферментацията им са такива, че при дестилацията излизат повече вредности, отколкото от грозде.

Бирата е от най-опасните за напиване. Защото напиване с бира държи дълго и е тежко. Най-безопасна е масовата наливна бира лятно време, т. нар. „светло пиво“. Тя е нискоалкохолна (3-4% алкохол), с ниска концентрация на екстракта (8-10%). Бутилираната бира от същия вид „светло пиво“ – „Lager“ (4,5-5,5% алкохол) съдържа и повече консерванти и стабилизатори и по-бързо те удря в главата.
Има бири и с по-висока концентрация на екстракта (11-15%) и по-висок алкохолен градус (6-9%). От тях човек може да се напие лошо, трябва да се ограничава количеството до 2 бутилки.

За ликьори, порт, коктейли и алкохолни питиета с много захар в тях – опасни са и човек трябва да се ограничава до 1-2 чаши. Дори и това за някои жени е достатъчно да ги тръшне пияни. Е, други се хвалят, че могат да носят по много, но по принцип с коктейли и ликьори напиването е лошо.

(следва – начини на пиене, за да се опазим от напиване)

ВинотоЗдраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.