Германците умуват за бъдещето на Европа, но все още вярват в него

Ройтерс

Битката за Европа ще бъде спечелена или изгубена в Германия

Напоследък имаше дни, в които изглеждаше, че тя май е изгубена. Но това би било подценяване на дълбокия ангажимент на Германия към успеха на европейската интеграция, основана на върховенството на закона.

Ако Европейският съюз се разпадне, това вероятно ще се дължи на завръщане на национализма и на отказ на Франция, Великобритания и Холандия да отстъпят повече суверенитет, отколкото на настояването на Германия за фискална дисциплина и спазване на правилата. „Ако еврото пропадне, пропада и Европа“, предупреди неведнъж в парламента канцлерът Ангела Меркел.

Последствията от грозните нощни пререкания на лидерската среща на еврозоната по гръцката дългова криза, приключила сутринта на 13 юли със споразумение за строги и натрапени условия за договаряне на трети спасителен пакет, предизвикаха болезнен отзвук в Европа, особено в Германия. Това бе вторият в рамките на няколко седмици сблъсък между лидерите на ЕС по фундаментални проблеми, които те изглеждат неспособни да решат, след острите им свади на юнския съмит, когато трябваше да решат как да се справят с вълната от мигранти – много от тях бежанци от конфликтни зони, отчаяно търсещи спасение в Европа.

Това стана причина в Берлин да започнат да си блъскат главите в търсене на пътища за укрепване на европейските институции и за по-трайна подкрепа на еврото – трескава мисловна дейност, каквато няма аналог в повечето останали столици от ЕС.

„Ако обиколиш европейските страни, няма да намериш много от тях, които да мислят толкова много като в Германия как да се направи така, че интегрирана Европа да функционира по-добре“, казва високопоставен германски служител. Вероятно заради историята си от Втората световна война Берлин е по-склонен от повечето страни в ЕС да приема пострадали от войни и предложи най-голямата квота за търсещи убежище.

Меркел не беше и толкова крайна, за разлика от кредитори като Финландия, Холандия, Латвия, Литва и Словакия, които настояваха за унизителни условия за каквато и да е нова помощ за Гърция. Но, както става с всички водачи, Германия обра повечето критики. Което се дължи и на миналото й – тя често е обект на намеци за нацистката тирания, които карат днешните германци боязливо да се оглеждат.

Тази негативна реакция се засили, след като германският финансов министър Волфганг Шойбле наруши неписано табу, като предложи Гърция да напусне еврозоната, макар и временно, ако не е в състояние да изпълни условията (които й се поставят).

След като десетилетия наред се опитваше да бъде ненатрапчив екипен играч в Европа или да направлява интеграцията чрез френско-германския тандем, Берлин беше катапултиран на нежелана солова лидерска роля от дълговата криза в еврозоната, избухнала през 2010 г.

Допълнителното бреме на отговорността, дължащо се повече на френската слабост и на британското безразличие, отколкото на тевтонска амбиция, се отрази тежко на германците, които се страхуват, че другите се опитват да бръкнат в джобовете им, без да поемат честно своя дял от отговорността.

Кейнсианските икономисти остро критикуват експортната агресивност на Германия и домашната й пестеливост.

Южноевропейците ненавиждат предписваните от нея рецепти за строги икономии. Американците, британците и французите осъждат отказа й да поеме по-голяма роля като военна сила. Французите се оплакват от нежеланието й да плаща за „повече Европа“.

Бурята от критики, която се изсипа върху Берлин след споразумението за гръцкия дълг, отприщи смесица от предизвикателна самоувереност, затваряне в себе си и търсене на нови решения сред германския политически елит.

Не е изненада, че дебатът се фокусира главно върху гаранциите за по-доброто спазване на договорените фискални правила и икономически политики, вместо върху това как да се ребалансират текущите сметки или да се поделят богатството и рисковете между по-богатите и по-бедните райони на еврозоната.

Германците може и да смятат ЕС, по думите на бившия канцлер Хелмут Кол, за „общност по съдба“, но повечето от тях не желаят той да се превърне в „общност на задължения“.

Правителственият екип от независими икономически съветници в обемист 58-страничен специален доклад миналата седмица предложи стегнат механизъм за несъстоятелност за страни от еврозоната, в който се предвижда излизане от единната валута „като последна мярка“.

Екипът призова също да се подсили допълнително клаузата „никакъв спасителен план“ в договора за ЕС, за да се предотврати каквото и да е прехвърляне на отговорност от една страна членка към друга и изключи въвеждането на общ бюджет в еврозоната или на общ осигурителен механизъм за безработица.

„В един валутен съюз основните правила трябва да се спазват и по тази причина излизането на една страна членка не трябва да бъде табу, защото в противен случай партньорите стават уязвими за изнудване“, каза членът на екипа Ларс Фелд пред журналисти.

Намира почва обаче и по-креативно мислене, дори в такива бастиони на твърдолинейността като германското финансово министерство. Шойбле, който цял живот е бил радетел за европейска интеграция, и явно притеснен да бъде сочен за човека, който се опита да изхвърли Гърция, даде да се разбере чрез сп. „Шпигел“, че може да си представи един финансов министър на еврозоната под надзора на Европейския парламент и със свой собствен бюджет.

Подобни идеи са „маслинена клонка“, подавана към Франция , която иска по-силно икономическо управление за 19-членната обща валутна зона, парламент на еврозоната и фискален „амортисьор“ в подкрепа на страни, изпаднали в затруднение.

Министерството на Шойбле отрече съобщение, появило се в консервативния вестник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, че бил предложил Еврокомисията да бъде лишена от ключови пълномощия да регулира конкуренцията на единния пазар на ЕС. Неговият замисъл е да бъде създаден орган, по-слабо податлив на политически влияния, отколкото Еврокомисията, който да отговаря за прилагането на бюджетните правила в блока – предизвикателство към председателя на комисията Жан-Клод Юнкер и към неговия комисар по икономиката Пиер Московиси, смятани за твърде меки спрямо Гърция и Франция.

Германските политици са открити към идеята за отделен парламент на еврозоната, който да направи решенията по-демократични – или подразделение на съществуващия Европейски парламент, или хибрид от евродепутати и членове на националните парламенти.

Типично за нейния предпазлив стил на ръководство, Меркел следи, а вероятно и насърчава този дебат, за да облекчи натиска от гръцката криза, без засега да показва собствените си предпочитания. Това може да се случи през октомври, когато лидерите на ЕС ще обсъждат доклад на Юнкер и шефовете на останалите институции на ЕС за засилване на управлението на еврозоната.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.