www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 17 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Атомната бомба ли сложи край на Втората световна война?

5 Август 2015

 

ДПА

Наистина ли първата в историята атомна бомба, пусната над Хирошима на 6 август 1945 г., сложи край на Втората световна война? Най-тежките американски бомбардировки над японските градове започнаха през пролетта на 1945 г. При тях се открои засипването на Токио със запалителни бомби на 9-10 март, когато бяха убити близо 120 000 японци.

Унищожението на повече от 60 големи града до август беше толкова тотално, че японските лидери дълго приемаха, че загиването на огромен брой хора в градовете е било част от патриотичния дълг на страната.

Всъщност САЩ трябваше да търсят достатъчно голям неразрушен град, за да покажат напълно силата на своето страшно оръжие, преди “Боинг Б-29 Суперкрепост - Енола Гей” да пусне на 6 август над Хирошима първата атомна бомба в света, казва историкът Уорд Уилсън от проекта “Преосмисляне на ядрените оръжия”.

Вече 70 години мнозина в САЩ продължават да са съгласни с аргумента на своето правителство, че бомбата в Хирошима - и тази в Нагасаки на 9 август - е накарала японците да се предадат, сложила е край на войната в Тихия океан, спасила е живота на половин милион американски войници, изложени на риск при планираното за октомври-ноември нахлуване по суша, и е опазила живота на десетки хиляди цивилни японци.

Но някои започват да поставят под въпрос представата, че единствено Хирошима е накарала японския император Хирохито и неговата армия да обявят безусловна капитулация на 15 август.

Американският историк Цуйоши Хасегава твърди, че главният фактор, ускорил тези събития, е било изненадващото съветско нахлуване в контролираната от Япония Манджурия още на 9 август. “След Хирошима нямаше спешно заседание”, каза Уилсън за ДПА. “Това беше сметнато просто за поредното хвърляне на запалителни бомби над японските градове”, заяви той.

Хасегава, който преподава в Калифорнийския университет в Санта Барбара, говори руски и японски и като дете е бил свидетел на пускането на запалителни бомби над Токио, представя хронологията на събитията в своята книга от 2005 г. “Надпревара с врага”.

Върховният военен съвет на Япония не беше свикан в отговор на бомбардировката над Хирошима, но веднага се задейства на 9 август, за да обмисли условия за капитулация след “шока и кризата при вестта, че Русия е обявила война и е нахлула”, каза Уилсън пред ДПА.

САЩ пуснаха втората атомна бомба над Нагасаки същия ден, но според Хасегава това не е повлияло особено върху решението за капитулация.

“Това, от което най-много (се страхувахме), най-накрая се случи”, цитира той заместник-началника на генералния щаб на японската армия Кавабе Тораширо, описал при американски разпит през 1949 г. как вътрешният кръг е реагирал на съветското нахлуване.

На 10 август 1945 г. Хирохито обяви: “Изглежда очевидно, че страната вече не е в състояние да води война, и е съмнително дали може да защитава своите брегове.” Пет дни по-късно Япония безусловно капитулира, отказвайки се да се стреми към благоприятни условия, след като отхвърли отправеното в Потсдамската декларация от 26 юли американско-британско искане за безусловна капитулация.

Тя се беше надявала да запази имперската си система, своята армия и колкото е възможно повече територия, като в същото време избегне наказателно преследване за военни престъпления, опитвайки се да убеди Съветския съюз, договорно обвързан да пази неутралитет до 1946 г., да посредничи за благоприятно уреждане на отношенията със САЩ в замяна на територия в Азия.

Макар нейните военноморски и военновъздушни сили да бяха на практика унищожени, японските военни лидери се чувстваха в силна позиция за преговори, тъй като въоръженото цивилно население и сухопътните войски бяха готови да нанесат тежки загуби на САЩ при очакваното нахлуване по суша през есента.

Но въпреки дипломатическите инициативи на Токио Сталин беше готов да нахлуе в Япония, както беше договорено на тристранната съюзническа конференция в Ялта през февруари 1945 г. “Съветското включване във войната изигра по-голяма роля от атомните бомби за това Япония да бъде накарана да капитулира”, пише Хасегава в “Надпревара с врага”.

Подобни тълкувания дават американски историци като Гар Алперовиц, който пръв изказа тази идея в края на 60-те години, Мартин Шъруин и Ричард Роудс.

Хирошима и Нагасаки зададоха страховития тон на Студената война и предизвикаха постоянни дебати за моралността и стратегическата необходимост на решението на президента Хари Труман за пускане на бомбите.

Носителят на награда Пулицър историк Хърбърт Бикс от Бингамтънския университет в Ню Йорк твърди, че Труман много е искал да отправи предупреждение към Съветския съюз.

Други цитират писмо, написано по-късно от Труман до църковна организация, в което той казал, че бомбата била отмъщение за Пърл Харбър. “Когато ти се налага да си имаш работа със звяр, трябва да се отнасяш с него като със звяр”, написал той.

В Хирошима загинаха приблизително между 60 000 и 80 000 японци в деня, когато падна бомбата, а в Нагасаки - около 40 000. Десетки хиляди умряха или пострадаха от въздействието на бомбата и радиацията през следващите години.

Труман многократно настояваше, че бомбите са били нужни, за да се сложи край на войната в Тихия океан и да се спаси животът на половин милион войници на САЩ. Повечето американци продължават да мислят по този начин, макар някои военни командири от Втората световна война да казват, че тази бройка е преувеличена.

Борецът против ядрените оръжия Уилсън заяви, че този сюжет се запазва, защото намалява вината на САЩ и “подхожда на нашата национална митология за изобретателността на янките - че ние създаваме устройства, които променят света”.

Той също така каза, че международният шок от първата в света атомна бомба е повлиял към “обръщане на цялото съчувствие към Япония” след военновременната агресия на страната. “Това е полезна идея за представяне на Япония като мирна, неагресивна страна”, заяви той.

БТА




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com